Три месеца пред президентските избори в България може да поздравим с втори мандат настоящия държавен глава, който благодарение, а не въпреки десните партии у нас, очевидно ще бъде преизбран. От него се иска само да каже, че се кандидатира за „Дондуков” 2 . Толкоз.
Точно преди месец, когато Иван Костов се оплака в Брюксел, че Петър Стоянов е бойкотирал преговорите за обща дясна кандидатура за президент, ми се наложи да направя тъжната прогноза, че българското дясно работи за реализация на лявото във властта. Вчера, когато Иван Костов издигна кандидатурата на един от най- популярните, но само в юридическите среди адвокат, се сетих за тъжната си прогноза и за нейната вече комична проекция в времето.
Какво става по дяволите?
Демокрацията ни порасна дотам, че десните не могат да застанат зад обща кауза, която се простира по- далеч от собствените им носове, която да мотивира хората в страната освен не просто да не мръкнат за социална справедливост, но и да избират десни проекти за общодържавния живот. Ако е вярна приказката, че мъжка дружба се разваля само заради пари или жена, блясва моето предположение, че Иван Костов и Петър Стоянов не са се скарали за Надежда Михайлова. Днес е 7 юли 2006. Имаме предположение, че на Георги Първанов му харесва да спи във вила “Калина” и да го припознават като социален президент, но не сме сигурни в това, в дясната половина на игрището Демократите за силна България хвърлиха да се въргалят Груйкин, Веселин Методиев и един достолепен и уважаван 78- годишен българин, и един лидер на СДС, на когото много му се иска да натрие носа на наследника си, но не му се отдава.
Простичкият извод, при резюмирането на тези факти се заключава с очакването Първанов да каже хоп. Десните избиратели, които искат своята идеология, превъплътена в костюм и вратовръзка на „Дондуков” 2, ако обичат да се окъпят във фонтана през президентството, който Бойко Борисов пусна, преди да е казал няма ли и той да поиска да стане президент. Има и едничък разумен въпрос в така създалата се ситуация “Защо, за бога, да трошим държавни пари, равни на десетина преасфалтирани булеварди, да скарваме БСП с ДПС за интегралната бюлетина, застрашавайки коалиционния мир и поради каква точно причина да хабим уикенда на малцината заинтригувани от политиката у нас”?
Нека провъзгласим държавния глава Първанов за такъв за още четири години, ПОНЕ, да оставим дясното да се самоунищожи, което е основната му цел, по всичко личи. И така да сбъднем мечтата на бившия цар от партиите у нас да зависи само прогнозата за времето. Освен това да не забравяме, че на юг от нас през октомври предлагат чудесни оферти за тен без пари, защо да си налагаме да влизаме в играта при вече уговорен мач.
