- Разходка из стара София: Националната опера
Сред сградите, които няма как да подминем на бул. „Княз Александър Дондуков" несъмнено е тази на Националната опера. Построяването на тази сграда е съпътствано с една колкото любопитна, толкова и драматична история. Липса на средства, политически катаклизми и сътресения в страната бележат строежа на внушителната сграда, дело на известния архитект Лазар Паршкеванов.
Още от разходката на Дарик из стара София можете да намерите тук
Първият опит за издигане на сградата е от далечната 1921 година, когато БЗНС купува мястото на техническото училище на ул. „Врабча". Тогавашният министър-председател Александър Стамболийски току що се е завърнал от 100 дневната си обиколка из Западна Европа. Той решава да повери проекта на младия архитект Лазар Паршкеванов.
За трудностите пред архитекта ни разказва Валентин Стамов, бивш зам. директор на операта, който е имал възможност да се докосне да Лазар Паршкеванов и да бъде чест гост в дома му. „Лазар Паршкеванов от най-ранната си възраст е бил много любознателен, начетен човек, произхождащ от семейство на много будни българи, поради което той е и голям родолюбец. Закърмен е с изконните традиции на българското семейство, на българските добродетели".
Лазар Паршкеванов е учи инженерни науки и архитектура в Европа, но се завръща няколко пъти в България, по собствено желание, за да участва в двете войни-Балканската и Първата световна война.
След като приключва образованието си и се завръща в родината той попада под влияние на земеделската идея.
През 1947 година новата власт поставя задача на Лазар Паршкеванов - да изгради сграда на земеделски дом. Малко по-късно плановете отново се променят и на архитекта е поръчано да построи сграда Национална опера и балет.
Ето какво още разказа Валентин Стамов: „Те настояват, че на Земеделския съюз ще му се даде една по-малка част за сградата, а другата трябва да бъде операта. Тогава Паршкеванов прави нещо изумително, желаейки да направи истинска опера, той събаря тези първите 1, 2 етажа, които е построил. Той изучил законите на акустиката, за да види постиженията в областта на строителството на такива сгради- „Ла Скала" , Метрополитън Опера „Ковънт гардън" .
Паршкеванов разбира, че за да започне да строи сградата трябва да използва много интересната ситуация на високото ниво на ул. „Врабча" и много ниското ниво на бул. „Дондуков". Със своите строители той организира много дълбоко навлизане в земята, защото иска сградата да е много стабилна и да има спомагателни помещения, които няма как да са над сградата.
Властта обаче спира финансирането на операта. Амбициозният архитект решава да не се отказва, като продължи довършването на сградата със собствени средства. Той предлага на строителите си всеки сам да реши какво да прави. Тогава всички, които са му вярвали и са знаели каква личност е той, са решили, че ще работят, докато завършат сградата.
Сградата на операта е уникална не само с акустиката си, но и с формата, която залата има. "Така е направена залата на операта, че тя има ефект сякаш се намираш в средата на музикален инструмент-ти си във вътрешността на един музикален инструмент. За да се подсилва този ефект и да има тази акустичност архитектът прави залата на операта с двойни стени -леко настрани минаваш в тази кухина, която обикаля самата зала. Във всичките балкони и ложите са вградени такива кухини също, за да има този резонанс. Самата зала не стои върху земя или върху цимент, а върху една кухина, а в тази кухина се намира ресторанта на операта", разказва още Валентин Стамов.
