Американската космическа агенция НАСА публикува изображения, заснети от сонда от рекордно близко разстояние в самата атмосфера на Слънцето, съобщи ДПА.
Сондата „Паркър" започна най-близкото си приближаване до звездата на 24 декември, достигайки разстояние от едва 6,1 милиона километра от слънчевата повърхност.
НАСА заяви, че кадрите са „заснети по-близо до Слънцето, отколкото някога сме били“ и показват детайли от короната и слънчевия вятър – постоянен поток от електрически заредени частици, движещи се със скорост над 1,5 милиона километра в час из Слънчевата система.
Fun fact
— Massimo (@Rainmaker1973) June 9, 2025
NASA's Parker Solar Probe survived its closest ever approach to the Sun. It broke its previous record by flying just 3.8 million miles above the surface of the Sun, and it hurtled through the solar atmosphere at a blazing 430,000 miles per hourpic.twitter.com/OjQZIZQQWg
Сондата, с размери на малък автомобил, беше изстреляна през 2018 г., а през 2021 г. стана първият космически апарат, навлязъл в атмосферата на Слънцето.
„Сондата „Паркър“ отново ни пренесе в динамичната атмосфера на най-близката ни звезда“, заяви Ники Фокс от НАСА. „Ние бяхме на мястото, където започват космическите метеорологични заплахи за Земята, и го видяхме с очите си, а не само чрез модели. Тези нови данни ще ни помогнат значително да подобрим прогнозите си, за да гарантираме безопасността на астронавтите и защитата на технологиите на Земята и в цялата Слънчева система“, допълни тя.
Снимките са направени с Wide-Field Imager for Parker Solar Probe (WISPR) – единствения инструмент за заснемане на изображения на борда на сондата.
NASA's Solar Parker Probe got closer to the Sun than any artificial object ever has before, capturing the closest-ever photos of its atmosphere. https://t.co/oJdWpTXKoT
Новите кадри показват короната, слънчевия вятър и хелиосферния токов щит – областта, където магнитното поле на звездата сменя посоката си от северна към южна. Освен това инструментът е заснел първите изображения с висока разделителна способност на сблъсък между няколко коронални изхвърляния на маса (КИМ), които са ключов фактор за космическото време.
„На тези снимки виждаме как КИМ на практика се натрупват едно върху друго“, каза Ангелос Вурлидас от Лабораторията по приложна физика „Джонс Хопкинс“, която е проектирала и управлява сондата. „Това ще ни помогне да разберем как изхвърлянията се сливат – процес, който може да има важно значение за космическото време“, обобщи той.
