Парламентарната комисия по здравеопазването не прие на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Ивайло Шотев и група народни представители. Предложенията са свързани с основните възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в държавните и общинските болници.
Законопроектът беше отхвърлен с два гласа „за“, 12 „против“ и двама „въздържал се“.
Какво предвиждаха промените
Според внесените текстове държавните и общинските болници не трябва да разпределят печалба от дейността си, ако не са осигурени възнаграждения на персонала и ако не са предприели действия за увеличение на възнагражденията с минимум 10%. Ако печалбата не е достатъчна за увеличение на възнагражденията на медицинския персонал, печалба не се разпределя.
Вносителите предлагаха основното месечно трудово възнаграждение на лекар или дентален лекар без специалност, както и на магистър-фармацевт без специалност, да бъде не по-малко от 150% от средната брутна работна заплата за страната.
За медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, лекарските асистенти, зъботехниците и помощник-фармацевтите се предвиждаше минималното възнаграждение да бъде не по-малко от 125% от средната брутна работна заплата.
Предвиждаше се още допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер не по-малък от 0,5% от минималната работна заплата за всеки отработен час.
Според проекта съотношението между максималното и минималното брутно трудово възнаграждение на медицинските специалисти в болниците трябваше да бъде не повече от 10:1. Предвиждаше се още допълнителното месечно възнаграждение за управител, изпълнителен директор, директор или прокурист на държавна или общинска болница да не надхвърля два пъти средната работна заплата на медицинския персонал.
В законопроекта беше записано още членовете на органите на управление на държавни и общински болници да публикуват на интернет страниците си данни за всички доходи, които получават от лечебното заведение, както и от други лечебни и здравни заведения и дружества, свързани с производството, вноса или търговията с лекарствени продукти и медицински изделия.
Ивкова: Финансов анализ е необходим преди промени за възнагражденията в болниците
Денков: Целта е да задържим кадрите в системата
„Целта е да се осигурят адекватни минимални заплащания, така че медицинските специалисти да бъдат удовлетворени от работата си, както и да се предпазим от изтичане на кадри от системата“, каза Николай Денков от парламентарната група на „Продължаваме промяната“, който представи законопроекта.
По думите му друга цел на предложенията е постигане на прозрачност и контрол при определяне на възнагражденията, особено на ръководните кадри.
„Ако има сключен Колективен трудов договор, се спазват изискванията в него, но ако няма, се прилагат разпоредбите, заложени в предложения законопроект“, допълни Денков.
Здравният министър: Липсва финансов ресурс
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова заяви, че Министерството на здравеопазването принципно подкрепя повишаването на възнагражденията и задържането на медицинските специалисти, но обърна внимание на редица проблеми в предложенията.
По думите ѝ законопроектът не предвижда допълнителен финансов ресурс, а въвеждането на задължителни минимални възнаграждения създава риск от сериозно влошаване на финансовото състояние, особено на общинските болници.
„Прави впечатление, че законопроектът е фокусиран върху държавните и общинските болници, но са изключени частните болници“, добави Ивкова.
Какви бяха позициите на институциите и организациите
Подуправителят на НЗОК д-р Асен Меджидиев заяви, че подкрепя становището на Министерството на здравеопазването.
„Заплатите трябва да се актуализират, но по механизъм за положен труд, а не по стара социалистическа система“, каза той.
Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата възрази срещу обвързването на минималните възнаграждения със средната работна заплата за страната.
„Не подкрепяме предложенията“, заяви той и добави, че решението е в подписването на Колективен трудов договор.
Боян Петракиев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България призова да се търсят механизми, които не са проинфлационни.
Иван Кокалов от КНСБ заяви, че „за пореден път се лекуват симптомите, а не заболяването“.
„Не подкрепяме предложенията, защото са против нормите на социалния диалог и нито ще удовлетворят работещите, нито ще се излекуват раните, създавани години наред“, каза той.
Василена Димитрова от Инициативен комитет „Бъдеще в България“ заяви, че всеки в сектор здравеопазване трябва да получава достойно възнаграждение и подкрепи мерките за стимулиране на продължаващото обучение и нощния труд.
Андрей Марков от Българската болнична асоциация също подкрепи позицията на Министерството на здравеопазването и заяви, че в законопроекта липсва посочен финансов ресурс.
Председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Диана Георгиева призова народните представители да намерят решение на проблема с недостига на медицински сестри, като припомни, че средната им възраст вече е 57 години.
Депутатите спориха за начина, а не за необходимостта от увеличение
Николай Денков заяви, че „няма как да се търсят решения, когато се заобикаля основният проблем“ и настоя да се търсят реални решения, вместо въпросът да се отлага.
Георги Георгиев от „Възраждане“ заяви, че средствата могат да бъдат разпределяни много по-прецизно и че трябва да се промени моделът на финансиране и остойностяването на клиничните пътеки.
Георги Илиев от „Прогресивна България“ призова „да излезем от тези популистки разговори“, като подчерта, че всички искат по-високи заплати за медицинския персонал, но не това е правилният механизъм.
Според Георги Петров от същата парламентарна група трябва да се намери механизъм, по който всяка болница правилно да разпределя средствата, получени от НЗОК.
Лъчезар Иванов от ГЕРБ-СДС заяви, че парламентарната група няма да подкрепи законопроекта, защото той „не намира решение на проблемите и не постига нищо“. По думите му за специализантите трябва да бъде осигурен отделен финансов ресурс от Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването или общините.
Александър Симидчиев от „Демократична България“ посочи, че основният проблем е в болничната помощ, тъй като в клиничните пътеки няма обособена стойност за труда. Според него е необходимо създаването на устойчив механизъм за остойностяване на труда, а като бързо решение предложи обучаващите болници да получават целеви средства от Министерството на здравеопазването.
