Националният археологически музей е имал много имена през годините. Веднага след Освобождението през 1878 г. са го наричали просто Отдел за ценности към новосъздадената библиотека в София. През 1892 г. е преобразуван в Народен музей, а през 1909 г. вече се нарича Народен археологически музей. В наше време музеят е същински трезор - пазител на миналото на днешните български земи.
Историята на самия музей е част от създаването на младата българска държава през 1878 и 1879 г.
В самото начало музейната сбирка към софийската библиотека се пълни бързо чрез дарения и благодарение на стотици учители от цялата страна, които започват да изпращат всичко, което според тях има стойност като част от историята на българские земи.
София като вдъхновение и кино декор (ВИДЕО)
През 1892 г. експонатите са толкова много, че това налага музейния отдел към библиотеката да се отдели в самостоятелна институция под ръководството на чеха Вацлав Добруски. От първия ден на следващата година със специален указ княз Фердинанд узаконява учреждението под името Народен музей.
За разполагане на експозицията си музеят получава сградата на строената през 15 век Буюк джамия в центъра на София.
Официалното откриване е на 18 май 1905 г. в присъствието на княз Фердинанд и целия политически и културен елит на страната. В началото с помощта на учителите, армията, църквата и местните административни власти музеят прибира всички по-значими движими паметници от територията на цялата страна. Започват и археологически разкопки, а музеят попълва фондовете си и като откупува старини и художествени произведения от частни лица.
Само няколко години след обособяването си, заради богатството и значимостта на притежаваните експонати, така наречения Народен археологически музей в София ще се нареди сред най-важните музеи на Балканите.
В предвоенните години към сградата на Буюк джамия са пристроени две крила, които дават възможност да се извърши голямо преустройство на експозицията и да бъдат изложени много от най-ценните старини.
Разходка из стара София: Царските конюшни (СНИМКИ)
Втората световна война е тежко време и за Националния Археологически музей. Сградата е засегната от бомбардировките, изгаря част от библиотеката и музейната документация.
След войната е създаден Археологически институт с музей към Българската академия на науките. Сградата на музея остава все същата, продължавайки да съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров.
В Националния Археологически музей се пазят ценни артефакти от различни епохи. Един от най-впечатляващите примери от праисторията е фигура на Богинята Майка, намерена край село Мурсалево и датирана 6000 години преди Христа - самото начало на неолитната култура!
Други ценни находки са фигура на бик с ездач от Капитан Андреево и карановския печат - едно от първите свидетелства за писменост по нашите земи.
От къснобронзовата епоха музеят пази амфора от Дуванлий, нагръдник от Мезек, открит от Богдан Филов и прословутата находка от 2004 г. - главата на одриския владетел Севт Трети. Тук са и Вълчитрънското златно съкровище и съкровището от Луковит, както и много други свидетелства за тракийската култура.
Музеят разполага с голяма колекция артефакти от Римската империя . Каменни саркофази, обррочни плочи от светилища, накити, бронзови съдове и скулптури, сред които се открояват главите на император Гордиан и Аполон от Сердика. В експозицията има и друг прелюбопитен експонат - каменен афиш за игри и битки на Арената на Сердика.
В Археологическия музей се съхранява оригиналната мозайка от „Света София" - храмът от IV век, станал символ на града. От прабългарския период се открояват надписи на колони, запечатали мирните договори с Византия и свидетелства за бог Тангра - една своеобразна каменна библиотека.
СНИМКИ: Поглед към София с хеликоптера на Darik Sky
На видно мясно е копие на легендарния Мадарски конник. Следват керамичните икони, характерни за преславската школа - най-емблематичната сред които е тази на Свети Теодор Стратилат. Както и други важни свидетелства от българското средновековие като стената на Мостич - най-ранният надпис на кирилица.
Всичко това е само малка част от богатството на Националния Археологически музей, а колекцията продължава да се попълва.
В наши дни Националният археологически институт с музей при БАН с право се смята за най-голямата научно-изселователска институция за археология в Югоизточна Европа. Важен център за популяризиране на миналото на днешните български земи.
