Българите пият толкова спирт, с колкото можете да дезинфекцирате цяла Африка. Това са изводите от доклад, поръчан от Европейската комисия и Института по зависимости в Лондон.
Ние изпиваме годишно официално 22.5 литра концентрат на човек от населението.
Това обаче не е верно. 22.5 литра концентрат изпихме само аз и моите приятели последните десет дена и това се регистрира като статистика. Но на село, където във всяка къща има по два столитрови бидона с ракия, нещата стоят другояче и европейската статистика трябва да се поправи. Според мен ние изпиваме към сто литра ракия на глава от населението годишно – пет пъти повече, отколкото купуваме.
Със сто литра концентрат наистина можеш да дезинфекцираш много африканци и техните жилища.
А в тази евростатистика се твърди официално, че унгарците пиели повече от нас. Това е все едно ние да сме на първо място по ядене на гулаш.
Друга част от проучването – всеки трети европеец се нарязвал яко поне веднъж месечно. Елате у нас да видите как във вторник към три часа вече всеки трети пич е почнал за се нарязва.
Ние пием много и казвам ви, това не може да бъде тема на коментара Точно в един. Защото докато пием, правим още едно нещо – псуваме.
Псуваме по богатите от нас – това е другото проучване днес, което няма въобще да оспорвам. Съдейки по него 90% от българите смятат, че хората, притежаващи един милион лева, са за затвора. 75% смятат, че богатите трябва да се облагат с такива данъци, че да заприличат на бедните. Това е по-тъпо и от 75 градусова ракия, но ние живеем с тази идея – богатите така да са богати, че да са бедни като нас.
Това, съчетано с постоянно къркане, ни прави не толкова бедни, колкото търпеливи. Търпеливи, дотолкова че да не работим много и да търпим някой да забогатява незаконно.
Ракията и омразата са фактори на социалната стабилност – това е парадокс, но това е точно така. Псуваш и пиеш – това означава, че няма да излезеш да протестираш и да си търсиш правата. Всяко правителство досега, както и комунистическото, както и това на великия везир, трябва да благодарят на двата велики български фактора - пиенцето и псувничката. Това ни прави уникални. Сто кила ракия давам само да те притежавам, майка ти й слива непоръбена – това и сега ме прави щастлив – дори и в студиото.
Ракията и псувнята са непобедими. Те както ни правят свободни, така ни правят и скотове. Наздраве, майка му стара!
