Северноатлантическият съвет заседава днес по искане на Турция в брюкселската централа на НАТО, за да обсъди ситуацията след свалянето на турски изтребител от Сирия. Инцидентът може да стане първата тухла в изграждането на база за военна намеса в сирийския конфликт.
В неделя Анкара сезира Брюксел с молба за спешни консултации в главната квартира на НАТО. Турският външен министър Ахмет Давутоглу заяви в ефира на телевизия TРT, че Анкара ще информира алианса като негов член за инцидента със Сирия "в рамките на член 4 от Северноатлантическия договор". Текстът предвижда консултации между страните членки на пакта, ако някоя сметне, че е застрашена нейната "териториална цялост, политическата независимост или сигурността й".
Министърът не уточни дали ще има искане да се задейства положението за "колективната сигурност" от член 5 на договора. Там се посочва, че при въоръжено нападение срещу една или няколко от участничките в алианса останалите членки на НАТО ги подпомагат, включително с въоръжена сила. Както заяви пред "Независимая газета" Владимир Котляр от Международноправния съвет към руското външно министерство, международен арбитър по морско право към ООН, Съветът на НАТО се събира в Брюксел и с цел да уреди един съществен въпрос. "Сирия, която свали турския самолет, не е европейска държава. А в случай че въоръжена сила бъде употребена срещу членка на НАТО извън територията на Европа или Северна Атлантика, автоматичният механизъм за взаимопомощ не действа", твърди юристът.
До момента НАТО заявяваше, че няма намерение да се меси в ситуацията в Сирия. Но изтребителят разузнавач RF-4E Phantom от турските ВВС не се е отбил случайно в сирийското небе, каза пред "Независимая газета" армейски генерал Пьотър Дейнекин, Герой на Русия и бивш главнокомандващ руската бойна авиация (1992-1998 г.). "Имал е за цел да разкрие как е организирана сирийската противовъздушна отбрана. Естествено пилотите не са си правели сметка, че ще ги свалят, иначе щяха да бъдат по-предпазливи. Но да проучат къде има сирийски радиотехнически средства, кои зони от въздушното пространство покриват, системата за връзка между радиотехническите и зенитно-ракетните средства, също и с
командните пунктове - не ще и питане, това им е било направо свещено задължение", смята експертът.
Дейнекин обърна внимание и върху избирателния подход на западните политици към инцидента: "Когато американците свалиха иранския пътнически авиолайнер над неутрални води в Персийския залив, или пък украинските военни - пътническия Ту-134 над Черно море, никой не понечи да намесва никакви международни организации. Но щом пострада членка на НАТО, тутакси насрочват консултации в Брюксел, а се канят да потърсят и Съвета за сигурност на ООН".
Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън незабавно осъди сирийските власти за "наглото и недопустимо" унищожаване на турския военен самолет, обеща и сътрудничество с Турция в разработката на адекватен отговор. "Ще поддържаме тесни отношения с властите в Турция, докато се разследва инцидентът със сваления самолет и се разработва адекватен отговор, включително намеса на Съвета за сигурност на ООН", предупреди тя.
Британският външен министър Уилям Хейг заяви, че Лондон е готов да подкрепи решителни действия на Съвета за сигурност срещу правителството на Башар Асад. А френският първи дипломат Лоран Фабиюс нарече неприемливо ликвидирането на турския самолет от сирийската ПВО. "Самолетът не е носел оръжия, извършвал е планиран полет. Бил е свален без предварително предупреждение, нещо напълно недопустимо", заяви Фабиюс вчера преди среща на министрите на външните работи от 27-те членки на Евросъюза в Люксембург. Там бе обсъдена и кризата в отношенията между Анкара и Дамаск.
Според Павел Золотарьов - генерал-майор в оставка и зам.-директор на Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките, неправомерното навлизане на турски боен самолет във въздушното пространство на Сирия е чисто и просто провокация. Обстановката в тази страна и в района съзнателно се нажежава все повече и повече. Става ясно, че местните опозиционери, дори с помощта на заинтересовани държави, не могат самостоятелно да свалят режима на Асад - нуждаят се от външна подкрепа. Неуспешни обаче остават опитите да бъдат подпомогнати легитимно, като се прокарат съответните резолюции в Съвета за сигурност на ООН. Натовските държави търсят други, заобиколни пътища, за да легализират своята намеса във вътрешните работи на суверенната държава. Сред тях е и провокацията с турския изтребител. Така се трупат поводи за разширяване на военния конфликт.
"Сирийските военни действаха абсолютно правилно - твърди генералът. - В една сложна, напрегната ситуация, когато на малка височина, със свръхзвукова скорост от запад навътре в страната лети с неясна цел неидентифициран боен самолет и не отговаря при запитване "свой-чужд", на практика няма време да мислиш много-много. И военните правят каквото са длъжни. Откриват огън по него."
Странна е според нашите събеседници и непоследователната позиция на турското ръководство. Първоначално президентът Абдуллах Гюл призна, че турският F-4 може да е нарушил сирийското въздушно пространство поради твърде високата си скорост. "Не става дума за злонамерени действия, те не може да се контролират поради високата скорост на изтребителя", твърдеше той според съобщение на Анадолската агенция. После външният министър Давутоглу заяви, че "турският изтребител не е бил свален над територията на Сирия, а в международното въздушно пространство". Как може да е вярно това, чудят се експертите - та нали "Фантомът" лежи на средиземноморското дъно, на около 1300 метра от сирийската брегова черта, а териториалните води на коя да е държава обхващат ивица от 12 мили, близо 20 километра. Радарните екрани не дават никаква представа дали "Фантомът" е имал оръжие на борда. Золотарьов обаче не изключва сирийците да са действали напълно съзнателно. Хем са осуетили полета на самолет, нарушил държавната граница, хем са демонстрирали колко е силна тяхната ПВО. Отправяйки сигнал към всеки, който би се опитал да ги нападне от въздуха, че атаката няма да остане безнаказана.
По данни от открити източници, например от справочника на Лондонския международен институт за стратегически изследвания, Сирия има добре развита система за ПВО. Тя включва и стационарни зенитно-ракетни комплекси, произведени още в Съветския съюз като С-125 "Печора", С-200 "Волга" и С-300ПМУ "Фаворит", и мобилни зенитно-ракетни системи "Оса-АКМ" (14 броя), "Стрела-1" (20 броя), "Бук-М1" (20 броя), "Стрела-10" (30 броя). Дамаск е приел на въоръжение и зенитно-ракетни артилерийски комплекси "Панцир-С1", с какъвто впрочем бе свален и турският "Фантом". Освен това сухопътните войски на страната разполагат с над 4000 преносими зенитно-ракетни комплекси "Стрела" и "Игла".
Както личи от това изброяване, Сирия не е Либия, където НАТО предприе военна операция миналата година. "При все че НАТО смята либийската операция за успех, алиансът едва ли ще тръгне по този път - коментира пред "Независимая газета" Татяна Пархалина, директор на Центъра за европейска сигурност. - Русия и Китай в никой случай няма да подкрепят резолюция за Сирия в Съвета за сигурност. Значи военна намеса на НАТО ще доведе до разцепление в международната общност, ще се изострят противоречията между Русия и Северна Атлантика. Това не е в интерес на Русия, нито пък на НАТО."
Пархалина припомни, че последната стратегическа концепция на НАТО, одобрена през 2010 г. в Лисабон, предвижда алиансът да действа под "чадъра" на Съвета за сигурност. Веднъж обаче НАТО "се хвърли в боя", без да получи предварително резолюция от Съвета - става дума за въздушната операция срещу бивша Югославия. Колкото до член 5 от Вашингтонския договор, НАТО го задейства за пръв път след терористичните атентати от 11 септември 2001 г. с цел да защити Америка. Вашингтон обаче реши да не разчита на помощ от пакта, за да си гарантира сигурност.
Според Александър Шаравин, директор на Института за политически и военен анализ, "натовците винаги ще си намерят хиляда оправдания, за да действат, и подходяща законодателна база, а Русия ще твърди, че всичко това не отговаря на международното право". Шаравин е убеден, че силова акция срещу Сирия рано или късно ще има; изисква се обаче сериозна подготовка. "Независимо че в региона е разположена доста голяма групировка на НАТО, а и Шести флот на САЩ, днес алиансът не е готов за интервенция в Сирия. Още повече че е крайно напрегнато и положението с Иран. Съответно е трудно да посочим кога и кой ще стане първият обект. Защото възможностите на НАТО не са безгранични", заяви експертът пред "Независимая газета". (БТА)
