Българският светец отшелник Йоаким Осоговски живял през ХІ век.
Заедно със свети Гавриил Лесновски и Прохор Пшински той е сред най-известните последователи на свети Йоан Рилски, почитани у нас като създатели на духовната ни традиция.
Роден е някъде в западните български земи и в зряла възраст дошъл в Осоговската планина. Заселил се в една пещера недалеч от сегашния град Крива паланка в Северна Македония. Посветил се на молитва и пост и прекарал остатъка от живота си тихо и праведно. Българите от околността го почитали като свят човек.
Упокоил се в усамотение на 16 август 1105 г. Тялото му е намерено от местни ловци, на които той някога помогнал в затруднението им и те с голяма почит го навестявали от време на време. Този път те с благоговение погребали тленните му останки. След това често идвали на гроба му, за да запалят свещица.
След половин век един овдовял свещеник на име Теодор от Овче поле се поселил в мястото, където се подвизавал преподобният, и приел монашество с името Теофан.
Преподобният Йоаким му се явявал няколко пъти и му заръчал да извади от земята нетленните му мощи. Теофан изпълнил заръката на светеца. После построил храм и манастир на името на преподобния. В този манастир и досега се пазят светите мощи на отшелника Йоаким.
Запазени са много свидетелства на хора, на които свети Йоаким се явявал насън и ги съветвал в трудни за тях случаи. Много пъти преподобният опазвал по чудесен начин своя манастир от грабежи. Също така той се явявал в сънно откровение на манастирските братя и ги наставлявал като истински игумен, когато те правели грешки.
След като през 1185 г. България се освободила от византийско иго, българският цар Калоян посетил манастира на преподобния Йоаким в деня на неговата памет.
Заедно със свети Гавриил Лесновски и Прохор Пшински той е сред най-известните последователи на свети Йоан Рилски, почитани у нас като създатели на духовната ни традиция.
Роден е някъде в западните български земи и в зряла възраст дошъл в Осоговската планина. Заселил се в една пещера недалеч от сегашния град Крива паланка в Северна Македония. Посветил се на молитва и пост и прекарал остатъка от живота си тихо и праведно. Българите от околността го почитали като свят човек.
Упокоил се в усамотение на 16 август 1105 г. Тялото му е намерено от местни ловци, на които той някога помогнал в затруднението им и те с голяма почит го навестявали от време на време. Този път те с благоговение погребали тленните му останки. След това често идвали на гроба му, за да запалят свещица.
След половин век един овдовял свещеник на име Теодор от Овче поле се поселил в мястото, където се подвизавал преподобният, и приел монашество с името Теофан.
Преподобният Йоаким му се явявал няколко пъти и му заръчал да извади от земята нетленните му мощи. Теофан изпълнил заръката на светеца. После построил храм и манастир на името на преподобния. В този манастир и досега се пазят светите мощи на отшелника Йоаким.
Запазени са много свидетелства на хора, на които свети Йоаким се явявал насън и ги съветвал в трудни за тях случаи. Много пъти преподобният опазвал по чудесен начин своя манастир от грабежи. Също така той се явявал в сънно откровение на манастирските братя и ги наставлявал като истински игумен, когато те правели грешки.
След като през 1185 г. България се освободила от византийско иго, българският цар Калоян посетил манастира на преподобния Йоаким в деня на неговата памет.
