Разходка из стара София: Колбасарница „Докузанов” (СНИМКИ)

Разходка из стара София: Колбасарница „Докузанов” (СНИМКИ)
Разходка из стара София: Колбасарница „Докузанов” (СНИМКИ) / снимка:darikradio.bg
Разходка из стара София: Колбасарница „Докузанов” (СНИМКИ)
83841
Разходка из стара София: Колбасарница „Докузанов” (СНИМКИ)
Разходка из стара София: Колбасарница „Докузанов” (СНИМКИ)
  • Разходка из стара София: Колбасарница „Докузанов” (СНИМКИ)
  • Разходка из стара София: Колбасарница „Докузанов” (СНИМКИ)

Там - в самото начало на бул. „Дондуков", преди 100 лета, се е намирала прочутата колбасарница на Христо Докузанов. Магазинът му е бил един от най-известните в София. Предлагал е колбаси, непознати до този момент у нас, като леберкез и винервурст.

Още от разходката на Дарик из стара София можете да намерите тук

Една обява в стар вестник ни дава възможност да надникнем във витрината на месарницата. Предлагали са се: суджук, старец, наденички, мортадели, кърначета, розета, хамбургски, загребски, русенски, плевенски и ломски салам. И още - „ергенче" - пикантен салам за млади момчета мераклии; букет „мешано" -  салам, луканка, роле и филе и обикновен букет - салам, мортадела, бабек, старец, суджук. Запазена марка на Докузанов  били топлите кренвирши, пражката шунка и панагюрската луканка. Когато днес кореняците софиянци сядат на маса, често казват: „Сегашните кренвирши не са като онези - Докузановите".

Същото твърди и 85-годишната Иванка Борисова, която макар че тогава е била дете, още помни вкуса и най-вече аромата на „Докузановите"  колбаси: „Много известно беше това име навремето, като дете си спомням. Знам, че беше голям магазин. Много осветен вечерно време. Като влезеш вътре... такъв хубав аромат. Имаше много хубави работи. Освен шунки, луканки имаше и за мазане - метвурст, лебервурст. Вкусни работи бяха. Пастетите сегашните нямат нищо общо с тогавашния пастет. Обикновено на обяд зареждаха и бяха топли. Като отвориш в опаковката, която ти правят, просто пара излиза. Винаги слагаха и по една малка кутийка с горчица. Обикновено се купуваше половинка примерно и ако искаш само шунка или нещо друго. Ако не, казваш „мешано" и ти слагат от всичко по малко - и от кървавица, и от кренвирш, леберкез. Не могат да се сравнят със сегашните. Даже и луканките сега като хапне човек, не е тоя вкус".

Изобилието и разнообразието на деликатеси и колбаси вдъхновяват неизвестен поет да съчини през 30 - те години популярна песничка със следния рефрен:

„Една прочута колбасарница зная, 
В София на „Дондуков" е тя, 
Там, дето има винаги пресни колбаси, 
Най-любимата за всички храна"

С този шлагер вечно гладните студенти правели серенада пред магазина и Христо Докузанов ги възнаграждавал с по един пакет от неговите прословути „обрезки" - крайщата на саламите, побелялото на шунката и други парчета, които изрязвал от колбасите, за да имат добър търговски вид.

Христо Докузанов бил известен с щедростта си. В края на работния ден той раздавал всичко останало му от деня на бедните, за да извади на следващия ден само прясна стока. А за всеки голям празник давал кошница с колбаси на всеки от работниците си.

Останал без баща, още деветгодишен, Христо Докузанов започва работа като чирак в месарски магазин в родния му град Панагюрище. После се премества в София, където чиракува при чеха Франц  Клоучек. Именно при него той заимства рецептите за европейските салами и се учи как да работи с клиенти. След смъртта на Клоучек откупува магазина му на бул. „Дондуков" и със заеми, включително и от Атанас Буров, през 1918 година отваря свой.

Разходка из стара София Колбасарница Докузанов (СНИМКИ)
netinfo
Бил е всеотдаен към работата си. И въпреки, че е имал луксозен автомобил, какъвто само цар Борис ІІІ е притежавал, до магазина си винаги е ходел пеша, защото смятал, че така е редно, разказва снаха му Радка Докузанова: „Свекър ми никога не е ползвал превозно средство, пеша си е ходил. Сериозен човек е бил. Сутрин рано е ставал. Ходел е на ливадите. Имали са си ливади - където сега са Манастирските ливади. Косили са ги, хранели са от там животните. В „Хаджи Димитър" е имало яхър. Там са гледали животните и са ги гледали до определена възраст, зависи за какъв колбас".

За десетина години Христо Докузанов надминава своя учител Франц Клоучек и с право е наречен „царят на колбасарите". Той е изключително щедър. Освен, че давал от колбасарницата си храна на бедните, с негови пари е построено читалището в родния му град Панагюрище. За дарителството си е награден със златен медал от БЧК.

Голямата му страст е спортът и там също прави големи дарения. Предоставя много средства за най голямото младежко дружество „Юнак", издържа прочутия български борец Дан Колов, подпомагал е и футболния отбор Левски.

Днес прочутата колбасарница „Докузанов" на бул. „Дондуков" я няма. При бомбардировките през 1944 тя е срутена и опожарена, а на 2 октомври 1945 година, болен от сърце, създателият й Христо Докузанов умира.

Макар и малцина, днес все още има хора, които помнят вкуса и аромата на колбасите, приготвени от него. Следващите поколения ще могат да прочетат за тях, защото за тези колбаси пише не в една и не в две книги.