Откъде идва "Ехооо"? Каква е историята на "Айларипи" ?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Ето каква е работата. Чували ли сте за термина йодлер? Йодлерът е определен звуков сигнал, вик за комуникация. По-късно се е превърнал в музикален жанр. Баварски е, разпространява се и в Алпите, но съвсем не е европейска измишльотина. Става дума за комбинация на звучни гласни, извикани или изпети бързо, като гласът минава от ниския към високия регистър постоянно. В интерес на истината най-древните викове за комуникация, които човечеството познава, са именно йодлерите. До ден днешен племена в Африка комуникират с този вик. Арабски племена също. Индианските бойни викове са все йодлери, които изискват определена техника за звукоизвличане. Естествено терминът йодлер е немски и идва от произношението на йо и производните му.
Днес йодлерът си е баварска народна песен, която е прескочила до САЩ, където се е интегрирала в кънтрито. Но истинският йодлер няма нужда да е песен. Той, както казахме, е вид комуникация между хора на разстояние. Така се е предавала информация между ловци или пък се е примамвал дивеч. Понеже йодлерът си е нещо като реч, то има различни варианти, които носят и различно значение, правят се комбинации. С течение на времето тези смисли се изгубили, никой вече не комуникира с йодлери и са останали само красиви звукови орнаменти. За да се опишат, особено на хартия, трябва да се използват съгласни. Така записани на хартия йодлерите вече звучат ходаро или пък еходарео, олалари. Когато чуеш за първи път тези йодлери става нещо като "Кен лий", наподобяваш чутия звук. Покрай развитието на алпийското движение и родния туризъм в България, нашите планинари започнали да наподобяват това, което са чули от жителите на Алпите. Те, според тях, викали "айларипи" или "ойларипи", макар че те не викали точно това. Така йодлерът станал планинарски звук за поздрав и у нас.
"Ехооо" също е йодлер. При него нещата са малко по-сложни, защото в гръцката митология има нимфа, наречена Ехо, която била влюбена в гласа си. Викала го и искала да си го чува. Името обаче пак си е йодлер. Древните хора са открили феномена на звукоотразяването и най-старите викове са били просто "Еоо". Как да не сложиш едно х по средата, когато го изписваш. Така ехото си е наш, балкански йодлер, не че никой друг не се е сетил да вика "Еоо" и да слуша как се връща гласа, просто това сме си го имали, за разлика от алпийското айларипи или холадати. До ден днешен това са викове, които се изпълняват най-вече в планина, където звукът резонира и става още по-красива орнаментиката, а истинските майстори на йодлери, които правят такава музика, са наистина впечатляващи. Това и историята с айларипи, ехоо и йодлерите.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
