- Разходка из стара София: Царските конюшни (СНИМКИ)
В днешни дни е трудно да си представите каква е била някога внушителната сграда, разположена на площ от близо 8 декара на ъгъла на бул. „Княз Александър Дондуков" и бул. „Васил Левски". Зад високите стени, които сега се рушат, в периферията на уличния трафик, някога са се намирали царските конюшни. А по-късно е съхранявана огромна част от автопарка на Фердинанд и семейството му.
Както много други и тази внушителна постройка, пропита с историята на стара София, днес е с неясна собственост и безразлично оставена на разрухата.
Повече за царските конюшни ни разказва историкът Александър Мирков: „По-старите софиянци я познават тази сграда, макар че тя днес е в окаяно състояние. Службата в царските конюшни се е грижела за конете на царския дворец. Тя е създадена по времето на княз Батенберг".
Към щала(конюшнята) имало и специални сервизни работилници за ремонт на превозните средства, както и седларска работилница, в която са се поддържали така наречените муниции - седлата и украса, която се слага в гривите на конете в празнични случаи. Съхранявали са се също и каляските на царското семейство.
Да бъдеш началник на щала е било престижна длъжност. Главен обермайстор при Фердинанд е бил германецът барон Ебнер-Ешенбах. Известни са иманета на още двама - щалмайстор Перакович и Шули. Последният заема тази длъжност в края на 30-те години на ХХ век.
Разходка из стара София: Първият трамвай (ВИДЕО/СНИМКИ)
В началото на ХХ век към царския щал се създава и автомобилна служба. Известно е, че княз Фердинанд не бил почитател на ездата. Затова предпочитал каляските, а след това и автомобилите. Тази страст била споделена и от синовете му, които впоследствие увеличили числото на колите в гаража.
Гаражът е изпълнявал функциите на музей. Там можело да се проследи историята на колите на царското семейство от Освобождението до 1944 година. Сред експонатите са били ландото на губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди, както и пакардът на княз Кирил, който той винаги управлявал сам. Сред асортимента на царския гараж е златна каляска от XVIII век в стил Луи ХVІ, файтонът на княз Александър Батенберг, каляска „Виктория" на Фердинанд с държавния герб, втора каляска „Виктория", която е специално за сватбата на цар Борис III и Йоана. Мерцедес, модел от 1905 година, на Фердинанд, както и неговият "Майбах" са част от ценната колекция. Там е и "Мерцедес"-ът, който цар Борис е получил като подарък от Хитлер.
В царския гараж са се пазели и личните автомобили на княгините Евдокия и Надежда, а по-късно и на съпругата на цар Борис III Йоана.
Грижата за всички превозни средства, които са се намирали там, е била на много сериозна. Периодично всички автомобили и каляски са се смазвали, обновявали, сменяли са се части. Това е позволило те да бъдат запазени в много добър вид до ден-днешен. Освен това в тези царски конюшни са се намирали шейни, които са се използвали от царския двор зимно време за пързаляне по склоновете на Витоша и Люлин.
След 9 септември 1944 година и с идването на комунистическото управление в страната настъпва краят на царските конюшни.
Целият царски гараж е одържавен. За известно време превозните средства и всички други атрибути, които са се помещавали в тях, са прехвърлени към Българската кинематография, която е днешният киноцентър „Бояна" А през 1953 година са предадени в музея за историята на София. До 1986 година сградата на царските конюшни е била паметник на културата и е попадала в списъка на защитените сгради. След това обаче настъпва сериозна промяна, сградите се рушат, възниква един съдебен спор за тяхната собственост и за прилежащия терен от близо 8 декара. До ден-днешен този въпрос не е разрешен.
Днес в някогашните царски конюшни, които все още са обект на съдебен спор, се помещава катедрата по приложни изкуства на Националната художествена академия.