Цяла зима ще има топла супа за бедните, направена от Стефан Чолаков. Той я раздава всеки ден с изключение на неделя на площад "Райко Даскалов" в столицата.
Стефан Чолаков е определен от списание Тайм за "най-младия банков обирджия" в света.
Преди 20 години на 20-годишна възраст обира банка, без да прекрачи прага й, планира заминаване в Канада, но е предаден от баща си и връща парите. Пише книга за обира, имало идея и за филм.
Преди десетина дни Чолаков се оплака, че общинарите го гонят заради липсата на разрешение от агенцията по храните. Сега вече няма такъв проблем с вратичка в закона, която му позволява да раздава курбан.
Чолаков разказва, че се оплакал в интернет и се събрали десетки хора на площада, които защитили супата за бедни.
"От общината намериха начин. Общо взето имаме договорка за търпимост. Да, не отговаряме на изискванията на Българската агенция за безопасност на храните, но те намериха начин като раздаване на курбан или храна за здраве и благополучие. Под тази форма по Закона за вероизповеданията раздаваме храната", разказа Чолаков. На въпрос защо се е заел с тази инициатива, той отговори: "Усещам го като потребност да се грижа за тези хора, които са по-слаби в обществото. Така сме устроени човеците, че всичко, което правим, го правим заради себе си, не заради хората".
Нуждаещите се, на които Чолаков раздава храната, са предимно пенсионери. "В петък, понеже не можахме да направим супа, раздавахме вафли. Беше ужасяващо как хората почти се сбиха заради вафлите. Грозна гледка. Това е грозното лице на бедността и как човек за нещо дребно е готов да избута други хора", разказва Чолаков.
На въпрос дали раздаването на храна е изкупление за случая от преди близо 20 години, когато без да влиза в банка, Чолаков отмъква 181 млн. неденоминирани лева, предназначени за пенсии, той отговори: "Всички журналисти ми задават този въпрос. Аз правех супа и преди да източа банката. В онези години имаше много деца, които бягаха от социалните домове, домовете за сираци бяха ужасяващи. Много деца бягаха и живееха на улицата. Още тогава в един от апартаментите, които обитавах, 30 деца си имаха собствени лъжици, кърпа и купички за супа".
