Колко европеец е българинът?
Колко европеец е българинът? / снимка: sxc.hu

За българите европейското е най-важната отправна точка за всички сравнения. За французи и британци обаче това съвсем не е така. Кой за какъв се мисли в Европа и какво място заемат българите в тази скала на съпоставките?

Европейските ценности и Европа се възприемат от нейните граждани по коренно различни начини, констатира студия на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, озаглавена „Модерност и традиция: европейското и националното в България”.

До каква степен българи, британци, германци, французи, финландци, унгарци, хървати, гърци и турци възприемат себе си като европейци? Социологическите сондажи сочат, че за французите например европейските ценности, принципи и норми са чиста проба френски патент. Франция може да съществува безпроблемно без Европа, докато Европа без Франция е нещо немислимо. За французите Европа извън френските граници е безинтересна и не играе съществена роля в техния живот. За германците Германия няма никаква нужда от европеизация, защото Германия е Европа. За да се осъществи идеалът на германските граждани за Европа, всички страни на континента трябва да станат като Германия.

Британците са най-безразличната нация в Евросъюза към понятия като Европа и европейско. За британските държавници връзките със САЩ и Британската общност имат по-голямо значение от отношенията с ЕС. Финландците пък са сред най-големите критикари на Обединена Европа - заради последствията от кризата и премеждията на еврото. Унгарските нагласи наподобяват българските, констатират изследователите. В страната на Шандор Петьофи и Ференц Лист доминира силно изразено чувство за недостатъчно модерна и неевропеизирана нация. Но за разлика от България, където анкетите не показват някаква промяна в обществените нагласи спрямо поетия курс към Европа, в Унгария се наблюдават сериозни колебания и открита конфронтация. Унгарците търсят вече не европеизация, а специфична унгарска модерност.

Eвропеизация или балканизация?

Идущата година Хърватия се очаква да стане 28-та членка на Евросъюза. Само че това сякаш още повече засилва евроскептицизма, който залива страната. Корените му могат да се търсят, освен в традиционно силния хърватски национализъм, така и в обидата на хърватското общество от ЕС, че е приел в общността много по-неразвитите и неевропеизирани, според хърватите, България и Румъния много преди тях.

В умовете на гърците еврооптимизмът и евроскептицизъмът винаги са били в борба за надмощие. Олимпийските игри в Атина през 2004-та внушават измамното чувство, че Гърция вече е напълно модерна европейска страна. Последвалият финансов колапс обаче поражда силен антиевропеизъм. Исканите от Европейския съюз промени в очите на гърците не са нищо друго, освен неоколониална политика и откровено поробване. Тази „наглост” прелива чашата на гръцкото търпение и заради дълбоко вкорененото местно убеждение, че Европа дължи почти всичко на Гърция и особено на „изобретената” от древните гърци демокрация.

В Турция обществото също страда от това, което може да се нарече „български синдром” - чувство за изостаналост и нужда от догонване на развитите държави. Само че за разлика от Гърция и България, край Босфора Европа не е единствената точка за сравнение. За турците ориентир са САЩ. Турската модернизация не е еднозначна с европеизацията. Нейна цел е така наречената „уестърнизация” - навлизането на културата на Запада.

Само с единия крак в Европа

Социологическите сондажи сочат, че самоидентификацията на българите е раздвоена. От една страна, България има тясна историческа връзка с Европа. Но от друга страна, в очите на българите държавата им е изостанала и разпространението на европейските ценности е само в зачатък. Проведените преди еврочленството реформи са били формални и не са се отразили на живота на хората. Макар Европа да е непрекъснато в устата на политиците, страната остава далеч от желаната европеизация, смятат българите. Виновни за това са националният манталитет, комунистическото минало и хлабавата ръка на Брюксел спрямо корупцията и останалите пороци на българските управници.

В образованието е най-голямата надежда за европеизация. Само че анкетираните българи са шокирани от сравненията с европейските стандарти за качество на обучението. Представите в общественото съзнание за доскорошните успехи на българското образование се сриват на фона на резултатите от международни сравнения - например от изследването „Пиза”. Разпространено мнение е, че понастоящем Обединена Европа и европейските ценности се рекламират по същия агресивен начин, по който навремето се втълпяваха измислиците за СССР и комунизма. Позитивна промяна в самочувствието на българина като европеец досега е внесла единствено възможността за свободно пътуване из страните-членки на Евросъюза, заключават експертите от базирания в София Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар