Преглед на печата

„Темида посегна и на акулите”, коментира „Стандарт”. Малцина вярваха, но наистина се случи - братя Галеви (Пламен Галев и Ангел Христов, б.ред.) влизат в затвора. Кръстниците от Яхиново ще лежат по пет години, реши окончателно Върховният касационен съд и накара неверниците поне за миг да замълчат. Присъдите не са кой знае какво на фона на богатата им криминална дейност, но пък са едно добро начало. До този момент ГЕРБ изпълняваше половинчато и с повечко киноефекти обещанието си да пречупи гръбнака на организираната престъпност. Поредицата от полицейски операции с гръмки имена спорадично стигаше до съдебна зала и още по-рядко приключваше с ефективни присъди. Тенденцията беше пречупена едва наскоро с групата за отвличания „Наглите”, които бяха осъдени на първа инстанция. Другите шумни дела като „Октопод” и „Килърите” и срещу енергийния бос Ковачки още са в начална фаза и е невъзможно да се предвидят посоките, по които ще поемат. Всъщност изходът на тези дела ще повлияе чувствително не само върху бъдещите доклади на Европейската комисия и приемането ни в Шенген, но и върху наближаващите парламентарни избори. Влизането на големи акули в затвора или съответно оправдаването им ще бъде мерило доколко управляващата партия е удържала на дадената дума.

„Притеснявам се само да не ни се наложи да правим коалиция”, е озаглавено интервюто в „Преса” с Красимир Велчев, шеф на депутатите от ГЕРБ. Той не подлага на съмнение втори мандат на ГЕРБ, но ще е много тежко, ако се наложи да правят коалиция с някого. „Българската политическа класа не е готова да работи по този европейски начин - коалиционния. Защото под коалиция всеки политик тук разбира пазарлък - да се договори и да започне едно надлъгване. И това може би се дължи на едно основно нещо - огромният проблем в България през последните 20 години е липсата на контрол и носене на отговорност”, отбелязва Велчев.

„НАП се мести в Търново! Що се връзвате на този виц?”, коментира „Сега”. Бойко Борисов и Симеон Дянков измислиха поредната олелия. Вместо с рецесията, безработицата и отсъстващото електронно правителство, обществото ще бъде занимавано с нещо, което никога няма да го бъде. Премиер и вицепремиер обещаха да разквартируват агенции и части от министерствата из страната. Местене няма да има, защото ако Борисов и Дянков искаха да го направят, пък било и пилотно, имаха цели 30 месеца на разположение. Вярно, че мандатът си тече неусетно и сладко, но това лято ГЕРБ влиза в последната си управленска година. Почва трескава подготовка за изборите и никакви резки движения няма да се правят. Дянков ще вдигне пенсиите, Борисов ще зарадва с много придобивки различните съсловия. Парите на държавата са нужни за такива дейности, а не за преместване на администрациите.

„Готови сме да приемем 50 души администрация от 1 юни”, заявява в интервю за „Класа” Иван Тотев, кмет на Пловдив. Според него реално за първи път имаме правителство, което извършва деконцентрация на държавната администрация. Дава се възможност на тази администрация да бъде по-равномерно разпределена на територията на страната. Специално за сектор „Туризъм” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, решението на правителството е изключително правилно, смята Тотев. От гледна точка, първо на придвижване на целия този процес на деконцентрация и второ, по отношение на функционалността на съответния сектор. Пловдив е избран неслучайно за преместването на администрацията като град, който да приеме и да бъде домакин на управлението на туризма в България.

„Обсъждаме три държавни структури за преместване от София в Бургас”, съобщава в интервю за „Класа” Димитър Николов, кмет на Бургас. Това са Изпълнителната Агенция „Морска администрация”, държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”, както и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. „Причината е, че профилът на града е такъв, ние сме морски град. По Южното Черноморие се добива по-голямата част от уловената риба в Черно море. В Бургас е първото и най-голямо пристанище в Южното Черноморие. Регистрираните плавателни съдове, както и инфраструктурата са изключително подходящи. За да може дейността на тази агенция да бъде на терен, където се случват нещата”, смята Николов.

В анализа на „24 часа” политологът Даниел Смилов коментира първите сто дни на президента Росен Плевнелиев. Според него оценката за държавния глава трябва да бъде свързана с това, че той подкрепи правителството във важното решение за новия европейски фискален договор. Подкрепи политиката по затварянето на АЕЦ „Белене”; участва в започналата реформа на службите и прехвърлянето на част от тях към изпълнителната власт; прекрати конфликта с правителството по отношение на назначаването на посланици с досиета. Способността да мотивира и да вдъхва увереност обаче е един от сериозните проблеми на Плевнелиев. Поради общото чалгизиране на медии и политика всички очакват супергерои, харизматици или най-малкото бивши царе да стават „лидери”. Това се превръща в проблем на публичното пространство, защото води до обратна селекция: грамотните, образованите, уравновесените и като цяло разумните не се котират и не бъдат доверие. Преодоляването на този проблем е най-голямото изпитание за Плевнелиев.

„Президентът приземи обещанията на Борисов за е-правителство”, пише на първа страница „Сега”. Президентът Росен Плевнелиев открито се усъмни от ползата от заповедите и обещанията на премиера Бойко Борисов електронното правителство да тръгне у нас в най-кратки срокове. „Електронното правителство няма да се случи и към момента не го виждам, защото не се знае кой носи отговорност”, заяви държавният глава на вчерашното заседание на Съвета по конкурентоспособност и инвестиции към президента. Той обясни, че ако България наистина иска работещо е-управление, то поне три институции, които се занимават с това, ще трябва да се слеят, да се зададат конкретни срокове, план за работа и да има ясно разпределение на отговорностите. Бизнесът и неправителственият сектор от години настояват за електронно
правителство, защото това би довело до намаляването на корупцията и бюрокрацията, които попадат сред основните проблеми пред инвеститорите.

„Станишев и Първанов - кой е по-, по-, най-широк социалист”, коментира „Сега”. Социалистите са поставени пред труден избор - кого да изберат за лидер: Сергей Станишев или Георги Първанов? И ако решат да подходят прагматично, а не емоционално към него, ще им е доста трудно - двамата не са се изправяли в пряк двубой на идеи. Съществена разлика в платформите на двамата кандидати за лидер няма - особено що се отнася до икономическите им виждания за развитието на страната. Различията стават очевидни, когато се погледнат международните позиции и идеите им за партийното развитие на БСП. Преди време социалисти сравниха избора, пред който са изправени, с историята за магаре, което умряло от глад, докато трябвало да избира между две еднакви купи сено. Колкото повече наближава заветният конгрес, толкова по-мършаво става това магаре, и дори да не загине от недохранване, ще бъде толкова слабо, че до парламентарните избори не е сигурно дали ще е в кондиция дори и за достойна загуба. Дали те ще се окажат лоши пророци зависи от това как ще реагира загубилият вота на конгреса. Ако той продължи да атакува опонента си, БСП ще продължи да хаби сили във вътрешнопартийни разправии и без бой ще подари следващите избори на ГЕРБ.

„Кунева краде от СДС и ДСБ”, твърди в интервю за „Труд” Румяна Коларова, политолог. По думите й СДС и ДСБ са обречени да бъдат напускани от самото им създаване. Не за първи път партии тип „нероден Петко” крадат кадри от СДС и ДСБ. Днес ДСБ е дори по-удобна за това от СДС, защото има по-твърд електорат и по-ясно различими лидери. СДС отдавна е разграден двор и няма партия, която да не е взела от политиците му. Меглена Кунева краде идентичност от онези партии, които са доказано десни. Защото самата тя няма дясна идентичност. Либерализмът и центризмът в резултат на два мандата във властта се превърнаха в мръсни думи и старата идентичност на Кунева не й върши работа. Трябва й нещо ново или добро старо. Чрез кадри на СДС са реализирани десетки политически проекти, които са враждебни на СДС. За 22 години партията не можа да си създаде имунитет. Най-добрият начин СДС да гарантира „проекта Меглена Кунева” и „проекта ГЕРБ”, е като се яви самостоятелно като малка дясна партия или в „широка” коалиция, коментира Коларова.

Над 80% от собствениците на фирми в България са със средно и по-ниско образование, показва изследване на Европейския институт, цитирано от Българската стопанска камара, изготвено във връзка с необходимостта в страната да идват висококвалифицирани кадри от трети страни с помощта на европейската „синя карта”. „Сега” посочва, че това е документът, който дава право на работа на хора от държави извън Евросъюза в страни от общността и урежда статута на техните семейства. Работодателите у нас разчитат на вноса на високоспециализирани специалисти от трети страни, за да компенсират липсата на качествени кадри заради "изтичането на мозъци" и скъсаната връзка между бизнес и образование. „Синята карта” обаче едва ли би могла да помогне за идването на достатъчно и качествени специалисти, тъй като е голяма вероятността те да използват документа само за да узаконят пребиваването си в друга европейска държава.

„Учи, за да си безработен”, коментира „Дума”. В страната има около 300 000 действащи фирми. При положение, че 80 на сто от тях да се управляват от хора с ниско образование, е силно тревожно. Такива работодатели искат да наемат висококвалифицирани кадри, които да работят нискоквалифициран труд за малко пари. Mнозина пък не желаят техните работници да знаят повече и наемат нискоквалифициран персонал. Той е удобен, защото няма голям избор и търпи. Търпи да не му плащат заплатата с месеци, да го експлоатират, да го осигуряват на минимална заплата, без да смее да защити правата си, защото я си намери после друга работа, я не. Според Асоциацията на индустриалния капитал над 40% от работодателите плащат под масата и загубата за бюджета от това е 10 млрд. лв. От това страда икономиката веднъж, че тези пари не отиват по предназначение, за да генерират реален икономически ръст, и втори път - не се използват най-високопродуктивните кадри, които да дръпнат напред производството. (БТА)