Преглед на печата

„Голяма крачка назад. Но не, за да се засилим”, коментира „Труд”. Регресът донесе поправка в Закона за здравното осигуряване. Тя бе гласувана преди седмица на първо четене от парламента. Ликвидират се 20-те доброволни здравноосигурителни фонда и се превръщат в застрахователни. А това означава, че всяка надежда монополът на Националната здравноосигурителна каса да бъде разбит в близкото бъдеще угасва. А пациента ще го застигат последствията. Ще ударят и здравето, и джоба му. Защото няма нищо общо между застраховане и осигуряване. Застрахователят не се занимава с профилактика. А директно покрива настъпила щета. Т.е. профилактичните прегледи и
консултации, с които рано се установяват злокачествени и други тежки заболявания, остават само за сметка на парите от задължителните вноски. 27-те млн. лв. годишно, които влизат чисто в системата като солидарни пари от фондовете, ще се насочат към касите на застрахователите.

„Посланието на едно уволнение: Щом съдията не слуша, ВСС удря”, анализира в „24 часа” Йонко Грозев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Повод е уволнението на съдия Мирослава Тодорова и протестът на съдиите. Според Грозев поведението на съдиите даде ясна индикация, че те могат да се мобилизират и че са разбрали, че в крайна сметка доброто управление на съдебната система и запазването на тяхното професионално достойнство не може да се случи без техните колективни усилия. "За мен решението на ВСС да уволни съдия Тодорова е истински скандал, защото на практика ВСС санкционира отделен съдия за собственото си безобразно управление. Съюзът на съдиите и съдия Тодорова от години повтарят, че разминаването в пъти на натоварването на отделни съдии и липсата на каквито и да било критерии за натовареност на съдии и оценката на качеството и количеството на тяхната работа създава условия за произвол и унищожава правосъдието”, припомня Грозев.

„Ако има нещо положително в случая с Мирослава Тодорова, то е, че се постави въпросът с натовареността на съдиите като част от дневния ред на реформата в съдебната система”, казва в интервю за „24 часа” Диана Ковачева, министър на правосъдието. „Нашият екип има амбицията да намери механизъм за решаването му. Министерството на правосъдието готви специална методика за регулиране на натовареността на съдии и прокурори с помощта на европейски експерти от Съвета на Европа. Тя ще залегне в основата на предложения за промени в Закона за съдебната власт, които се обсъждат сега”, обяснява Ковачева.

ВСС да се саморазпусне, призовава „Преса”. Сегашният ВСС няма повече право да кадрува. Не защото е нелегитимен, а защото изчерпи моралния си кредит на доверие. Безсмислено ще е днес да бъде свикан от правосъдния министър на извънредно заседание по казуса с уволнението на съдия Мирослава Тодорова. Само дни преди това Диана Ковачева оправда решението на съвета, който председателства по право. Но вероятно и тя е под натиск отвисоко. Както и повечето министри в кабинета, които се стреснаха от това, което става в Темида и което се очаква да прочетат в доклада на Брюксел тази седмица. Затова най-правилното поведение на членовете на ВСС е да си подадат оставката. И на тяхно място да бъдат избрани точните и честни нови хора.

„ГЕРБ основно чрез Цветан Цветанов успя да си осигури във ВСС такова влияние и подкрепа чрез зависимости”, твърди в интервю за „Преса” Татяна Дончева. Тя не е сигурна, че политически натиск е причина за уволнението на съдия Тодорова. Членовете на ВСС, доизкарвайки мандата си, свързан с обидни за всеки от тях действия, които ще им сложат професионално клеймо, решиха да угодят на Цветанов, не само, защото той ги държи. Те вече слугуват по инерция и затова гонят Тодорова като хрътки, казва Дончева.

„Доверието към съда е критично ниско”, отбелязва в интервю за „Стандарт” националният омбудсман Константин Пенчев. Той посочва, че магистратите протестират срещу решението на ВСС, в чиято безпристрастност не вярват, макар че 11 от членовете на този ВСС са избрани от тях. Не са редки случаите, при които граждани протестират пред съдебните палати в София и страната, защото не вярват в безпристрастността на съда. А и всички социологически проучвания сочат, че доверието в съда е на критично ниско ниво. Предстои избор на нов ВСС. Доколко ще бъде ефективно обсъждането на кандидатурите, зависи от тези, които избират - Народното събрание и делегатските събрания на съдебната власт. И разбира се, от гражданското общество - да каже какво мисли за тези кандидатури. ВСС трябва да остане постоянно действащ, категоричен е Пенчев.

„Промени в изборния закон Ц само до септември”, посочва в интервю за „Новинар” депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов. Според него измененията в изборния закон трябва да се съобщят доста по-рано от изборите на гражданите, а не в последния момент. За постигане на по-голяма прозрачност в работата на избирателните комисии управляващите предлагат ЦИК да публикува стенографски протоколи от заседанията си, а също да излъчва в реално време онлайн своите заседания, за да може всички граждани, медии, наблюдатели, представители на политически сили да се информират
за това какви решения се вземат на съответните заседания. Има предложение към самата ЦИК да бъде създадена постоянна администрация от държавни служители. Въвеждането на задължително гласуване Ципов коментира така: Още не сме узрели като общество. Въвеждането на такъв елемент, предполага и налагането на санкции при неспазването му.

„ГЕРБ търси власт с БСП и ДПС”, е озаглавено интервюто в „Труд” с Калин Томов, организационен секретар на партия „Движение България на гражданите”. Той потвърждава, че формацията ще се яви сама на парламентарния вот и ще се състезава за първото място. „В разговори за след изборите не участваме - там има други, достатъчно активни партии. Вижте как бе приет Законът за горите - опозицията я нямаше! Това издава, че ГЕРБ прави опити да се договори с БСП и ДПС да управляват заедно. Ние сме единствените, които могат да развалят подобни договорки”, заявява Томов.

15% от пълнолетните българи са готови да участват в митинги и демонстрации. Около една трета от запитаните пък биха участвали в подписки. Толкова са и онези, които твърдят, че биха дарявали за благотворителност. 27% заявяват, че биха участвали в доброволчество. Това показва национално представително изследване на „ББСС Галъп интернешънъл” по поръчка на „Труд”. В най-голяма степен склонни към форми на гражданска активност през този месец изглеждат хората от столицата и големите градове, водещи по-активен и модерен начин на живот.

Гражданите искат безплатна информацията от администрацията, акцентира „Дума”. Едва 42% предпочитат тя да е в интернет, сочат данните от социологическо проучване във връзка с евродирективата за „отворени данни” от публичните институции, която евродепутатът Ивайло Калфин популяризира у нас. 73% от интервюираните смятат, че тази информация трябва да е безплатна, защото е набирана и съхранявана с пари на данъкоплатците. 11 на сто са съгласни, че като цяло трябва да е безплатна, но в някои области (напр. кадастър) трябва да остане платена, стига приходите да гарантират качество. 10 на сто смятат, че трябва да се запази поне някакво минимално заплащане, което да покрива разходите. 2% пък подкрепят идеята, че е по-добре минимално да се увеличат данъците, но администрацията да престане да събира такси. Удовлетворени от информацията за централната администрация са само 7%, а за местната - 14%, сочат данните от проучването. Фактическата неинформираност не само пречи, но поддържа високи равнища на неудовлетвореност от работата на публичната администрация, отбелязва Живко Георгиев.

„Спасяването на социолозите е дело на самите социолози”, коментира в „Сега” Татяна Буруджиева. В тоталитарните режими социологията е забранена наука. У нас нещата се решиха по-просто - тя вече не се ползва с името на наука. Както политиката, социологията се превърна в сфера доходоносна и съблазнителна с властовите ресурси, които придоби. А просперитетът на социолозите не се изразява в солидността и истинността на данните, а в придобитите имоти и пари. В България социолозите паднаха в политическия капан да се превърнат в платена част от предизборната кампания, получаваща парите си срещу услугата зомбиране на публиката. И при всяка кампания има едни или други агенции, изкушени от това да създават обществено мнение, вместо да го изследват. Едно от решенията на тези проблеми би следвало да бъде публичният регистър на социологическите централи, които имат професионалния капацитет и авторитет да правят изследвания на изборните процеси.

Народът харесва и подкрепя наблюдението на Европейската комисия над съдебната реформа у нас, коментира в „24 часа” Иванка Иванова, институт „Отворено общество”. 77% от гражданите одобряват наблюдението; над 70% подкрепят неговото продължаване и дори снабдяването му със санкции спрямо държавите, които нарушават върховенството на закона и при които има корупция по високите етажи на властта. Подкрепата на гражданите за оставане на наблюдението от ЕК е по-голямо, отколкото комбинираното одобрение към правителството и Народното събрание. Основната причина, поради която хората поддържат необходимостта от съществуване и запазване на механизма, не е свързана с постигнатите резултати, а с най-обикновен страх. Страхуваме се от вероятността, че ще има връщане назад по някои от положителните развития, които бяха постигнати по време на преговорите за членство в ЕС, а също се надяваме механизмът да послужи като преграда пред някакви особено агресивни прояви в правосъдието.

„За тоягата и моркова”, коментира „Стандарт”. Навъртяхме първата историческа петилетка от мониторингови доклади и вече дълбоко никой не се вълнува от написаното. След поредния доклад на Европейската комисия опозицията ще посочи греховете на ГЕРБ и правителството и ще тръби, че Бойко Борисов е загубил доверието на чиновническата столица на Стария континент. Премиерът ще подчертае хвалебствените нотки и ще прехвърли топката на проблемите в двора на съдебната власт и на миналите управления. Всеки един ще бъде прав донякъде, а от Брюксел пак ще останат с впечатление, че българските политици са си взели поука и запретват ръкави. (БТА)