Надежда Михайлова, бивш лидер на СДС
Значи, поводът за разговор е по-дълъг, едно участие миналата седмица на Иван Костов в "Пропаганда" на "Дарик" радио. Но първо да изясним защо сте в Мексико.
В Мексико съм като наблюдател на изборите, които ще се проведат в неделя, от страна на Европейската народна партия. В Мексико ще има избори за президент, ще има избори за сенат и за конгрес и също така частични местни избори. И в тази връзка интересът в момента на. . . не само на страните от Латинска Америка, но и на света, е насочен към това какво ще се случи в неделния ден и кой от трите основни партии ще стане водещият в предстоящите президентски избори.
Има ли прогнози кое или вие не трябва да взимате страна?
Разбира се, прогнози има, но това, което мога да кажа, че на този етап всъщност резултатите между двамата основни, бих казала, водачите в резултатите, това са Калдерон, който представлява десницата, и Обрадор, който представлява левите сили в Мексико. Резултатите са много близки и затова е много трудно да бъдат направени прогнози, което, разбира се, прави изборите много интересни.
Кой е Калдерон и кой е Обрадор в български условия?
Това е един въпрос, който, разбира се, трябва да си зададем, тъй като на този етап ние можем да видим, ако използвам символа, можем да видим левия кандидат в България, но ни е трудно да видим убедителната кандидатура на десницата, а това е наистина, за мен като човек с дясно мислене и десен политик, изключително притеснително.
Написахте писмо, адресирано до "Дарик" радио, и специално до колегата Карбовски, той впрочем утре предаването му ще е на други теми, затова сега ви включвам, в което казвате, че Иван Костов лъже. В какво точно упреквате Костов?
Не, не казвам точно това, но казвам, че той използва неверни факти и ги интерпретира по начин, по който за един политик не прави чест все пак и в тази връзка аз посочвам няколко неща. Бих искала да изведа на преден план една от основните си тези в това писмо, а именно тезата дали правителството на ОДС е било защитено от СДС и да кажа, че всъщност това, което и аз като лидер на СДС и моите колеги направихме, действително да дадем много сериозен анализ на това, което нашето правителство направи през 1997-2001 г. И че като министър на това правителство аз се гордея с успехите, но че като лидер на СДС се извиних за слабостите, които сме допуснали и които станаха причина да загубим изборите. Но тъй като такова обвинение съществува към СДС и към мене лично, аз упоменавам в писмото, че преди години аз изпратих до президента Георги Първанов едно писмо. Това писмо беше по повод на едно обвинение, което той изрече в Народното събрание, наричайки бившия премиер и лидер на СДС Иван Костов шеф на мафията заради знакови приватизационни сделки. Тогава като лидер на СДС аз поисках от президента Георги Първанов или да предостави фактите, или да се извини публично, защото не става въпрос за една личност, а става въпрос за лидера, първо, става въпрос за премиера на България и авторитетът засяга страната. И, второ, става дума за лидера на една партия и авторитетът на този човек е важен за СДС. Първанов тогава не го направи. Той нито предостави факти, нито се извини. Но Иван Костов, който беше казал, че ще го даде под съд, ако това нещо се случи, също не го даде под съд, а това щеше да бъде истинската защита на правителството на СДС и щеше да бъде наистина публично доказателство за това какво се е случило между 1997 и 2001 г., а не по лесния начин - да атакуваш свои, че не са ти свършили работата. Всъщност като лидер аз тогава можах да направя това, което смятам, че и по негово мнение беше много сериозен акт, политически, спрямо обвинения, които бяха отправени към нас.
Да чуем вашият коментар по една от темите на седмицата - появата на. . . вече се изяснява, че може така да бъде наричана клеветата за агент Виктор след самопризнанията на Гоце.
Ще кажа едно: за тези 15 години в тази игра на досиета и ченгета няма печеливши, защото който си мисли, че може да го използва, имам предвид темата за досиетата, в свой интерес, дълбоко се лъже. Между впрочем, използвам повода да кажа, че чух журналисти да коментират дори и мене ме попитаха, че досието, нали, казвам в кавички, в случая на Петър Стоянов, е било разпространявано още на конференцията на СДС. Ако това е така логичният въпрос, който си задавам е защо не е реагирал още тогава или може би хората, които са го посъветвали да реагира така, са искали да го изкарат по някакъв начин жертва. Това между впрочем много ми прилича на историята с една, ако си спомняте, г-н Вълчев, заплаха, която също се появи по време на конференцията на СДС, заплаха, пак казвам в кавички, уж заради партийни причини, не знам дали помните, и тогава аз разговарях с ген. Миланов, с шефа на НСО, написах му и писмо, като по повод на случая той отговори, че ще провери нещата в рамките на един месец, но че няма нищо сериозно. И така близо вече година всъщност Петър Стоянов е охраняван от кола на НСО заради някаква заплаха.
И сега ли е охраняван?
Включително и сега. Значи, всеки харесва ролята на шефа, но искам да предупредя, че тя не е никак печеливша. Интересен е фактът, че службата НСО пък от своя страна е подчинена на президента, в случая Георги Първанов. Така че има много неща, които са доста странни. Често пъти те са много малки, дори незначителни, но те водят до, така, сериозни големи въпроси. Затова за мене най-важният въпрос е наистина досиетата един път завинаги да бъдат отворени, защото десницата е единствената, която последователно е отстоявала това, че те трябва да бъдат отворени. Помните, че НДСВ и ДПС направиха закон, с който спряха отварянето на досиетата, а за БСП това никога не е била тема, защото те са приемници на партията, която създаде цялата тази система.
Като ви слушам така за Петър Стоянов и тези бележки, които правите по адрес на миналото и сега покрай историята с Виктор, почвам да си мисля дали пък няма нещо вярно в заглавието на в. "Политика": "Надежда чака края на мондиала, за да сцепи СДС с нова партия".
Аз бих казала, че на този фон на политическа, бих казала, неяснота по отношение на десницата, най-малката реакция, която един човек би могъл да има, е да чака злорадо да види какво ще се случи. И аз твърде отдавна съм в политиката и онова, което искрено ме боли, е неспособността наистина да се излезе на предстоящите президентски избори със сериозна заявка от страна на десницата. Това е, както аз казах и предишния път при вас, г-н Вълчев, така, един сериозен дебат, който се води между един бивш премиер и бивш президент вече много години. Той започна от "Иване, кажи си", от досиетата, от редица въпроси по темата с разбитите авари, но този всъщност дебат между двамата можеше да приключи отдавна, ако те го бяха свалили от обществения интерес. Но Иван Костов избра да потъне в мълчание, Петър Стоянов избра да отиде в Америка. И ако навремето СДС беше заложник на този дебат, то днес като лидери вече на двете десни партии, по-големи, този дебат става. . . всъщност десницата става заложник в смисъл на това, че кандидатът за президент или печелившият десен президент отново е част от тези неотговорени въпроси. . . .
И вие. . . вие, г-жо Михайлова, и вашите съмишленици ще стоите ли заложник или наистина мислите за истинска дясна алтернатива?
Онова, което за нас е много важно, е да провокираме и да осъществим разговора по тези политически теми, без които за нас не би могла десницата наистина да има ясна дясна политика. . .
Според вас тази провокация минава ли през отделна политическа сила?
Тази провокация минава през желанието ни да реформираме СДС в посока на това СДС наистина да бъде дясната партия на европейска България и аз ще ви кажа още нещо, г-н Вълчев. Всъщност, вие ме попитахте за общия десен кандидат за президент. Аз посочих, и моите колеги, още преди време, какво трябва да се направи, а именно това е свързано със създаването на структурирано партньорство в местната и в законодателната власт. Защото СДС има сериозни позиции в местната власт, но нежеланието или неразбирането тези позиции наистина да бъдат и използвани в полза на защита на десен проект и на решаване на проблеми на хората по десен начин, прави десницата немощна и прави СДС политическа сила без физиономия.
Сега, понеже нямаме голям късмет с връзката, и то си е отвъд океана, кратко, да редактираме или да оставим това заглавие: "Надежда чака края на мондиала, за да сцепи СДС с нова партия", или „Надежда не чака края на мондиала и ще търси реформиране на СДС”?
Надежда ще участва в мондиала с търсенето на решение за реформирането на СДС.
Хайде още по-кратно - оставам в СДС.
Оставам в СДС, разбира се.
