Турският премиер Ердоган иска да прекрои държавата си така, че в центъра ѝ да стоят тайните служби. Ако планът му се осъществи, тайните служби, които са пряко подчинени на самия Ердоган, ще имат почти неограничена власт.
След като победи убедително на местните избори, Ердоган се захваща сега с една нова вътрешнополитическа тема: тайните служби и мястото им в рамките на държавния апарат. Още през февруари правителството внесе в парламента съответен проектозакон, който обаче моментално се натъкна на сериозен отпор. Критиците на проектозакона твърдят, че той ще засили още повече могъществото на тайните служби и ще им гарантира по-голяма независимост от правосъдието. По сведения на вестник "Хюриет" турският президент Абдуллах Гюл бил призовал правителството да преработи проекта.
От декември насам турското правителство е замесено в много тежък корупционен скандал, а в последните седмици все повече критики се отправят и към министър-председателя Ердоган. "Проектозаконът представлява нов опит на правителството да отблъсне обвиненията в корупция", казва Енгин Алтай, депутат от най-голямата опозиционна партия - Републиканската народна партия. От Партията на националното движение пък определят проектозакона като "скандал" и дори обвиняват правителството, че иска да превърне Турция в държава, в която тайните служби имат водеща роля. И Демократичната партия на народите, смятана за близка до кюрдите, не пести критики. И реагира с хаплива ирония: "Тъй като вече знаем, че премиерът е поел позициите на кмет, на министър на правосъдието и на главен прокурор, не е никак учудващо, че сега иска да стане и шеф на тайните служби. Законът със сигурност ще е в тази посока", казва председателят на партията Ертугрул Кюркчю в интервю за вестник "Хюриет".
Много тревожно
В сегашната си форма проектозаконът ще осигури на турските тайни служби повече независимост от правосъдието, казва за Дойче Веле юристът Лами Бертан Токузлу: "Ако бъде подадена жалба заради определени действия на тайните служби, най-напред ще бъдат уведомени самите тайни служби. И ако те решат, че жалбата влиза в конфликт с техните правомощия и тяхната сфера на дейност, няма да има никакво разследване. Тоест, дейността на тайните служби по никакъв начин не би могла да бъде оспорена пред съда, а това е много тревожно", посочва Токузлу.
Друг критичен момент в проектозакона е предвиденият достъп на тайните служби до секретни данни и информации, отбелязва юристът: "Новият проект разрешава на тайните служби всякакъв достъп до лични данни и банкова информация". А това противоречи на член 20 от турската конституция, който гарантира правото на лична сфера. Достъпът на тайните служби до определени информации е естествено понякога необходим, но - както изтъква Токузлу: "Според Европейския съд за правата на човека законът трябва да съдържа и правила, които да предотвратяват злоупотребата с данни. А в този случай такива правила няма. Тайните служби получават почти неограничена власт". До този момент полицията и тайните служби имаха нужда от прокурорско разрешение, за да събират данни. "Според информации в турските медии тайните служби са събирали такива данни и в миналото, но незаконно. А сега се сдобиват със закон, който съвсем официално им го позволява. Това е абсолютно неприемливо", казва Токузлу.
"Тайните служби не бива да стоят над закона"
И политологът Йомит Йоздаг е разтревожен: "Този закон на практика ще измъкне тайните служби от контрола на правосъдието. А правителството ще засили контрола си над законодателството и правосъдието", казва Йоздаг в интервю за Дойче Веле. Той очаква, че Конституционният съд ще отмени някои части от закона. В демократичните държави, към които се числи и Турция, тайните служби не стоят над закона, подчертава политологът.
Йоздаг съзира още един проблем: съгласно проектозакона, журналистите, които разпространяват секретни документи на тайните служби, са застрашени от до 9 години затвор. "Не само журналистите, но и собствениците на медии могат да бъдат изправени пред съда съгласно този закон. Това показва ясно до каква степен ще бъде ограничена свободата на медиите", посочва Йоздаг.
Законът ще увеличи и т.нар. външни правомощия на тайните служби, обяснява юристът Токузлу. "Новият закон ще позволи на тайните служби да преговарят най-официално с кюрдската ПКК", казва той. В това отношение правителството се стреми всячески да прехвърли отговорността, допълва политологът Исмет Акджа от Техническия университет в Истанбул. "Преговорите с ПКК са всъщност работа на правителството, тъй като това е политически въпрос. Но ако то не иска определени негови действия да станат публично достояние, просто прехвърля отговорността другиму, в случая на тайните служби", казва Акджа.
Нова турска държава?
Политологът посочва, че в момента турското правителство изпитва дълбоко недоверие към полицейския апарат и правосъдието. "Преди управлението на Партията на справедливостта и развитието, с най-голям авторитет се ползваха военните. След като дойде на власт, Ердоган направи всичко възможно, за да ограничи влиянието им, вследствие на което водещата роля поеха полицията и правосъдието. С времето обаче те се превърнаха в конкуренти на Ердоган, а това определено не му се нрави. Затова сега той се опитва формира нещо като нова турска държава, в чийто център да стоят тайните служби", обяснява Акджа и допълва, че колкото повече расте властта на тайните служби, толкова по-могъщ ще става и самият Ердоган. Поради простата причина, че тайните служби са му пряко подчинени.
