Преглед на печата

„Властта отнесе убийствени критики за правата на човека”, отразява позицията на Българският хелзинкски комитет (БХК) за състоянието на правата на човека през 2011 г. „Сега”. В годишния доклад на Комитета се казва, че правата на човека остават на тревожно ниско ниво в много области, особено при независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване, употребата на сила и оръжие от полицейските органи. Сред критичните зони са и условията в затворите и следствените арести.  Парламентът също е допринесъл за натиска над правосъдната система. От БХК на няколко пъти подчертават, че атаките на правителството срещу магистратите са груби и недопустими. Другата особено притеснителна тенденция е откровената договорка между управляващото мнозинство и опозицията в парламента, след която в инспектората са били назначени послушни хора.

„Правим персонални проблеми”. Такъв лапсус направи два пъти председателят на парламента Цецка Цачева, обявявайки вчера коя точка от дневния ред разглеждат народните представители - за персонални промени в състава на Министерския съвет, пише „Труд”. С гласовете само на ГЕРБ и на 19 независими депутати парламентът избра новите министри на здравеопазването и икономиката Десислава Атанасова и Делян Добрев. Единственият член на кабинета, който присъства в залата, бе вицепремиерът Симеон Дянков. Бойко Борисов и останалите министри заседаваха в Кюстендил. Отсъствието на Борисов вбеси опозицията.

Премиерът призова кюстендилци да мислят, като гласуват, отразява апела му „Класа”. „Със свито сърце гледам един прекрасен град, за каквото и да го попитам кмета, той казва - това го взе единият, това другият, третият и вижте в какво състояние е градът”, коментира статуквото в Кюстендил вчера министър-председателят Бойко Борисов. Той препоръча на гражданите, като дойдат избори, да мислят кой какво е направил. На 13 май предстоят частични избори, след като предишните бяха касирани от съда. В Кюстендил МС проведе изнесеното си заседание. Правителството направи промени в състава на Надзорния съвет на НОИ. Бяха освободени бившият зам.-министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова, бившият началник на политическия кабинет на министъра на труда Димитър Марков и бившият изпълнителен директор на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова. На тяхно място влизат новият зам.-министър на труда и социалната политика Зорница Русинова, както и изпълнителните директори на Агенцията за социално подпомагане и на Агенцията по заетостта Ивайло Иванов и Камелия Лозанова. Ренета Инджова бе утвърдена за шеф на НСИ, а Иван Драшков бе освободен от зам. шефското място в ДАНС.

Държавата предлага на търгове 800 000 дка земеделски земи. Но не допуска големите арендатори, информира „Капитал Daily”. Нова земя си търси стопанин. Предлага се от държавата, но не по най-перфектния начин, защото големите арендатори няма да бъдат допуснати, което ще свие конкуренцията или ще вкара подставени лица. От земеделското министерство съобщават, че все още не са обявени началните цени за наддаването. По неофициална информация на „Капитал Daily” и през тази година те ще варират в зависимост от конкретната област и културите, които може да бъдат отглеждани върху тях. Очакванията са най-скъпите парцели да бъдат в Североизточна и Централна България. И през тази година фермерите прогнозират най-сериозен интерес да има към нивите, които са подходящи за зърнопроизводство. През 2010 и 2011 г. рентите за такива парцели достигнаха рекордните около 80-90 лв. за дка.

Съдът окончателно е приел играта „Големият кеш” за хазартна, а организирането й без лиценз - за незаконно, съобщава Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Ведомството е наложило санкция от 50 000 лв. на „Космо България Мобайл” („Глобул”) за организиране на хазартна игра без лиценз. „Глобул” отказа коментар по случая. Играта се провеждаше от 21 септември до 27 декември 2009 г. В нея с участието във викторина с SMS-и на цена от 1 лв. без ДДС потребителите можеха да спечелят награди между 15 000 лв. и 500 000 лева. Процесът на обжалването се е проточил почти две години, преди наказателното постановление да бъде потвърдено от Софийския административен съд, обясняват от комисията за „Труд”. Ситуацията хвърля светлина върху огромните приходи, които реализират организаторите на SMS игри. За трите месеца, през които се е излъчвал „Големият кеш”, участниците са пуснали 14 644 498 текстови съобщения от по левче без ДДС. С ДДС сумата става 17 573 397 лева. В същото време за цялата кампания са платени награди на обща стойност от 2,5 млн. лева. Печалбата е 14,6 млн. лева.

„Уморихме се да чакаме решение за „Белене”, цитира думите на Сергей Кириенко, президент на руската компания „Росатом”, собственик на изпълнителя на българския ядрен проект - „Атомстройекспорт” (АСЕ) - „Дума”. Колкото по-скоро българското правителство вземе политическо решение за по-нататъшната съдба на проекта „Белене”, толкова по-добре. Той добави, че досега руската страна не е получавала от правителството на България политическо решение за АЕЦ „Белене”. Новият министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев обясни вчера, че страната ни ще иска от АСЕ ново удължаване на изтичащия на 31 март срок за окончателно решение. „Росатом” еднакво спокойно ще приеме всяко решение на българското правителство както за продължаване на строителството на АЕЦ „Белене”, така и за прекратяването му, заяви Кириенко.

Темата присъства на първа страница на „Класа”: „България обмисля да поиска ново удължаване на срока за АЕЦ „Белене”. Страната ни не е уведомявала до момента Русия за отказа си от строителството на втора атомна, казва ръководителят на руската „Росатом” Сергей Кириенко, цитиран от РИА Новости.  До момента българските официални представители периодично - всеки месец - правят изявления, които често си противоречат едно на друго, коментираха от „Росатом”. До края на месеца изтича и последното, 14-о допълнение към споразумението за строежа на централата.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да наложи максимални санкции на четирите компании за търговия с горива, ако докаже картелиране, поиска министърът на транспорта Ивайло Московски, след като цените на горивата на едро бяха вдигнати до нови рекордни стойности, пише „24 часа”. Преди седмица КЗК обвини „Лукойл”, ОМВ, „Петрол” и „Ромпетрол”, че определят цените на горивата си с непозволена договорка. Компаниите имат 30 дни да оборят заключението. За съжаление държавата няма почти никакви механизми да влияе на пазара на горива, обяви Московски. Окончателно решение за картела ще има до три месеца, уточни Петко Николов, ръководител на КЗК.

„Бензинът и дизелът с нов ценови рекорд”, е акцентът по темата на „Новинар”. От сряда литър от най-масовия бензин А-95 струва 2,69 лв., а дизелът - 2,73 лв. за литър. Във вторник „Лукойл България” увеличи цената на едро на горивата с 1,8%. От Нова година досега цената на бензин А-95 се е увеличила с 0,35 лв. Справка в енергийния портал energy.eu показва, че в момента в девет страни от ЕС дизелът се продава на по-ниски цени, отколкото по българските бензиностанции. Сред тях са Австрия, Кипър, Литва, Малта, Румъния и Словения. Най-евтино горивото се продава в Люксембург - 2,53 лв., а най-скъпо - за 2,71 лв./литър в Испания и Полша.

„Телеграф” прави коментар на факта, че въпреки топлия климат, сметките за парно на българина са равни и дори повече от тези на жителите на страните от Западна Европа. Сметките високи, а заплатите 10 пъти по-ниски, прави равносметката на вестника.

В интервю за „Труд” Десислава Атанасова, новият министър на здравеопазването, каза: „Контролът ще закрие лошите болници. Думата „реформа” загуби значението си, което влагаха всички в нея. А и времето за сериозни промени е крайно недостатъчно. За тази година и три месеца до края на мандата могат да се направят няколко неща, а не да се залагат дългосрочни стратегии. Предстои промяна в лекарствения закон заради въвеждането на нова европейска директива, така че отново ще преработим закона. Познавам работата и на касата, и на министерството, няма да тупам топката”.

На здравна тема е и интервюто на „Монитор”. За изданието ген. проф. Стоян Тонев, директор на Военномедицинска академия, заявява: „Здравеопазване за един мандат не се оправя. Губещите болници да станат спешни центрове. Вместо болница без лекари и дейности да има спешен център. Няма нищо лошо в една частна болница, ако тя се финансира само с кешови плащания от пациентите”.

За една година - от декември 2010 г. до декември 2011 г., в българските висши училища са се появили общо 336 нови хабилитирани лица - 200 професори и 136 доценти. Това са данни от справка на просветното министерство за броя на титулуваните преподаватели, която „Дума” е поискала по Закона за достъп до обществена информация, тъй като напълно липсват публични данни за „производството” на титулувани лица, след като през май 2011 г. влезе в сила новият Закон за развитие на академичния състав, който премахна ВАК и даде право на всеки от нашите 51 вуза сам да си „произвежда” професорите и доцентите.

Пред „24 часа” Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, съобщава, че ще има до 25% повече пари за най-добрите университети. България е сред лидерите в Европа с рейтинговата си система на висшите училища. И кандидат-студенти, и работодатели имат информиран избор с новия рейтинг. „Направих преглед на цялата история на Студентски град. Специално ходих да го огледам отново. Ние всъщност нямаме Студентски град. Той е една тъжна картина. Имало го е до реституцията. В него сега има 30 големи жилищни блока, 50 общежития, а между тях какво ли не е построено. Хора с финансови интереси са „усетили” свободна територия и са направили такъв Студентски град, че може екскурзии да има до тази дестинация, както е до Лас Вегас”, е констатацията на министъра.

Университетите се издържат от кръчмарски бизнес, допълва „Телеграф”. 200 бара има в града на студентите.  Разпределението на забавленията е следното: 22 са дискотеките, 15 са вечерните барове, 33 - ресторантите и 96 - кафенетата. Общежитията са 52. Простата сметка показва, че на едно общежитие се падат по над 4 увеселителни заведения.

„Румъния предяви неочаквани претенции към България”, е водещото заглавие на „Сега”. Румънският външен министър Кристиан Дяконеску изненадващо заговори за неуреден териториален спор с България и проблеми с „румънското малцинство” у нас и предизвика недоумение в София и хладна досада в Брюксел. Той обяви, че съществува спорна зона от 17 кв. км на румънско-българската граница в териториалните води на двете страни. Според него става въпрос за дългогодишен проблем и Румъния още не била влязла в етап на предявяване на претенции, с което създаде подозрения, че става въпрос за находища на нефт и газ в спорния район. Дяконеску навлезе и в изключително деликатната тема за малцинствата, споменавяйки, че е необходимо двете страни да обсъдят положението на „румънското малцинство” в България. Много вероятно е изказването на Дяконеску да е за вътрешнополитическа употреба.

„24 часа” резюмира: Румъния обяви изненадващо териториални претенции към България и посегна на 17 мили от района на черноморския шелф заради находище на газ. За да станат членове на Европейския съюз двете страни са декларирали, че нямат териториални претенции една към друга. Това припомни говорителят на еврокомисаря Стефан Шуле-Петер Стано. „България и Румъния водят преговори за делимитация на черноморските пространства от повече от 20 г., като последният кръг се състоя през декември 2011 г. в София”, коментира говорителят на МВнР Весела Чернева. Тя уточни, че това бил 17-ият поред тур. Следващият кръг предстои да бъде проведен в Букурещ тази година, но засега още няма насрочена точна дата за разговори. (БТА)