Преглед на печата

Ритуална проверка на изправността на електромер ще направи днес министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, съобщава „Сега”. Финансовият министър Симеон Дянков пък обяви, че държавата ще плати за проверката на 2000 електромера, за които са подадени жалби. В първия ден след масовите протести срещу високите цени на тока вчера темата бе подета от политици и държавници. Президентът Росен Плевнелиев разкритикува индиректно правителството на ГЕРБ заради напрежението около скъпите ток и парно. Държавният глава заяви, че за да се нормализират цените на тока, трябва да има либерализация и национална програма за енергийна ефективност. От ДСБ се обявиха за реформа на пазара чрез създаване на енергийна борса и конкуренция при доставките на електроенергия за фирмите. Според шефа на парламентарната комисия за борба с корупцията по високите етажи на властта Яне Янев проблемите със сметките за ток трябва да влязат като извънредна точка в дневния ред на парламента. Омбудсманът Константин Пенчев определи като пълно безобразие недоволните клиенти да подават жалби, тъй като на проверка трябва да подлежат всички фактури, а не само тези, за които има подаден сигнал.

„Във фактурите на електроразпределителните дружества са разписани подробно разходите и там се вижда, че има два нови реда - за зелена енергия и за невъзстановяеми разходи”, обяснява в интервю за „24 часа” икономическият министър Делян Добрев. Договорите за изкупуване на ток от „Марица-Изток 1” и „Марица-Изток 3” са в добавката „невъзстановяеми разходи”. „Нито аз, нито това правителство сме причината да се появят тези два реда, но обираме негатива и недоволството на хората”, добавя Добрев.

„Труд” публикува мнения на експерти по темата. Според Атанас Тасев няма нещо, което да спре ръста на цените на тока. Създалата се ситуация е груба грешка на пиара на доставчиците на ток и на техния финансов мениджмънт. Те можеха в дните с най-голямо потребление да намалят отчетния период, за да не получават хората толкова големи сметки. Иван Хиновски посочва, че нормалното увеличение на сметките за януари трябва да бъде между 18-20%, защото токът през лятото е поскъпнал с 13% и още 5% трябва да бъдат добавени заради по-дългия период на отчет. Мартин Димитров, председател на икономическата и енергийната комисия в парламента вижда решението на проблема в засилен контрол върху доставчиците на електроенергия.

„Тези протести, които са чисто икономически, полека-лека се превръщат в политически. От 12 години обяснявам какво е влиянието на нестабилността на енергийната система върху стабилността на държавното управление. Защото ако трябва да дестабилизираш едно управление, е необходимо или съчетаване на много фактори, или само един - нестабилна енергийна система, в технологичен или в ценови аспект. Затова на проблема със сметките за тока сега трябва да се обърне много сериозно внимание, и то - от всички!”, приканва в интервю за „Стандарт” енергийният експерт Атанас Тасев.

„Бунтът на недоверието”, коментира „Сега”. Когато затаяваният месеци наред ропот на хората заради цените на енергията изригна по улиците, а по министри и по парламент полетяха снежни топки, домати и яйца, държавната машина леко се поотърси от обичайната си летаргия и реши да покаже признаци на действие. Засега изглежда, че трескаво се търси виновник. За тока управляващите са склонни да посочат електроразпределителните предприятия, а за парното - топлинните счетоводители. Така властта ентусиазирано тръгва в посоката, зададена от протестиращите. И всячески се старае да избяга от темата за собствената си отговорност. Тъй като точно тя задава правилата на играта, които доста често се подчиняват на политически сметки, а не на пазарна логика. И очевидно няма никакъв интерес ситуацията да се промени. Ако основната характеристика на протестиращите е пълното им недоверие към управляващите и енергийните монополисти, то основната характеристика на властта и на монополистите е високомерието.

„Снежни топки. А ако не бе зима?”, коментира „Труд”. Социологът Кольо Колев посочва един странен феномен. Как е възможно вече четири години да наблюдаваме растяща безработица, липса на икономически растеж, намаляване на потреблението на всичко, замразени доходи и пенсии. И в същото време значим ръст на държавния бюджет - това, което държавата събира и преразпределя. За трите години от своето управление ГЕРБ са събрали и изхарчили около 17 млрд. лв. повече, отколкото предишните управляващи в условията на растеж. Причината е държавно направлявана инфлация - ръст на цените на основните стоки. При свито потребление и тотално отрязване на всички страничини доходи могат да растат цените само на неща, които хората не могат да не купуват - основни храни, ток, горива. Това е единственият начин да издоиш повече пари от все по-малко хора на пазара.

„Бунтове и надписване”, коментира „Стандарт”. Докато се забавлявахме с яловия референдум за АЕЦ „Белене”, Мародерите - както народът вече нарича ЧЕЗ, ЕОН и пр. - са на път да свалят от власт Бойко Борисов. Българинът бавно съобразява, но все идва ден, когато той се пита, защо Симеон Дянков (финансов министър, б.р.) е толкова свидлив към него, а пък на Мародерите им е позволено да са толкова алчни. Прост въпрос - но непоносим за цялата ни политическа класа. Защото става ясно, че тя от години само мели големи приказки, докато Мародерите без всякаква съпротива са колонизирали важни отрасли от стопанството ни. И сега те могат да свалят всяка власт в България. Бойко Борисов проспа един голям проблем и не предвиди, че е възможно да избуи нова нагласа у хората. Този проблем е създаден преди време от неговите опоненти, но тъкмо те сега ще се опитат да го капитализират.

Една банална сметка на Енергото, една нищожна хартийка може да превърне днес в бунтар буквално всеки. Борисов има само един полезен ход: да поиска от парламента отменяне на договорите с Мародерите.

Европейската служба за борба с измамите започна разследване срещу земеделския министър Мирослав Найденов по сигнали за злоупотреба с пари от европейските фондове, научи „Сега” от свой източник в Брюксел. Става дума за 50 000 лв. за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони във Facebook и Twitter и други 50 000 лв. за публикуване на информация в интернет форуми в продължение на година. Поръчките бяха обявени през 2011 г. и бяха спечелени от фирми на бивши земеделски пиарки. От МВР заявиха пред вестника, че нямат информация за започнало разследване срещу земеделския министър. Оттам  уточниха, че в момента у нас има екип на Европейската служба за борба с измамите, който ще работи съвместно с българските си колеги, но по сигнали, които не се отнасят за земеделски програми.

В интервю за „Преса” лидерът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев съобщава, че организацията прави сдружение, което ще привлече от Европа експерти, които да обучат у нас около 750 души. Те ще получат статут на европейски наблюдатели със сертификат, който ще им дава право да участват и на други избори извън България. Целта на сдружението е да възпрепятства опитите на политиците за нечестна игра на изборите. Към тази структура ще има две групи експерти. Едната - по мониторинга на медиите, която ще следи за достоверност, равнопоставеност и приличие в отразяването на събитията. Другата ще бъде по мониторинга на нормативната база. „Искаме да попречим на възможността да се злоупотреби с гласа на хората”, допълва Тренчев.

Какво печели и какво губи България от сделката за европейския бюджет, коментира в „Сега” Ивайло Калфин, евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Общото равнище на бюджета е 960 млрд. евро. За първи път в историята си ЕС планира по-малко разходи за бъдещите седем години от досегашните. България ще получи това, което вече беше договорено през 2006 г. Запазването на същите суми на практика означава намаляване в реална стойност на договореното. Средствата по кохезионната политика се запазват около 7 млрд. евро. Това са парите, които отиват за инфраструктура, конкурентоспособност, социални дейности, наука. Средствата по земеделската политика се увеличават с над 2 млрд. евро и стават около 7,5 млрд. евро. България ще получи и 260 млн. евро за финансиране на изваждането от експлоатация на блокове 1-4 от АЕЦ „Козлодуй”. Според националния ни план за тези дейности ще са необходими над 800 млн. евро, а правителството поиска от ЕС 450 млн. Това означава, че получаваме около 1/2 от поисканото и по-малко от 1/3 от необходимото. България не е договорила допълнителни средства за най-бедните региони в Европа, които са на нейна територия.

„2/3 от инфраструктурата невъзможни без парите от ЕС”, посочва в анализа за „24 часа” Лъчезар Богданов, старши икономист в „Индъстри уоч”. Очакваното увеличение на финансовата рамка за България - с 2 млрд. евро до общо 15,2 млрд. евро за седемгодишния период от 2014 до 2020 г., изглежда като успех. България ще бъде най-големият нетен получател на евросредства. Доколкото политиците посочват това като някаква победа в състезание с другите страни, икономическото му значение е в това, че България ще е най-силно зависима от европейските пари. В българската икономика ще се „влеят” ресурси на стойност около 3,3% от общия й размер, т.е. БВП. На практика почти всички значими инфраструктурни проекти зависят от еврофондовете - за 2012 г. близо 60% от инвестиционните разходи на държавата са били за сметка на еврофондовете, а за 2013 г. се планира делът да надхвърли 65%. (БТА)