Общество

24 май - Ден на българската просвета и култура

24 май 2011 00:42

На 24-ти май отбелязваме Денят на славянската писменост и култура. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.

Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий - създатели на глаголицата.

Денят 11 май не е случайно избран от Геров. Това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. денят на „светите братя” е почетен в българската църква „Св. Стефан” в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица”, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.

След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар. Така днес 11 май се чества от православната църква като празник на Св. Св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт).

Общият празник на Св. Св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. Св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени”. Панайот Пипков създава на 11 май 1900 г. музиката към химна.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий. Братята са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.

За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни