Постоянните жители в Жеравна са 400, на празници селото оживява - събира и 10 хиляди души. Иван Димитров, кмет на селото, което е световен архитектурен паметник, коментира, че по време на фестивали, празници, и дори през почивните дни, в Жеравна буквално "няма къде и игла да падне".
Само Международният фестивал на народната носия, който през тази година ще се състои за осми пореден път и ще бъде на 21, 22 и 23 август, събира около 10 хиляди души. Форумът е по идея на Христо Димитров, ръководител на ансамбъл "Българе", и негови близки и приятели.
Къщите за гости в Жеравна, които са над 50, нямат капацитет да поемат участниците в международния фестивал, затова се резервират хотели и къщи в съседните Медвен, Ичера, Катунище, Котел, местността "Карандила", и дори Сливен.
Според правилника на фестивала всички участници задължително трябва да бъдат облечени в носия, която може да бъде както от всички фолклорни области на България, така и от други държави. Забранени са всички атрибути на съвременната цивилизация - телефони, фотоапарати, слънчеви очила, запалки и т. н. Ястията се приготвят на огън, като освен традиционното чеверме, там се прави боб чорба, автентични балкански гозби.
Съборът "Воеводска среща", който е през втората половина на юли, е другото събитие в Жеравна, което събира многобройни посетители. Организира се от сдружение "Подкрепа на българщината". На него се събират десетки чети от цялата страна, които носят имената на български хайдути и възрожденци. Техният устав е заимстван от този на Раковски, като една чета задължително трябва да се състои минимум от седем души, сред тях - воевода, подвоевода, байрактар и касиер.
По подобие на Международния фестивал на народната носия в Жеравна, участниците също са в носии, но не обикновени, а хайдушки. Те се събират край лагерния огън с ямурлуци и калпаци, снаряжени от глава до пети със саби, ножове, ятагани и пушки-кремъклийки. Участниците дават дума да сторят добро дело в подкрепа на българщината.
Жеравна се радва на голям интерес, туристите могат да посетят четири музейни обекта
Селото се радва на голям интерес от туристи, но живеещите там се препитават трудно, разказа кметът Димитров. Безработицата е голяма и само къщите за гости, ресторантите, музеите, пощата и общината дават работа на хората.
Жеравна предлага не само красива природа, богати културни събития, но и връща посетителите стотици години назад във времето, спряло сякаш в 18-19 век. Още на влизане в селото оживяват сцени от старите филми, от описаните в литературните произведения на възрожденските автори картини. Всички улици са калдъръмени, а от двете им страни са издигнати старите къщи, строени преди 150-300 години. Те са с високи зидове от камък и дърво и с големи дървени порти.
В синхрон са и най-дребните детайли в селото - табелите, надписите, афишите за изложби, рекламите. И механите, и шкембеджийницата в центъра на Жеравна са в този стил. Посетителите могат да изпият кафе, приготвено на пясък, или да дегустират домашно приготвени сладкиши или мезета. Къщите за гости в Жеравна предлагат както приготвена от стопаните храна, така и възможността гостите сами да кулинарстват. Магията на Жеравна се допълва от престой в някоя стара къща, много уютна и подредена - с малко вещи и мебели.
В Жеравна туристите могат да посетят четири музейни обекта - къщата на Сава Филаретов, български просветен деец и общественик от Възраждането, къщата на Руси Чорбаджи, чорбаджия в Жеравна, по-късно и кмет, един от най-богатите хора в селото, Картинната галерия в старото училище и къщата-музей на Йордан Йовков.
Близо 35 000 са годишно посетителите на тези обекти, но вероятно числото, отчетено от къщите е много по-голямо, защото се организират групи и в Котел, каза Иван Димитров.
Сред най-посещаваните обекти е църквата "Свети Николай", построена през 1834 г. В нея е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар.
Родната къща на Йордан Йовков е сред стоте национални туристически обекта в България. Тя е едноетажна, а в двора й се издига паметник на писателя, седнал и вглъбен в своя художествен свят. В къщата е подредена и експозиция от документи и ръкописи на писателя.
Поради липса на средства обаче в селото се рушат архитектурни паметници
Архитектурни паметници в Жеравна се рушат поради липса на средства. От 180 къщи през последните 1-2 години десетина вече ги няма, заяви още кметът Иван Димитров. По думите му това са предимно частни къщи или такива с много собственици и въпреки че са архитектурни паметници, няма кой да се погрижи за тях.
Жеравна е в селска община, но не може да участва в проекти по Програмата за селските райони, защото е архитектурен резерват, поясни кметът Иван Димитров. Той изрази надежда държавата да помогне за спасяването на рушащите се архитектурни паметници.
Източник: БТА
