Нещо се объркаха от левицата тези дни – привикаха си кметовете в София уж по една тема, която има сложното наименование финансова децентрализация, ама седмица по-рано беше ясно, че ще се говори за друго. Та привикаха си кметовете и им спуснаха задачата да се ангажират с кампанията на президента Първанов.
Чакайте бе, хора, ама нали точно Георги Първанов под път и над път напомня, че още не е казал дали иска втори мандат – що за независим кандидат ще бъде, като от БСП вече ще стягат комитети по места. Да не говорим, че не е работа на кмета да се впряга в каквато и да е президентска кампания.
Червените кметове трябвало да работят за Георги Първанов, тъй като той хем се оказал обединител, хем сърцето му продължавало да бие отляво. Това за сърцето не го е измислил нито Първанов, нито Станишев, а един германец - Оскар Лафонтен напуска първото правителство на социалдемократа Шрьодер, защото започнали „да му кроят шапка” в собствената партия.
Доста недобра асоциация е да използваш такъв израз, нали? БСП да остави кметовете си да работят за собствените си граждани и да не ги набърква в неща, които не са тяхна работа. Защото и моето сърце бие отляво и искам градоначалникът на моята родна Варна Кирил Йорданов да решава проблемите на града, а не да прави графиците на гостуването на един кандидат-президент за празника на града, нито пък да пише списъци с близки бизнесмени, които да даряват за кампанията.
И защото за същия Кирил Йорданов са гласували варненци, а и във Варна живеят варненци, които не биха подкрепили посочения от Сергей Станишев избраник. Сигурен съм, че дори самият Георги Първанов не е доволен от такава партийна директива, защото той всячески се опитва да излезе от тясната „червена риза”, която някои упорито се опитват да му нахлузят.
Няма по-грешна политика от тази, която демонстрираха социалистите – това е политиката на разделението, това е политиката на партийното оцветяване, в крайна сметка това е политиката на поражението. Между другото Станишев върши неоценима услуга на опозицията, защото стратегията на същата тази опозиция за успех на тези избори е да не позволят на Първанов да се разграничи от управляващата коалиция.
Ако десните искат да не позволят на Първанов да прекара още пет години на „Дондуков” 2, то винаги зад неговия лик трябва да се подават три други. По-важното за милионите българи, чиито сърца също бият отляво, е да не позволят техните кметове да се превърнат в обикновени партийни функционери, които раздават кебапчета и побутват малки дечица към обятията на чичковци с костюми и президентски амбиции.
