Партиите, които се обявяват за независимост на Каталуния от Мадрид, спечелиха в неделя абсолютното мнозинство от местата в парламента на провинцията. Успехът в регионалните избори те тълкуват като мандат да поведат богатата испанска област към отцепване.
Но съперниците отказват да признаят победата им, като подчертават, че те не са получили мнозинство от гласовете.
Каталунските сепаратисти спечелиха регионалните избори
След преброяване на почти всички бюлетините, списъкът „Заедно за „да“ - основната сепаратистка коалиция - получи 62 места. Другата сепаратистка листа - крайнолявата „Кандидатура за народно единство” получи 10. Заедно двете формации надхвърлят 68-те необходими за мнозинство места в 135-местния парламент. В процентно изражение това е 47,8% от всички гласове.
Борецът за незвисимост и досегашен президент на провинцията Артуро Мас обяви победа. „Да” спечели, демокрацията спречели”, заяви той пред гигантския екран на площада пред централата на коалицията. „Ние имаме демократичен мандат (...) имаме огромна легитимност да продължим напред с нашия проект“, посочи Мас.
Мас бе обещал, че в случай на победа, той и съюзниците му ще поведат Каталуния към независимост през 2017 г. или по-късно.
Изключително участие
Изключителната избирателната активност достигна 77%, което превишава с 10 пункта последните регионалните избори през 2012 г., което е рекорд за този вид гласуване в региона. Така Артуро Мас се похвали, че може да се превърне гласуването в референдум. Но неговите противници репликираха, че той е изгубил плебисцита, защото няма мнозинство от гласовете.
Управляващата Народна партия в Испания обяви в Мадрид, че „мнозинството от каталунците отхвърля независимостта”.
„Каталунците им обърнаха гръб”, обяви Инес Аримада, която оглавява листата на либералната партия Сиудаданос - противник на отцепването. Тази партия от 9 досега, получи вече 25 места и става втора сила в Каталуния.
Също срещу отцепването е опозиционната социалистическа партия, с лидер в Каталуния Педро Санчес. Партията получи 16 места.
„Има мнозинство от Каталунците, които не искат независимост, но искат да започнат епоха на съжителство и диалог“, смята Санчес, който предлага конституционна реформа с предоставяне на повече автономия за Каталуния.
От три години Мас не спира да иска референдум за самоопределение, подобно на организирания в Шотландия преди година. Но Мадрид винаги отказва, позовавайки се на неговата противоконституционност.
Заради кризата и по-скоро лошите отношения с централната власт, национализмът на много горди със своята култура каталунци избуя в сепаратизъм.
Лидерът на консервативното правителство Мариано Рахой лично се нагърби с участие в кампанията, призоваваща за „обединена Испания“, и предупреди, че ако каталунците обяват едностранно независимост, те рискуват изключване от Европейския съюз, избухване на безработицата и пенсионен колапс. Въпреки усилията си неговата Народна партия загуби осем места и слезе до 11 представители във местния парламент.
Другите гласове са за радикалната лява коалиция събрана около Подемос, новата антикапиталистическа партия и съюзник на гръцката Сириза. Тази коалиция има 11 места. Нейният лидер Пабло Иглесиас призна, че този резултат е „разочароващ“.
Ако Каталуния стане независима държава, тя ще „отнесе” със себе си една пета от брутния вътрешен продукт (БВП) на Испания, четвъртата по големина икономика в еврозоната, и една четвърт от износа. Възможността разтревожи банкери и предприемачи, които приканват Мадрид и Барселона да възобновят диалога.
Каквото и да бъде тълкуването на резултатите от тези избори, Испания изглежда влиза в турбулентна зона три месеца преди парламентарните избори. Особено след като правителството предупреди, че ще предприеме действия срещу всеки „незаконен“ акт на регионалните правителства.
