Как да живеем с промените на климата
Как да живеем с промените на климата / снимка: Reuters

За разлика от фанфарите, които преди година звучаха в навечерието на форума за глобалното затопляне в Копенхаген, около започващата тази седмица среща в Канкун по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата цареше по-скоро мълчание. Това се дължи отчасти на широкоразпространеното мнение, че шумната рекламна кампания преди миналогодишния форум е била фактор за неговия провал. Дължи се обаче и на значителната промяна на очакванията. След форума в Копенхаген все повече се налага мнението, че усилията за предотвратяване на  сериозните климатични промени вече не са толкова активни.

Вероятно след период на временно забавяне и няколко свързани с климата бедствия устремът ще се върне. Наистина трябва. Но дори при това положение светът ще продължи да се затопля за известно време.

Да приемеш обаче не означава да бездействаш. Открай време живите същества се приспособяват към промените в заобикалящата ги среда. За жалост, подобно приспособяване винаги означава голям брой загинали. Така действа еволюцията. Но човешкият род има по-голям късмет от повечето видове. Той има предимството, че може да мисли за бъдещето и да се подготвя за идващите промени. Именно това трябва да се случи сега.

Руското лято


Дори ако сегашното умерено темпо на намаляване на емисиите се ускори, в края на този век на Земята вероятно ще бъде поне с 3 градуса по Целзий по-топло, отколкото в началото на индустриалната революция; възможно е затоплянето да намалее, но може и да се увеличи и то по-бързо. Горещите вълни, които сега поставят рекорди, ще станат нещо нормално. Екосистемите ще се окажат подложени на климатични условия, които са доста различни
от тези, при които те са еволюирали, и много видове ще бъдат застрашени. На местата, където днес има дъждове, ще падат още по-големи валежи, което ще увеличи наводненията; но на места, където засушаванията са вече обичайни, като цяло ще стане още по-сухо, в някои случаи до такава степен, че те ще се превърнат в пустини. В Арктика през лятото ледът ще изчезва, както и от някои планински върхове, вечните ледове ще престанат да бъдат вечни, морското равнище ще продължи да се покачва.

За някои тези промени ще бъдат от полза. Русия ще стане още по-богата на изкопаеми горива, тъй като топенето на леда отваря достъп до Арктика. За мнозина обаче изгледите са мрачни.Поминъкът на стотици милиони хора, главно в развиващите се страни, ще бъде изложен на риск от сушите и наводненията. Така че въпросът е как да се ограничат тези рискове.

Тези, които могат да се приспособят, ще го направят най-вече, като вземат лични решения: например да преместят дома си или да засадят други култури. Но правителствата също имат
роля.

Най-добрата защита от глобалното затопляне е глобалният просперитет. По-богатите и по-здравите хора са по-способни да се справят с повишените цени на храните или да инвестират в нови селскостопански методи, или да се преместят в друг град или в друга държава, отколкото бедните. По-богатите икономики разчитат по-малко на земеделието, което е уязвимо от промените в климата, и повече разчитат на индустрията и услугите, които като цяло не са уязвими от тези фактори. По-богатите хора обикновено работят в сгради с климатици. Бедните обикновено - не.

Но развитието съвсем не е лесно решение на проблема. Правителствата на бедните страни имат вече достатъчно сериозни  причини, за да въведат разумни икономически политики, да спрат да крадат пари и да направят много други неща, които са нужни, за да насочат икономиките си по верния път; а ако още не са направили тези неща, заплахата от промените в климата няма да ги подтикне към действие. Промените в климата обаче определено дават допълнително основание на богатите страни, които са главните причинители на проблема, да намерят начини да помогнат за развитието на бедните страни. Това е не само въпрос на човечност, но и на справедливост.

Има още един проблем, свързан с това да се разчита на развитието: макар че може да помогне за защитата на бедните страни от промените в климата, то в същото време заплашва да влоши проблема, защото с разрастването си икономиките консумират все повече енергия. Тук богатите страни могат отново да помогнат, като предложат на бедните страни подкрепа за по-безвредни за околната среда технологии, позволявайки им по този начин да се възползват от техния потенциал за производство на възобновяема енергия от вода, вятър и слънчева светлина.

Освен да насърчават развитието, опазващо околната среда, правителствата трябва да предприемат целенасочени мерки в три области: инфраструктура, миграция и прехрана. Холандците, които имат вековен опит в предпазване от високите води, вече разработват начини за приспособяване и изграждане на инфраструктура, за да намалят до минимум рисковете от наводнения, породени от покачването на морското равнище и увеличаването на пълноводието на подхранваната от дъждовете река Рейн. В други страни е нужно политиците да оценят доколко уязвими са градовете от промените на върховите температури, от количеството на дъждовете, от честотата на силните бури и от морското равнище и да предприемат съответните действия.

Тъй като става по-трудно да се живее на уязвими места, ще е нужно хората да мигрират както от една страна в друга, така и вътре в самите държави. Богатите могат да помогнат за облекчаване на живота на бедните, като позволяват на по-голям брой хора да преминават през техните граници. Правителствата в богатите страни би трябвало да спрат да субсидират застраховането в уязвими райони като крайбрежието на Флорида, което стимулира строителството там. Нужно е хората да бъдат насърчавани да се изселват от уязвими райони, а не да се заселват в тях.


Грижа за прехраната

Сигурността на прехраната ще стане решаващ въпрос. Необходими са устойчиви на суша семена; а като се има предвид, че най-неплатежоспособните фермери ще имат нужда от най-издръжливите сортове, усилията на компаниите за семена би трябвало да бъдат допълнени от финансирани от държавата изследвания. При положение че генетичното модифициране би помогнало в това отношение, би било от полза, ако хората се откажат от предразсъдъците си по този въпрос.

Дори с по-добри култури, по-ефективна борба с ерозията, по-добри схеми за засаждане и по-добри метеорологични прогнози - все необходими неща - пак ще има регионални бедствия. За да гарантира, че прехраната винаги е налице, глобалният пазар на храни ще трябва да бъде по-дълбок и по-устойчив, отколкото е сега.

Нищо от това няма да реши проблема с промените в климата. Това си остава най-безумният експеримент, който човечеството някога е правило. Може би в дългосрочен план климатичните промени ще бъдат овладени. В обозримо бъдеще обаче живачният стълб ще продължи да се покачва, а човешката раса трябва да живее с проблема и да се справя с него колкото може.(БТА)

Последвайте ни

Коментар