Вълнестият мамут, населявал Аляска преди 17 000 години, е изминавал огромни разстояния, равняващи се на почти две обиколки на земното кълбо, предадоха Ройтерс и АФП, като цитират американско проучване.
Продължителността на живота му е била около 28 години, през които мамутът е осъществявал дълги преходи.
Изследователите от университета на Аляска правят пълен анализ на един от бивните на огромното праисторическо животно.
Проучването показва как преминава развитието на мъжки мамут от ранните години до смъртта му. Огромното животно умира от глад и в самота в най-северните планини в Аляска.
"Това е едно от първите изследвания на житейския път на арктически вълнест мамут", казва Матю Уолър от университета на Аляска, който е съавтор на изследването.
Движението на изчезналия предшественик на съвременния слон е проследено чрез изотопен анализ на един от добре запазените му бивни.
В ранните си години мамутът, наречен от учените Кик на реката, където са открити останките му, се премества в район, в който днес е долното течение на река Юкон. По онова време голяма част от Аляска е тревиста - идеални пасища за вълнестия мамут. В този етап от живота си той все още е близо до майка си и част от стадото.
На 15 или 16 години мамутът сериозно увеличава дължината на разстоянията, които изминава, както и обхвата на пътуванията си. Той периодично върви много на север и се изкачва все по-високо. Вероятно в този период мамутът напуска стадото.
В по-късен етап от живота си животното броди и по маршрути, които днес използват северните елени, обяснява изследователят Уолър. Възможно е по време на сезонните си пътувания, най вероятно за търсене на храна, мамутът да е споделял миграционни пътища и с древните северни елени.
Смъртта на огромното праисторическо животно вероятно е настъпила на мястото, където са открити останките му през 2010 г. Данните показват, че в последната година от живота си мамутът е бил подложен на "хранителен стрес" и не се е движил много.
Проучването е публикувано в списание "Сайънс".
Продължителността на живота му е била около 28 години, през които мамутът е осъществявал дълги преходи.
Изследователите от университета на Аляска правят пълен анализ на един от бивните на огромното праисторическо животно.
Проучването показва как преминава развитието на мъжки мамут от ранните години до смъртта му. Огромното животно умира от глад и в самота в най-северните планини в Аляска.
"Това е едно от първите изследвания на житейския път на арктически вълнест мамут", казва Матю Уолър от университета на Аляска, който е съавтор на изследването.
Движението на изчезналия предшественик на съвременния слон е проследено чрез изотопен анализ на един от добре запазените му бивни.
В ранните си години мамутът, наречен от учените Кик на реката, където са открити останките му, се премества в район, в който днес е долното течение на река Юкон. По онова време голяма част от Аляска е тревиста - идеални пасища за вълнестия мамут. В този етап от живота си той все още е близо до майка си и част от стадото.
На 15 или 16 години мамутът сериозно увеличава дължината на разстоянията, които изминава, както и обхвата на пътуванията си. Той периодично върви много на север и се изкачва все по-високо. Вероятно в този период мамутът напуска стадото.
В по-късен етап от живота си животното броди и по маршрути, които днес използват северните елени, обяснява изследователят Уолър. Възможно е по време на сезонните си пътувания, най вероятно за търсене на храна, мамутът да е споделял миграционни пътища и с древните северни елени.
Смъртта на огромното праисторическо животно вероятно е настъпила на мястото, където са открити останките му през 2010 г. Данните показват, че в последната година от живота си мамутът е бил подложен на "хранителен стрес" и не се е движил много.
Проучването е публикувано в списание "Сайънс".
