Канадски учени установиха, че момичетата, които са участвали активно в редовни спортни занимания в детството си, показват по-добро поведение и изострено внимание в ранна юношеска възраст и това има дългосрочен ефект, съобщи електронното издание "Популярная механика".
Това обаче не се отнася до момчетата, установи изследването. За разлика от момичетата, поведението им не се повлиява положително от спортните занимания в детството.
Причина за това е, че момчетата и момичетата по различен начин проявяват симптоми на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, но в предишни изследвания този факт не е отчитан. В детството момчетата със синдрома са по-импулсивни и подвижни от момичетата и затова е по-вероятно да бъдат подлагани на лечение. Освен това родителите на момчетата са по-склонни да ги подтикват към различни спортове, за да им помогнат. Тази по-бърза диагностика и лечение на момчетата може да намали положителния ефект на спорта. В същото време съществува голяма вероятност синдромът да не бъде забелязан у момичетата.
Изследователите установили, че момичетата, които редовно се занимават със спорт на възраст от шест до десет години, показват по-малко симптоми на синдрома на дефицит на вниманието на възраст от 12 г. в сравнение с момичетата, които рядко са спортували в ранна детска възраст.
Според учените спортът в ранното детство може да помогне на момичетата да развият важни социални навици, които да ги подготвят за бъдещето и да изиграят ключова роля за техния личен, финансов и икономически успех.
"Знаем, че спортът има и много други преимущества за психическото здраве на всички деца. Но за намаляване на симптомите на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, спортът в детството се оказва по-значим за момичетата", каза съавторът на изследването Линда Хагани от университета на Монреал.
Това обаче не се отнася до момчетата, установи изследването. За разлика от момичетата, поведението им не се повлиява положително от спортните занимания в детството.
Причина за това е, че момчетата и момичетата по различен начин проявяват симптоми на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, но в предишни изследвания този факт не е отчитан. В детството момчетата със синдрома са по-импулсивни и подвижни от момичетата и затова е по-вероятно да бъдат подлагани на лечение. Освен това родителите на момчетата са по-склонни да ги подтикват към различни спортове, за да им помогнат. Тази по-бърза диагностика и лечение на момчетата може да намали положителния ефект на спорта. В същото време съществува голяма вероятност синдромът да не бъде забелязан у момичетата.
Изследователите установили, че момичетата, които редовно се занимават със спорт на възраст от шест до десет години, показват по-малко симптоми на синдрома на дефицит на вниманието на възраст от 12 г. в сравнение с момичетата, които рядко са спортували в ранна детска възраст.
Според учените спортът в ранното детство може да помогне на момичетата да развият важни социални навици, които да ги подготвят за бъдещето и да изиграят ключова роля за техния личен, финансов и икономически успех.
"Знаем, че спортът има и много други преимущества за психическото здраве на всички деца. Но за намаляване на симптомите на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, спортът в детството се оказва по-значим за момичетата", каза съавторът на изследването Линда Хагани от университета на Монреал.
