Знаете ли кой е шефът на духовия оркестър на МВР? Сашо – Сашо е ром и дирижира като истински професионалист. Добре, че беше оркестърът на Сашо да спаси тазгодишния празник на най-старата българска институция, ‘щото началниците на Сашо май не могат да се похвалят кой знае с какво. То като няма резултати, дай ни шоу да правим, ама дори и в правенето на шоу се иска майсторлък – комай духовият оркестър е най-успешната структура в МВР.
Президент и премиер дружно ръкопляскаха днес на площада, докато хората на Сашо подкарваха едно след друго джазови парчета, македонски песни и Дайчовото.
Ръкопляскаха Първанов и Станишев на Сашовите музиканти, вместо да ръкопляскат на топченгетата на Румен Петков. Топченгетата се кипреха в новите си униформи, същите тези комисари трудно можеха да се похвалят с кой знае каква професионална гордост от свършеното, защото то не е много.
Странна работа! Нали си спомняте – в повечето от криминалетата в полицейските управления има едни кабинети, в които не можеш да се огледаш от цигарен дим, ‘щото вътре едни умни ченгета разследват поредното жестоко убийство, лепят едни снимки върху едно табло, нещо обсъждат, мърдат си мозъчните клетки и бавно, но сигурно, „дишат във врата” на престъпника. Накрая, разбира се, винаги има хепиенд, при който бандитът е окован и си признава всичко...
Аз не искам и у нас да се случва винаги така, защото реално погледнато е невъзможно. Но аз искам поне по едно от особено тежките престъпления в България да се случи точно така! И не мога да приема, че в родината ми се случват съвършените убийства, които никога не могат да бъдат разкрити! Не мога да приема, че сестрите Белнейски са били пресрещнати от уникалния престъпник, който дотолкова е изпипал всичко, че се е превърнал във фантом.
Не вярвам, че на миналия Димитровден последното нещо, което Кюлев е видял, са очите на изключителния килър, който винаги се изплъзва от полицията. Вярно е, че тежки престъпления се разкриват трудно и бавно, но това трудно и бавно все пак означава някога в този живот...
Топченгето и топфутболистът в България си приличат по едно нещо. Като че ли и при двамата отсъства елементарния критерий за това дали си вършиш добре работата, който го има в другите професии. Ако не може да си свърши работата, първият казва обикновено: „Работи се по няколко версии, разпитват се стотици свидетели, носи се ДНК проба в чужбина!” Бербатовци и Мартин Петровци пък се оправдават, че нямат ден – после докато другите играят на Световното, те ни рекламират нещо по телевизията.
А всъщност всички добри професионалисти трябва да се равняват по рома Сашо, който дирижира духовия оркестър на МВР. Просто защото си върши работата и от нея има ефект.
Всъщност Румен Петков ‘що да не вземе да го назначи този Сашо за главен комисар. Че на следващия 5 юли първите в държавата да не ръкопляскат само на подчинените на Румен Петков музиканти.
