Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Борисов и ГЕРБ са притиснати до стената за царските имоти”, коментира „Сега”. По случая с царските имоти уж щеше да има закон, който да реши окончателно проблема. Нищо подобно не се случи обаче. Твърдеше се, че има решение. Приема се закон, с който се обявява, че имотите са държавни и че за да си ги възстанови, Симеон Сакскобургготски трябва да поиска това от съд и да докаже собствеността си. През това време имотите да бъдат актувани отново като държавни и общински. И той пак чрез съд да си иска и доказва собствеността, като решението на Конституционния съд може да е само аргумент, а не и основание за връщане на имотите. Но сега вече, особено след решението и на Върховния касационен съд, премиерът БойкоБорисов е притиснат до стената. Върховните съдии отхвърлиха искането на бившия премиер и монарх Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок да им бъде присъден дворецът „Кричим” и прилежащи към него 371,5 дка. Отказът за „Кричим” създаде прецедент, който дава възможност да се преоцени цялата царска реституция. Борисов или ще трябва реално да посегне на имуществото на Сакскобургготски, или просто ще лъсне как всъщност здраво пази благодетеля си, който го вкара във властта. А може и да издейства едно осъждане на България в Страсбург? И после ще каже - ами така каза Европейският съд.

Намаляват желаещите да бъдат класически авторитарни лидери, е изводът на Иван Кръстев, председател на борда на директорите на Центъра за либерални стратегии. В интервю за „Сега” той отбелязва, че се е променила самата идея за власт. Ако преди политиците мислеха, че най-хубавото, което им се е случило, е да получат цялата власт, сега проблемите изглеждат толкова големи и нерешими, че изведнъж идеята за власт не е капацитетът да накараш другите да вършат това, което искаш, а способността да им прехвърлиш проблемите си. В резултат на промяната на идеята за власт броят на желаещите да бъдат класически авторитарни лидери силно намалява.

„Не чакайте цепене и люспене, при нас останаха мъдрите”, заявява в интервю за „24 часа” лидерът на НДСВ Христина Христова. Тя се кандидатира за нов мандат на предстоящия в неделя партиен конгрес. Христова посочва, че икономическото положение, качеството на живот, състоянието на демокрацията са проблемите, с които трябва да се занимават политическите сили, а не със себе си. За съжаление нещата в България не са добре. Затова политическото разделение е неадекватно на обществените потребности. Нужно е сътрудничество, партньорство, обединение и търсене на обща цел за излизане от тази ситуация. На конгреса НДСВ ще предложи нова национална цел - България да стане член на клуба на 40-те най-развити икономики в света - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това е дългосрочна цел, която е напълно достижима за страната при добро управление, убедена е Христова.

„Определено не съм привърженик на съкращенията в БАН”, е позицията на акад. Стефан Додунеков, председател на БАН. В интервю за „Класа” той отбелязва, че привличането на млади хора да работят в България за български институции и български фирми не е проблем само в областта на академичната кариера, а сериозен национален проблем. Жизненият стандарт, който може да си осигури един човек, започвайки академична кариера, никак не е конкурентен. И това е най-сериозният въпрос. „Ние сме силно заинтересовани от подготовката на следващата генерация изследователи. Българските университети също са заинтересовани. Но досегашното обучение във висшите училища е насочено тематично. Няма насочена подготовка на изследователи. Един академичен изследователски университет би бил идеално място, в което да се подготвя тази следваща генерация. Покрай навлизането в определена тематика, хората да се учат как се правят научни изследвания”, казва Додунеков.

Защо личната сметка за пенсия става все по-важна, коментира в „24 часа” икономистът Георги Ангелов. Според него за България голямото вдигане на пенсионната възраст ще бъде при т.нар. ранно пенсиониране. У нас 1/3 от хората се пенсионират преди навършване на 55-годишна възраст, а още една трета се пенсионират преди 60 години. Това не може да продължава, ако искаме да предпазим пенсионната система от рухване. Реформата на ранното пенсиониране е най-голямото предизвикателство пред българската пенсионна система и оттам ще дойде най-сериозното ефективно увеличение на пенсионната възраст. Ангелов отбелязва, че натрупването на лични спестявания за пенсия е по-добър подход, отколкото изцяло държавна система, тъй като по този начин хората имат контрол върху средствата за пенсия и имат повече стимул да внасят.

„Не продаваме БДЖ на всяка цена”, казва в интервю за „Труд” Емил Караниколов, шеф на Агенцията за приватизация. Забавянето на приватизационната процедура за „БДЖ-Товарни превози” той обяснява с обстоятелството, че дружеството е било в забранителния списък за продажба и агенцията не е имала какъвто и да е поглед върху него. „Дружеството не е малко. Не искаме приватизация на всяка цена и на всяка цена няма да продадем дружеството. Точно и ясно трябва да знаем какво продаваме, на каква цена и какви са условията ни към инвеститорите. Те трябва да ни представят график на вложенията си за 3-годишен период. Другото важно условие е запазването на социалния диалог и на броя на служителите в компанията”, отбелязва Караниколов.

„Най-лесно е да взема 11% по-евтин газ, без да питам за „Южен поток”, е озаглавено интервюто в „24 часа” с Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма. Той обяснява какво става с обещаното от „Газпром” поевтиняване на природния газ с 11%. „Тези 11% ще се случат, когато много се нуждаем от тях. Те са изчислени от 1 април за девет месеца. И когато подпишем споразумението, отстъпката е 115-120 млн. долара”. А споразумението не е подписано „защото е свързано с подкрепата ни за газопровода „Южен поток” и вземане на окончателно инвестиционно решение до 15 ноември. Но за да се ангажираме, трябва да сме сигурни, че всички отворени въпроси в акционерното споразумение са решени”. „За мен като министър най-популярното решение е да подпиша, без да ме е грижа за останалото, защото веднага ще задействам отстъпката от 11% на газа и няма да бъда атакуван”, допълва Добрев.

Част от петролните компании, срещу които бе образувано производство заради съмнение за картел при горивата, са признали, че са се провинили, пише на първа страница „Сега”. Това стана ясно от думите на шефа на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов. През пролетта на т.г. антимонополната комисия обяви, че има доказателства за договаряне на цените между „ЛУКойл България”, ОМВ, „Нафтекс Петрол” и „Ромпетрол”. Фирмите са обжалвали, но част от тях са поискали да подобрят работата си и да отстранят проблемите. Идеята била по този начин те да се разминат с глобите в замяна на „добро поведение”. От комисията обаче отказаха да дадат подробности за това кои са компаниите, поискали споразумение, както и дали КЗК ще приеме офертата.

„Искаме държавно рамо за българското”, заявява в интервю за „Стандарт” Стелиян Стоянов, учредител е на Националната асоциация на зърнопроизводителите и председател на Асоциацията на българските зърнопроизводители в Генерал Тошево. По думите му старите проблеми в земеделския бранш си остават. Няма безакцизно гориво за земеделието, а то поскъпва, няма яснота за националните доплащания до 2014 г., както и позиция за общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. Мултинационалните компании ежегодно натискат нагоре цените на семена, торове и препарати, машини и консумативи. Натискът е огромен, а правила няма. „Искаме правила и устойчиво развитие на агросектора. Този сектор е локомотив в българската икономика, но и отрасъл, благодарение на който всяка нация просъществува. Ние имаме кауза - приоритет на българското земеделие, осъществено от български земеделци, и недопускане на унищожаването, замърсяването и похабяването на плодородната българска земя”, посочва Стоянов.

174 000 собственици на имоти в София догодина може да плащат по-високи данъци и такси, съобщава „24 часа”. Увеличението за най-масовите жилища - 60 кв.м, ще е с 30 лв. за панелките и 40 лв. за сградите, ново строителство. Поскъпването за 15% от столичани е заложено в проекта за ново данъчно зониране на града, представен вчера от зам.-кмета по финанси Дончо Барбалов. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар