Змиите имат добре развит слух, като могат да чуват и реагират на звуци, разпространявани във въздуха, а не само на вибрации от земята, установи австралийско проучване, цитирано от електронното издание Юрикалърт.
Изследователи от университета на Куинсланд пускат три различни звукови честоти на отглеждани в плен змии. Влечугите са поставени в шумоизолирана стая и се наблюдават реакциите им, когато последователно се задават различните честоти.
"Тъй като змиите нямат външни уши, хората обикновено мислят, че са глухи и могат да усещат вибрациите само чрез земната повърхност и в тялото си", казва д-р Кристина Зденек, която е част от научния екип. “Но нашето изследване - първото по рода си, в което участват свободно движещи се змии, без да са упоени, установи, че те реагират на звукови вълни, преминаващи през въздуха, а вероятно и на човешки гласове".
В проучването са включени 19 змии, представляващи пет генетични семейства влечуги.
"Пуснахме звук, който предизвикваше вибрации на земята, докато другите два се носеха само във въздуха", обяснява Зденек. "Това означава, че успяхме да тестваме и двата вида "слух" - чрез люспите на корема на змиите и чрез вътрешното им ухо".
Оказва се, че реакциите в значителна степен зависят от вида на змиите.
Учените установяват, че само обитаващите Австралия питони от вида Aspidites ramsayi се движат към звука, докато тайпани, кафяви змии и други са по-склонни да се отдалечават от него.
Поведенческите реакции също се различават, като тайпаните е по-вероятно да проявяват защитни и предпазливи реакции към звука.
Според Кристина Зденек различните реакции вероятно се дължат на еволюционен натиск в продължение на милиони години, целящ да подпомогне оцеляването и размножаването.
"Например питоните от вида Aspidites ramsayi са големи нощни змии, не са толкова заплашени от хищници в сравнение с по-малките видове, затова вероятно не е необходимо да бъдат толкова предпазливи и … се приближават към звука", казва тя.
Тайпаните обаче се притесняват от хищници, но и самите те активно преследват жертвите си, така че сетивата им изглежда са много по-чувствителни.
Зденек обяснява, че откритията оспорват предположението, че змиите не могат да чуват звуци, сред които човешко говорене или викане. Констатациите, описани в изследването, могат да променят представата за това как тези влечуги реагират на шумове.
"Знаем много малко за това как повечето видове змии се ориентират в дадени ситуации", каза д-р Зденек. "Нашето изследване показва, че звукът може да е важна част от техния сензорен репертоар”.
Резултатите от изследването са публикувани в PLOS ONE.
Изследователи от университета на Куинсланд пускат три различни звукови честоти на отглеждани в плен змии. Влечугите са поставени в шумоизолирана стая и се наблюдават реакциите им, когато последователно се задават различните честоти.
"Тъй като змиите нямат външни уши, хората обикновено мислят, че са глухи и могат да усещат вибрациите само чрез земната повърхност и в тялото си", казва д-р Кристина Зденек, която е част от научния екип. “Но нашето изследване - първото по рода си, в което участват свободно движещи се змии, без да са упоени, установи, че те реагират на звукови вълни, преминаващи през въздуха, а вероятно и на човешки гласове".
В проучването са включени 19 змии, представляващи пет генетични семейства влечуги.
"Пуснахме звук, който предизвикваше вибрации на земята, докато другите два се носеха само във въздуха", обяснява Зденек. "Това означава, че успяхме да тестваме и двата вида "слух" - чрез люспите на корема на змиите и чрез вътрешното им ухо".
Оказва се, че реакциите в значителна степен зависят от вида на змиите.
Учените установяват, че само обитаващите Австралия питони от вида Aspidites ramsayi се движат към звука, докато тайпани, кафяви змии и други са по-склонни да се отдалечават от него.
Поведенческите реакции също се различават, като тайпаните е по-вероятно да проявяват защитни и предпазливи реакции към звука.
Според Кристина Зденек различните реакции вероятно се дължат на еволюционен натиск в продължение на милиони години, целящ да подпомогне оцеляването и размножаването.
"Например питоните от вида Aspidites ramsayi са големи нощни змии, не са толкова заплашени от хищници в сравнение с по-малките видове, затова вероятно не е необходимо да бъдат толкова предпазливи и … се приближават към звука", казва тя.
Тайпаните обаче се притесняват от хищници, но и самите те активно преследват жертвите си, така че сетивата им изглежда са много по-чувствителни.
Зденек обяснява, че откритията оспорват предположението, че змиите не могат да чуват звуци, сред които човешко говорене или викане. Констатациите, описани в изследването, могат да променят представата за това как тези влечуги реагират на шумове.
"Знаем много малко за това как повечето видове змии се ориентират в дадени ситуации", каза д-р Зденек. "Нашето изследване показва, че звукът може да е важна част от техния сензорен репертоар”.
Резултатите от изследването са публикувани в PLOS ONE.
