В неделя ще се състоят втори парламентарни избори за последния месец и половина, които могат да се окажат решителни за това дали Гърция ще остане част от еврозоната. След като за повече от месец политическите партии в южната ни съседка не успяха да съставят правителство, гърците ще се отправят отново към урните, за да решат съдбата на държавата. Опасенията покрай това какво ще стане, ако Гърция излезе от европейската парична единица, могат да се превърнат в реалност, ако споровете между печелившите партии тази неделя продължат да не дават резултати.
Изборът, пред който ще бъдат изправени гърците в неделя, е от една страна продължаването и евентуалното засилване на мерките за икономии в страната им, или от друга изходът на Атина от еврозоната и завръщането й към драхмата. Това са съответните предложения на двете основни партии в страната, които в предизборните анкети са сочени за фаворити. Те са консервативната Нова демокрация и Радикално-лявата коалиция, по-известна като Сириза. Последните сондажи от края на месец май сочат, че има около един процент разлика между тях, като Нова демокрация води с минимална преднина. Тази преднина може да се окаже значителна, обаче, тъй като според гръцкия закон печелившата партия автоматично печели 50 депутатски места от общо 300 в гръцкия парламент.
Нова демокрация и Сириза завършиха на 1-во и 2-ро място в предишните избори на 6 май, обаче днес всяка една от тях има около 5% повече подкрепа, отколкото миналия месец - съответно Нова демокрация, която спечели 19 % през месец май, ще спечели около 24% в неделя, сочат повечето анкети. Тази промяна означава, че всички останали партии ще съберат много по-ниски резултати и съответно патовото положение, което предотврати създаването на правителство през последния месец, може да бъде избегнато. Партията, която ръководеше страната през последните 3 години - Общогръцкото социалистическо движение или Пасок, е на трето място в анкетите с около 13 %.
Нова демокрация и 61-годишният й лидерът Андонис Самарас искат да запазят договорите с Европейската централна банка и на Международния валутен фонд, макар че Самарас обещава, че ще се опита да убеди институциите да променят някои от условията.
37-годишният Алексис Ципрас, лидер на Сириза, взима голяма част от вниманието на медиите в Гърция, тъй като през последния месец той усилено обвинява двете основни партии в страната - Пасок и Нова Демокрация, в това че са обрали държавата и че са я продали на германския канцлер. Ципрас твърди, че Гърция е била използвана като международен експеримент.
Ние можем да гарантираме, че Гърция няма да продължи да се ползва за опитно свинче, с което останалите ще си играят по начин, по който цялата тежест на тази криза ще бъде изсипана върху раменете на гръцкия народ, който няма никаква вина.
Основната и опасна политика на Ципрас е, че ако спечели изборите, той ще се опита да запази подкрепата на Европейската централна банка и на Международния валутен фонд, като същевременно ще ги кара да преподпишат договорите си с Атина, така че в Гърция да спрат тежките мерки за икономии, които в момента й се налагат. На митинг в Атина тази седмица той каза, че иска да запази еврото заедно с национален план за икономическото възстановяване на Гърция, което ще спаси хората от фалит. Ципрас е убеден, че Европа и МВФ ще бъдат принудени да приемат неговите предложения, но не се страхува и от малко вероятния за него вариант Гърция да бъде изхвърлена от еврото.
Харизмата и радикалното мислене на Ципрас са дали силен тласък на партията му, която през 2009-а спечели едва 5 % от гласовете. Според гръцкия икономист Христос Мурутис инерцията на Сириза и красноречието на Ципрас могат даже да ги изтласкат на първо място в изборите.
