Мъжете в село Синият дракон, Северен Китай, събират есенната си реколта, пръснали се на малки групички по нивите си. Царевични кочани покриват земята. Мъжете ги събират на ръка и ги хвърлят в ремаркета на трактори. Типична сцена за китайската провинция. Но това село не е обикновено. За властите, то не съществува. Не можете да го намерите на никаква географска карта. Електрическите кабели са прекъснати.
Никой от няколкото десетки семейства в Синият драгон няма официални документи за самоличност, изисквани за социалните служби, за пътуване или работа в страната. "Искам да си върна идентичността", казва Лян Цицюан, земеделец. "Правителството обеща да реши въпроса, но засега не е направило нищо."
Проблемите на селяните датират от повече от десет години, от времето когато властите изградили язовир на земята на предците им. Той доставя прясна питейна вода за бързо разрастващия се град Харбин, известен с гигантските ледени скулптури, които се излагат там през суровите зими. Над 200 жилища са останали потопени под повърхността на водата в язовира. Селяните казват, че са получили малка или никаква компенсация за домовете си. Трябвало е да се заселят в съседни райони.
Подобни истории могат да се чуят на различни места в Китай - селяни, прогонени от земите си в устрема към икономическо развитие.
Но тази история има различен край. Група хора построили ново село до язовира, без официално разрешение. Това действие било истинско предизвикателство - селяните се изправили срещу властите. Но били наказани за действията си. Когато се свързахме с властите в Харбин, те казаха, че "знаят за какво става дума". Техен представител, който отказа да съобщи името си, заяви, че земеделските стопани са получили "много" пари като обезщетение и въпреки това са решили "незаконно" да се върнат на земите си. Той каза, че в района има опасност от наводнения и по тази причина властите са искали жителите на Синият дракон да напуснат областта.
В селото въпросът с официалните документи за самоличност и за местоживеене тежи най-много на хората. Без такива документи селяните живеят като в безтегловно състояние.
Ци Яхуей има четиримесечно бебе и по-голям син. И двете деца нямат удостоверение за раждане. Официално, те всъщност не съществуват.
Г-жа Ци казва, че синът й ходи на училище в едно далечно село. През седмицата той живее там, а за уикендите се връща в двустайното семейно жилище. Но семейството трябва да плаща за образованието му. Майката се тревожи, че животът на децата й ще бъде постоянна борба без официални документи. "Когато се раждат, израстват, когато тръгват на училище, женят се, намират си работа - няма начин да покажат, че съществуват", казва тя. "Когато умират, просто ги погребваме."
След като се върне от нивата, земеделецът Лян Цицюан и семейството му се събират около печката у дома. Той познава само този начин на живот. Но не иска да напусне селото. "Те се опитват да ни прокудят от тук, ала ние не сме направили нищо лошо!", казва той. "Правителството не може да ни нареди - трябва да се откажете от земята си и да си тръгнете. Няма да го направим."
Здрачава се и те се приготвят да си лягат - леглата са на една платформа, която се топли от огъня отдолу. Ще прекарат още една нощ като чужденци в собствените си земи. (БТА)
