Светлината е единствено средство за задвижване с цел достигане пределите на Слънчевата система. Френската стартъп компания "Гама" се готви да тества слънчево платно в Космоса, надявайки се в дългосрочен план да осигури "евтини инструменти за космически изследвания", предаде Франс прес.
Мисията "Гама Алфа", която трябва да бъде изстреляна в края на октомври с ракета на компания "Спейс Екс", има за цел да тества разгръщането на слънчево платно с площ 73 квадратни метра, което ще служи като двигател на малък спътник с тегло 11 килограма.
Задвижването се осигурява от фотони, излъчвани от Слънцето. Когато тези светлинни частици се сблъскат с платното, лекият натиск, който упражняват, му позволява да се придвижи напред.
"В Космоса, където няма въздушно триене, постоянна сила, дори и малка, приложена към космически кораб, предизвиква постоянно ускорение и по този начин бавно, но непрекъснато увеличава скоростта му", обяснява Жордан Кюлю.
Така апаратът непрекъснато ще се ускорява до изключителни скорости, което на теория прави възможно достигането на Плутон за пет години, в сравнение с девет за класическа сонда.
Концепцията не е нова, но прецедентите са малко. Японците разгърнаха своето платно "Икарос" през 2010 г., а през 2019 г. същото направи американската организация "Планетарно общество" с "Лайтсейл 2".
Засега мисията "Гама Алфа", която получи финансиране от два милиона евро френската Публична инвестиционна банка (BPI), френската космическа агенция CNES и предприемачи, ще бъде ограничена до разполагане в ниска орбита на височина 550 километра.
"Искаме да тестваме разгръщането на нашето платно. Повечето проекти използват механизми, които издърпват платното като чадър. Ние използваме центробежна сила", обясни президентът на "Гама" Луи дьо Гуйон Матиньон, президент на "Гама", пред АФП.
С дебелина от 2,5 микрона - почти 50 пъти по-малка от тази на косъм, платното ще бъде сгънато предварително в "кутия", малко по-голяма от Биг Мак, според Матиньон.
Намаляването на разходите за изстрелване и миниатюризацията на спътниците предлагат светло бъдеще за слънчевите платна, тъй като "те са ефективни, ако сателитът не е много масивен", допълва Матиньон.
"Гама" в крайна сметка възнамерява да "предостави евтин инструмент за изследване". "Целта ни е да намалим разходите и да генерираме повече научни мисии за далечни изследвания, по-специално от страни, които нямат достъп", казва още президентът на компанията.
"Гама" има амбицията да изстреля едно от платната си към Венера през 2025 г.
Мисията "Гама Алфа", която трябва да бъде изстреляна в края на октомври с ракета на компания "Спейс Екс", има за цел да тества разгръщането на слънчево платно с площ 73 квадратни метра, което ще служи като двигател на малък спътник с тегло 11 килограма.
Задвижването се осигурява от фотони, излъчвани от Слънцето. Когато тези светлинни частици се сблъскат с платното, лекият натиск, който упражняват, му позволява да се придвижи напред.
"В Космоса, където няма въздушно триене, постоянна сила, дори и малка, приложена към космически кораб, предизвиква постоянно ускорение и по този начин бавно, но непрекъснато увеличава скоростта му", обяснява Жордан Кюлю.
Така апаратът непрекъснато ще се ускорява до изключителни скорости, което на теория прави възможно достигането на Плутон за пет години, в сравнение с девет за класическа сонда.
Концепцията не е нова, но прецедентите са малко. Японците разгърнаха своето платно "Икарос" през 2010 г., а през 2019 г. същото направи американската организация "Планетарно общество" с "Лайтсейл 2".
Засега мисията "Гама Алфа", която получи финансиране от два милиона евро френската Публична инвестиционна банка (BPI), френската космическа агенция CNES и предприемачи, ще бъде ограничена до разполагане в ниска орбита на височина 550 километра.
"Искаме да тестваме разгръщането на нашето платно. Повечето проекти използват механизми, които издърпват платното като чадър. Ние използваме центробежна сила", обясни президентът на "Гама" Луи дьо Гуйон Матиньон, президент на "Гама", пред АФП.
С дебелина от 2,5 микрона - почти 50 пъти по-малка от тази на косъм, платното ще бъде сгънато предварително в "кутия", малко по-голяма от Биг Мак, според Матиньон.
Намаляването на разходите за изстрелване и миниатюризацията на спътниците предлагат светло бъдеще за слънчевите платна, тъй като "те са ефективни, ако сателитът не е много масивен", допълва Матиньон.
"Гама" в крайна сметка възнамерява да "предостави евтин инструмент за изследване". "Целта ни е да намалим разходите и да генерираме повече научни мисии за далечни изследвания, по-специално от страни, които нямат достъп", казва още президентът на компанията.
"Гама" има амбицията да изстреля едно от платната си към Венера през 2025 г.
