В последно време Кадафи успя да омае Вашингтон, но процесът срещу българките остава висящ и е като косъм в супата, пише в интернет изданието си алжирският всекидневник "Експресион". Полковник Кадафи непрекъснато е на преден план на медийната сцена, също като антигерой в евтина филмова продукция, изтъква обширната публикация, озаглавена "Кадафи, визата и Шекспир*".
Авторът на статията твърди, че в Либия по-малкият син на Кадафи - Саади - "технократ от западен тип", се смята за евентуален наследник на своя баща, който умело решава кризите, разтърсващи властта му. Днес либийският ръководител до голяма степен е помъдрял и вече не помага на "освободителни движения" като ИРА, например, но се опитва да отвори страната си към Запада, продължава публикацията. Неслучайно от 1996 г. американците започнаха да смекчават тона в отношенията си с Либия и дискретно насърчаваха бизнесмени да посещават Триполи, изтъква алжирският всекидневник.
Кадафи пак извади на бял свят нещо отдавна забравено, въвеждайки визи, защото страната му според него не можела да се притече на помощ на всички мизерстващи по света, се казва в статията. Алжир вече не знае как да реагира на непрестанните
промени в поведението на "лидера на революцията", свалил от трона през 1969 г. краля от алжирски произход Идрис, подчертава авторът.
По-нататък публикацията припомня, че дълги години средностатистическият американец смяташе Кадафи за "враг номер едно", а атентатът над Локърби през 1988 г. още повече помрачи образа му, макар че либийският ръководител не престава да твърди, че не е замесен в него.
В статията се напомня също, че в крайна сметка Кадафи се реши да предаде двамата либийски граждани, заподозрени за атентата, и повече да не споменава за опитите си да произведе атомно оръжие, прекратени доброволно, за да се угоди на американците. (БТА)
---------- *арабска шега, според която името на Шекспир всъщност означава шейх Зубир
Авторът на статията твърди, че в Либия по-малкият син на Кадафи - Саади - "технократ от западен тип", се смята за евентуален наследник на своя баща, който умело решава кризите, разтърсващи властта му. Днес либийският ръководител до голяма степен е помъдрял и вече не помага на "освободителни движения" като ИРА, например, но се опитва да отвори страната си към Запада, продължава публикацията. Неслучайно от 1996 г. американците започнаха да смекчават тона в отношенията си с Либия и дискретно насърчаваха бизнесмени да посещават Триполи, изтъква алжирският всекидневник.
Кадафи пак извади на бял свят нещо отдавна забравено, въвеждайки визи, защото страната му според него не можела да се притече на помощ на всички мизерстващи по света, се казва в статията. Алжир вече не знае как да реагира на непрестанните
промени в поведението на "лидера на революцията", свалил от трона през 1969 г. краля от алжирски произход Идрис, подчертава авторът.
По-нататък публикацията припомня, че дълги години средностатистическият американец смяташе Кадафи за "враг номер едно", а атентатът над Локърби през 1988 г. още повече помрачи образа му, макар че либийският ръководител не престава да твърди, че не е замесен в него.
В статията се напомня също, че в крайна сметка Кадафи се реши да предаде двамата либийски граждани, заподозрени за атентата, и повече да не споменава за опитите си да произведе атомно оръжие, прекратени доброволно, за да се угоди на американците. (БТА)
---------- *арабска шега, според която името на Шекспир всъщност означава шейх Зубир
