Северна Корея отбеляза 70-та годишнина от основаването на комунистическата партия, единственият регулатор в държавата. Ким Чен-ун, внукът на мъжа, който циментира партийното управление, оглави зрелищните тържества.
Грандиозно шоу стана кулминация на тържествата в КНДР (СНИМКИ)
Но историята как партията се трансформира от политическа организация в институционализирана семейна диктатура е странна и пропита с кръв, както казва експертът по севернокорейското ръководство МайкълМадън.
На 17 октомври 1926 година младежът Ким Ир-сен , който впоследствие ще се превърне в първия лидер на Северна Корея, създава движението „Съюз Долу империализма". То е създадено, твърди пропагандата, за да се сражава срещу японския империализъм и да налага марксизма-ленинизма.
Севернокорейската пропагандна машина ще празнува това като годишнина от създаването на партия. Но за други истинското създаване е 1949 г., когато комунистите от Южна и Северна Корея се обединяват в коалиция, която има за цел една обединена Корея. 1945 г. става свидетел на създаването на Севернокорейското бюро на Комунистическата партия на Корея. Това е институцията, която управлява и днес.
Създаването на водач
Ким Ир-сен беше нещо като градска легенда , известен с дръзко нападение на град Почонбо през 1937 г., когато се твърди, че на 24-годишна възраст той повежда военен отряд, за да завладее контролирания от японците град на корейския границата. На действията се гледа като на голям военен успех, въпреки че той продължава само няколко часа.
През годините след 1945 г. други имена държат привидно ключови позиции в севернокорейските партийни структури, но Ким Ир-сен е основната фигура. Той няма широка обществена известност, но Съветите работят в тази посока бавно, но постоянно.
Първи кървави чистки
Със завзелия твърдо властта през 1950 г. Ким Ир-сен, обединението с Юга остава приоритет в програмата на Северна Корея и така започна Корейската война.
Той започва да укрепва своята власт с елиминирането на онези комунисти, които имат връзки с Южна Корея - основно чрез обвиняване в шпионаж. След това тези руски и китайски корейци, които бяха част от ранната история на партията, бяха отстранени чрез изгнание, хвърляне в затвора и безследно изчезване. Известно е, че свързани с партията руснаци и китайци, които организирали заговор срещу Ким Ир-сен, са били отстранени със зрелищни действия на партийния конгрес през 1956 г., като събитията остават в историята като „Инцидента с фракцията от август". Някои от техните потомци може би още се намират в арестите по политически причини.
Това довежда до създаването на кастова система. Само една година по-късно комунистическата партия приема известната „кастова система" Сонгбун. Става дума за масова политическа чистка на севернокорейското общество чрез социална класификация. Има няколко окончателни наръчници за Сонгбун, и макар и сложни и непрозрачни, става ясно, че хората са разделени на три основни групи:класа на ядрото, колебаеща се класа и враждебна класа. В т. нар. враждебна класа попадат тези, които представляват политическа заплаха и нямат никакъв шанс за напредък нито в личен план, нито в кариера. Управлението за ръководство на организацията на комунистическата партия контролира това и много експерти са убедени, че това е действителният властови център през 60-те години на миналия век, когато властите започват класификацията на всеки гражданин като приятел или враг.
Поява на култа към водача
Между 1967 и 1971 г. има политическа кървава баня, по време на която 17 висши служители са отстранени при чистка.
Чистките са насочени срещу хора от личната партизанска фракция на Ким Ир-сен, с което той установява пълен контрол и върху армията. Военното ръководство, което е заемало командването през 1968 г., когато севернокорейците пленяват американския шпионски кораб USS Pueblo е отстранено. Но за разлика от изхода на други чистки, някои от членовете му са върнати на власт няколко години по-късно.
Следващата стъпка
Следващата стъпка е да бъде осигурено поставянето на неговия син на ключова позиция. Ким Чен-ир се издига до висши партийни позиции през 1973 и 1974 г., като най-важната от тях е на ръководител на всесилното Управление за ръководство на организацията. Чрез своите висши партийни позиции той издига редица от политическите си поддръжници. Но също така и наказва тези, които се осмеляват да го предизвикват - като неговата мащеха Ким Сон-е, която твърдяла, че нейният син Ким Пхен-ир трябва да бъде наследник на властта. Използвайки контрола над севернокорейските държавни медии и връзките си със службите за вътрешна сигурност Ким Ир-сен с успех поставил извън играта своята мащеха и доведения си брат. През 90-те години на миналия век Ким Ир-сен извършил чистка на редица висши офицери от армията, което му дало пълен контрол над военните.
Годините на пустошта
След смъртта на Ким Ир-сен през 1994 г. и поради сериозното социално отражение на глада в Северна Корея, известен като Трудния март, партията се превърнала в някаква степен в изчезваща. Нейният централен комитет не провел нито едно заседание от 1993 до 2010 г. Остават незаети ключови постове. Органът все още има административни задължения, но като политическа общност ролята му е принизена. Но през 2010 г. Ким Чен-ир съживява партията като политическа институция като действие за справяне с влошаващото му се здраве и за да даде тласък на целта неговият син Ким Чен-ун да го наследи.
Партията стана семейство
Под ръководството на Ким Чен-ун партията процъфтява като политическа институция. Той участва във възраждането на партията от 2007 г. насам, и в качеството си на върховен лидер, като дядо си, използва Политбюро на партията да публично да отстрани своенравни според него длъжностни лица , както направи с бившия началник на Генералния щаб Ри Йонг-хо и дори собствения си вуйчо Чан Сон-Тхек , който беше арестуван в края на 2013 г. и екзекутиран. Той също укрепва властовата си база също така и чрез Централната военна комисия. Той с голямо постоянство продължава фамилната линия за упражняване контрол и да ръководи партията.
Източник: БГНЕС
