Алегрос Маркелос, журналист в Гръцката Национална Tелевизия, занимаващ се с покриването на новини от Близкия изток
Българите в Атина…
В Атина има много малко българско малцинство – само около 500 души. Аз съм се срещал с българи, но те не бяха емигранти тук – това бяха няколко бизнесмени, работещи за телекомуникационна компания в София, които бяха на специализация в Гръцкия Телеком. Надявам се, че в момента ме слушат. Това, което ми казаха е, че са харесали много Атина, но и че градът им се е сторил доста скъп. Мнението, което мога да изразя за българите, естествено ще бъде само лично. Обсъждах с колегите ми в офиса, преди да се обадите и като журналист направих набързо анкета сред колегите и се оказа, че мнението за българите на всички е много позитивно. И съм напълно искрен, когато го казвам. Но също така се оказа, че ние гърците почти не познаваме българите в сравнение с другите балкански народи. Като забравим за политиката, по-силна връзка има между гърците и албанците, отколкото между нас и вас. Може би причината за това е историческа или пък фактът, че вие сте някак с затворени в държавата си. Имате стабилна почти семейна връзка в цялата държава, но не и със съседите си държите се настрана от съседите си в последните векове. Това сигурно ще се промени скоро.
Щом не се познаваме толкова добре, гърците, според вас, страхуват ли се от българите?
Не, в никакъв случай. Всички мои колеги приемаха въпроса за българите с усмивка. Но доколкото знам, както в Гърция, и у вас има доста голяма ромска популация. Последния път, когато четох в пресата тук за България, беше по Великден. Тогава гърците купуваха месо и то не от кого и да е, а от българските цигани, които нелегално внасяха с коли агнета от България. Гърците правиха доста добър бизнес с месото, с което търгуваха, защото го купуваха за 2 евро и 80 цента от циганите и го продаваха на пазара у нас върху 8 евро. Е, това, разбира се, не означава, че единствената ни връзка с българите е нелегалната търговия с месо.
Има ли други данни в полицията в Атина за българи с провинения?
Проверих официалния доклад на гръцката полиция. Има много малък брой българи, които са обвинени в престъпления на гръцка територия. Доста от тях са се занимавали с фалшифициране на документи. Други бяха арестувани заради сглобяване и търговия с малки оръжия. Но това са само дребни престъпления, не е нещо огромно. Това са незначителни престъпления, които не са особено свързани с България, а по-скоро с отделните хора.
Разполагате ли с точните цифри?
79 българи са били арестувани за последните 5 години – 10 от тях за наркотици, 7 от тях за незаконна продажба на оръжия, 29 за нелегална емиграция, 15 за продажба на деца. Останалите 18 не се казва за какво са били арестувани. За последната година па-значими са престъпленията с бебета, които бяха отразени и в медиите. В повечето случаи това са двойки, които пътуват до Гърция, докато жената е бременна, за да доставят бебето на хората, които са го поръчали. Имаше няколко случая, в които една и съща двойка купува детето с фалшиви пари, но тя беше заловена с помощта на полицията в Атина.
Има и други проблеми – но този път не с българите, а за българите. Наши сънародници бяха арестувани без никаква причина.
Да, не отричам, може и да е имало подобни случаи, но аз лично не си спомням за това. Вижте, гръцката полиция прави някои големи грешки понякога, които не можем да избегнем. Надявам се, че щом се е случило нещо подобно, Атинската полиция се е извинила както на гражданите, така и на държавата.
Какво се надявате да се случи след приемането на България в ЕС?
Аз лично, като гражданин, се надявам напълно да отворим границите си – ни само административно, но и в личен план, между народите ни. Иска ми се да може да живеем като едно европейско семейство – обединени в Евросъюза. Това е моето желание.
'''''''''''''''''''''''
Комисар Браунсбергер от полицията във Виена
Преди да ви кажа какви са официалните данни, трябва да спомена, че има значително подобрение в ситуацията с българските престъпници във Виена през 2006 година. В края на 2005 и началото на 2006-та имаше много сериозен проблем с българите – по-специално с малолетните. Това беше цяла организация на малолетни крадли, които се бяха настанили не само във Виена, а и в цяла Австрия. Проблемът назряваше до средата на март 2006-та. До този момент ние успяхме да подтиснем проблема с помощта и на българските служби и институции.
Кои служби?
Полицията в София изпрати двама следователи тук, които да ни съветват как да постъпваме в отделни етапи от нашето разследване. Това бяха двама специалисти по подобен род престъпления в България. С тяхна помощ успяхме да изпратим 10 малолетни крадли обратно в България. От този момент нататък мога да кажа, че почти нямаме особени проблеми с българите. Ситуацията определено се е подобрила.
Кои бяха двамата следователи?
Двама следователи от София, които ни подкрепиха в разследването – вече не си спомням имената им. Важното е, че се сблъскахме с проблема още от началото на 2004 година – 2 години и половина се занимавахме с тези малолетни момичета, които се занимаваха с джебчийство във Виена. За нас от голямо значение беше помощта от българска страна, с която се преборихме с този феномен.
Колко бяха тези момичета? Само 10?
Ние успяхме да отпратим само 10, но общият им брой беше около 150, но не по едно и също време. Имаше текучество и по едно и също време във Виена се събираха около 30-40 момичета ние не можехме да арестуваме всички, защото това бяха малолетни момичета на по-малко от 14 години.
Как успяхте?
С помощ от страна на младежки организации и с институциите, занимаващи се с малолетните престъпници. Ние прехвърлихме частта със задържането на тях, защото полицията във Виена ням право да извършва арести на лица под 14 години. Институциите във Виена се свързаха с тези в България и с отпращането на 10те момичета беше премахнат проблемът от територията на Австрия.
Има ли възможност тези момичета да са с преориентирали и да са станали проститутки, например?
Не ми се вярва. Малолетните момичета изкарват повече пари като джебчийки, отколкото като проститутки. А и все пак, 90% от тях бяха под 14-годишна възраст. Не вярвам да бъдат предадени по престъпната верига за проститутки. Не само, че вярвам но и знам, че не е така.
Проблемите с български проститутки често срещани ли са?
Да, ние си имаме български проститутки. С премахването на визовите ограничения през 2002 година имаше голям наплив на български проститутки – в момента техният брой е 11 във Виена, не знам за другите градове. Проституцията в Австрия не е забранена, но всяка една проститутка трябва да се запише, защото е задължително да се регистрират. Така че в момента казвам какви са официалните данни за регистрираните български проститутки във Виена. По-голямата част от проституиращите са нелегални.
Поради каква причина са останали нелегални – трябва да плащат данъци?
Не, не трябва да плащат данъци. Просто трябва да се регистрират, защото трябва да бъдат изследвани за болести като сифилис, СПИН и други типични заболявания за тази професия. Всеки месец трябва да посещават специализираните лекарски кабинети, за да им се извършват тези изследвания, за да не създават риск за здравето на клиентите им. След всяко изследване получават документ, който доказва, че са легални. Но за жалост засега има само 11 регистрирани българки и много повече нелегални. Но няма данъци, защото не може да се докаже за една проститутка колко клиенти и имала през деня или нощта. Регистрацията се прави не от икономически, а от здравни причини. Честно казано, макар и да няма много регистрирани проститутки от България, аз съм много доволен от подобрението на ситуацията с престъпленията, извършвани от българи. В последно време имахме проблеми с фалшификатори на пари и с използването на фалшиво евро. Радвам се, че напоследък бяха разбити доста печатници на фалшиво евро в България и че по този начин положението с разпространение на фалшифицирани пари се ограничи. Но с разпространение и търговия на дрога и проява на насилие не сме имали никакви проблеми с българите.
Джебчийките и проститутките от ромски произход ли бяха?
Абсолютно всички джебчийки бяха циганки, а проститутките са 90% от ромски произход.
Вие заговаряхте ли с някоя от проститутките или от джебчийките?
Аз говорих с всяка от джебчийките, с проститутките е доста по-сложно да се разговаря. В средата на 2005 бяха разкрити 7 сводници с помощта на проститутките, но се оказа, че това са просто поставени лица, че истинските сводници са в България.
Какво казаха проститутките – били ли са заставяни да се продават?
Да, в повечето случаи жените бяха излъгани, че ще им бъде осигурена работа като келнерка или камериерка във Виена. Само в 50% от случаите жените са идвали с ясното съзнание, че ще проституират.
А малолетните джебчийки какво казаха?
Те знаят какво ще правят във Виена. Идват със знанието и намерението, че ще извършват дребни кражби по улиците.
Знаете ли колко са получавали?
Доколкото знаем, и доколкото ни казаха момичетата, е трябвало да работят докато изкарат 300 евро в кеш. 50 от тези пари остават за тях, а 250 евро трябва да предадат. Джебчийките взимат само парите от портфейла и захвърлят всичко останало, без значение дали има кредитни карти или други ценности. Важното е, че всичко това приключи.
'''''''''''''''''''
Журналистът Фезер от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” във Франкфурт
Аз познавам няколко българи. По принцип знам, че не всички се занимават с черна работа, каквото е всеобщото мнение – напротив, повечето ми български познати са тесни специалисти в областта на компютърните технологии. Мога да кажа, че в последно време мнението на немците за българите доста се промени в положителна посока.
А преди освен нелегална проституция, какви други проблеми имаше с българите?
Не мога да кажа, че българите са били особено изявени в криминалната статистика в последно време. Лошото мнение на немците за вас, обикновено няма нищо общо с хората, които са за по-дълго в страната ни – това мнение няма нищо общо дори със самата държава. Страхът от България се основава на бъдещото ви членство в ЕС. Обикновеният гражданин се страхува, че ще трябва да плаща още повече за новите страни членки. Страхът произлиза и от опасението, че с присъединяването на още източноевропейски страни, в стария Евросъюз ще нахлуят нови проблеми, с които досега не сме се сблъсквали. Също така и с определени престъпления, които досега не са ставали на територията на ЕС. Но тези страхове не са директно насочени към вашата страна, а към цялостното разширяване на ЕС. Мога да кажа, че отношението на немците напоследък е доста положително към вас и вашата страна. Даже съм убеден, че има много повече хора, които посещават страната ви и чието мнение за българите е положително. Надявам се броят на симпатизантите на България да се увеличи след приемането ви в ЕС.
'''''''''''''''
Проф. Сергей Силвестров, д-р на икономическите науки, правителствен съветник
Какъв е руският поглед върху външната и вътрешната политика на България?
От политическа гледна точка България, според експертите, е възможен и желателен партньор в региона, в политически и икономически смисъл, но който не е достатъчно активен и който няма ясно изразена позиция по отношение на Русия и, според много мнения, това е напълно обяснимо. Защото, както показва практиката, повечето страни от Централна и Източна Европа преди да влязат в ЕС в по–голяма степен проявяваха активност в политическата и икономическата област към ЕС, усилията отиват там и естествено отслабна интересът към държави като Русия. Според нас България не отделя достатъчно внимание на факта, че Русия проявява редица инициативи, които се съдържат в новите документи, например – пътните карти, подписани от Русия миналата година, в областта на икономиката и образованието, културата и науката. Дори бих казал, че българските специалисти политици не знаят много неща за нашите инициативи, които подкрепят ЕС. По този начин сякаш се губи възможността за по–активни инициативи в отношенията с Русия. Доколкото за Русия развитието на общо европейско пространство се явява един от основните приоритети на близките години.
Наблюдава ли се някакъв вид негативизъм по отношение външната политика на България към момента?
Това е очевидно – дори не изисква обяснения, защото исторически и културно всичко е банално. За мен потенциалната близост между двете страни остава и струва ми се колкото и различни политически сили да се опитаха да я премахнат, тя е на генетично ниво. Да се вбие клин между Русия и България е много трудно, макар че много хора се опитват да направят именно това. Бих казал, че в това отношение разбира се позицията на България би могла да е и по–активна и по–разумна от моя гледна точка.
Какво точно имате предвид?
Съвсем очевидно е, че Русия е отслабила частично позициите си по отношение на технологията и науката, но в същото време засили позициите си по отношение на енергийната дипломация. В този ред на мисли и съвсем очевиден маршрутът на Русия на юг, който засяга на само газа, но и енергетиката като цяло, и представлява огромен интерес за цяла Европа. В Европа съществува програма на обединеното енергийно стратегическо пространство. Това касае Средиземноморския регион, Черно море и в това отношения Русия заема едно от водещите места. България би могла да създаде по–преференциални условия за сътрудничество с руските големи компании.
Казахте, че някои се опитва да вбие клин между България и Русия?
Това е естествено, доколкото България в момента се явява обект на интереса от страна на други държави, интегрира се в друго общество – политически и военно, и е естествено тясното сътрудничество, което бе характерно за Русия в широк формат с България – да не е приемливо и никой няма намерение да го развива от наша страна. За да не съществува тази опасност обаче България ще бъде водена на къс повод в отношенията и с Русия. Като не виждам в това нищо особено – то е прагматическата политика на европейския и евроатлантическия съюз. Въпрос на решение е България да не изгуби баланса и да осъществява потенциално сътрудничество в областта на науката и хуманитарната дейност с Русия.
Как изглеждат от руска страна преговорите на България за членство в ЕС?
Изцяло позитивно. От наша гледна точка това сериозно организира и дисциплинира икономиката на България, длъжен съм да кажа и че ще има позитивен ефект за обществото, тъй като ще възникне цяла поредица от правила, които досега не са съществували, а политиците ще трябва да се придържат към тези нови правила. Това е изцяло позитивно. Американските бази, които ще бъдат разположени в България предизвикват безпокойство, разбира се. Защото тези бази се приближават. Те със сигурност ще осъществяват контрол над Близкия изток и зоната на Средиземно море. От друга страна, те приближават границите на Русия, където съвсем в прав текста се обсъжда, че това предизвиква опасения от наша страна- нещо напълно естествено.
Това, че ще бъдат разположени на територията на България, предизвиква ли негативно отношение към страната ни?
Не и ярко изразено. Членството на България в НАТО също не предизвиква никакви възражения, счита се че това е нормален и естествен процес.
Как виждате готовността на България за присъединяване към ЕС?
Това е вътрешното политически въпрос. Безусловното приемане би трябвало да предизвиква безпокойство в ЕС, доколкото нивото на развитие на България е доста по–ниско от това, което се изисква от членовете на ЕС. По тази причина приемането и в ЕС ще бъде плод по–скоро на геополитическо решение, отколкото на обосновани нормативи, които действат сред основната част на старите страни-членки. При всички случаи позицията на България е такава, че ще е необходимо в продължение на дълъг период от време да доказва, че авансът на доверие, който ще получи от ЕС трябва да се оправдае.
Според вас, как изглежда сравнението България – Румъния по отношение на готовността за членство?
Струва ми се, че в това отношение България се движи напред. След 4 месеца ще има ново изследване и то може да покаже, че България се движи напред. Изобщо от моя гледана точка това са по–скоро стимулиращи заключения, които трябва да бъдат отчетени от българските държавници, и да бъде ликвидирано изоставането в определени области - от моя гледан точка това не е принципен въпрос. Според мен страната ви ще бъде приета в ЕС на първи януари 2007 година и не си представям какви съображения могат да отложат членството, но дори и това да се случи, въпросът е предрешен, тя ще бъде приета.
Друга широкообсъждана тема в България в момента е разсекретяването на досиетата на бившата ДС?
Тази дискусия не е широкоизвестна в Русия. Страната ви е представена доста лошо в информационно отношение и смятам , че бедата идва не само от нашите средства за масова информация, смятам, че е необходимо да се създават поводи България да рекламира себе си. Очевидно от ваша страна не съществува кой знае какво желание страната ви да бъде активно представяна, затова много факти остават неизвестни.
Казахте, че България ще бъде приета в ЕС от геополитически съображения?
Най-вече тя се превръща в част от нова политическа и икономическа култура, която се е формирала в Европа в продължение на десетилетия. Длъжен съм да кажа, че това голям подарък за държава, която не е участвала във формирането на тази култура, тя просто получава готови възможности при активно съблюдаване на наличните в Европа нормативи, да създаде балансирано, добре развиващо се общество. Това е подарък и добър шанс за съществуване за неголяма страна с неголям потенциал.
