- Диана Андреева, Обсерватория за икономика на културата
16 процента от българите, които не посещават културни дейности, обясняват това с липсата на такива прояви в населеното им място, а за близо 1/5 от българите недостигът на финансови средства е причина да нямат достъп до култура. Данните бяха съобщени на заседанието на Съвета за култура, духовно развитие и национална идентичност при президента, на което беше обсъдена бъдещата Национална стратегия за култура.
На форума държавният глава Росен Плевнелиев съобщи, че културните и творчески институции в България създават общо 93 000 работни места, като подчерта, че този сектор генерира растеж и може да стимулира регионалното развитие.
Плевнелиев посочи, че културата развива българските региони и някои индустрии - на първо място туризма, като целият сектор създавал близо 4 процента от добавената стойност в България. Освен това имало над 20 000 малки и средни предприятия в този сектор.
Филмовата индустрия и видеоигрите с най-висока добавена стойност
"Културните и творчески институции, културният туризъм и изкуствата не са само един нетен бенефициент, напротив - създават 4,1% през 2008-а и 2,7% през 2009-а от добавената стойност в България", посочи президентът. Плевнелиев добави, че водещите области с над 90% концентрация по създаване на добавена стойност са филмовата индустрия - с 96% добавена стойност и софтуера и видеоигрите - с 90%.
За това, че културата връща много повече от влаганото в нея беше категорична и Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата, която активно участва в подготовката на бъдещата стратегия. "Получаваме около половин процент от БВП, а реализираме многократно повече в рамките на икономиката", посочи тя. И даде за пример филмовата индустрия - един инвестиран лев в рамките на публичната субсидия се умножавал шест пъти през пазара с добавянето на допълнителни капитали.
Приходите от култура в туризма надхвърлят даваното от бюджета
Още един аргумент за това, че културата не лежала само на субсидиите - цитираните от Андреева данните от сателитния баланс за туризма за разходите, свързани с културни мероприятия. Баланс, направен за първи път от статистиката ни, през 2009 г. "Данните са красноречиви - 580 млн. лева е потреблението на чуждестранни и български туристи в рамките на българската икономика, а цялата група култура към държавния бюджет получава около 390 млн. лева. Многократно успяваме да изкараме тази публична подкрепа - много често ни казват "вие само лежите на едни публични субсидии", което не е така", заяви Диана Андреева.
Липсват културни прояви по места и лични средства за култура
Тревожното според експертите обаче е, че неравномерно се увеличават парите за общините, което обрича част от местната власт на невъзможност да развива култура. Затова и според последното проучване на "Отворено общество", цитирано от Диана Андреева, е голям процентът на лишените от достъп на култура не само заради липсата на лични средства за това, но и заради липсата просто на културни прояви по места.
"16 процента от населението да бъдат лишени от култура и изкуство е сериозно предизвикателство не само пред стратегията, но и пред всяка власт, която иска да гарантира равния достъп по Конституция", подчерта шефката на Обсерваторията по икономика на културата. Тя допълни, че на въпроса какви са причините да не посещават културни дейности, най-голям брой анкетирани посочват недостига на финансови средства. И това на фона на практиката в много държави от Европейския съюз, които подкрепяли равния достъп до култура с безплатни прояви.
Пагубно е да мислим за културата, когато станем богати
Министърът на културата Вежди Рашидов, който участва в заседанието, изрази надежда да има политически консенсус по проблемите на този сектор, както и следващите правителства да изпълняват заложеното в обсъжданата Национална стратегия за култура. Той припомни, че е започнал да събира картички с илюстрации и реализирани проекти и събития, като съобщи, че ще ги подари на стратегията за култура "като приложение на добър старт при нейното изпълнение".
Колегата му Томислав Дончев посочи, че дигитализацията на културното историческо наследство е шанс за по-добър достъп не само на българските граждани, но и за експорт на културен продукт. Според него има какво още много да се направи по отношение на отглеждането и създаването на достатъчно добри арт-мениджъри.
Той подчерта, че ще бъде пагубно, ако се гледа на културата като лукс. "Не можем да мислим за култура, когато станем богати или когато са изградени всички пътища, цялата канализация", заяви министърът по управление на еврофондовете.
Подготовката на Националната стратегия за култура продължава, като документът трябва да очертае задачите в сектора до 2020 година.
