Интервю на Веселина Петракиева с алпинистите Николай Петков и Дойчин Боянов, които на 8 юли, събота, изкачиха връх Нанга Парбат в Хималаите /8125 м./.
Поздравления, Николай! Как протече изкачването? Как се чувствате сега след трудния път нагоре и обратно?
Николай Петков: Това ни е първият ден след като пристигнахме в базовия лагер. В момента се възстановяваме и подготвяме същевременно багажа за отпътуване от тук, от района. Сега за изкачването. Нас ни нямаше около една седмица и лагер след лагер напредвахме. Във върховата пирамида, където продължава да е достатъчно трудно няма никакви възможности за осигуряване и всеки един от нас трябваше сам да напредва и да разчита на себе си, тъй като склона е изключително опасен. Имахме 1 ден забавяне спрямо предварителния ни план, който се породи от факта, че се наложи с Дойчин да избием невероятно дълга пъртина в тежък сняг, което ни изцеди до последно в периода между лагер 3 и щурмовия лагер 4. Радостното е, че успяхме в този един ден, на тази височина от 7400 метра да възстановим част от силите си и те ни стигнаха да щурмуваме на следващия ден.
Какво се случи на върха, Николай? Как го изживяхте?
Николай Петков: Невероятна е панорамата от този връх. Просто той е така разположен, че в едната посока се вижда целия Каракорум с К2, с всичките 8-хилядници, Броуд Пик до него, в другата посока се вижда Хиндукуш и в третата Хималаите. Това е нещо невероятно. Не знам дали някъде по света може да се види подобно нещо.
Дойчине, ти как се чувстваш като първия човек, който стъпи на Нанга Парбат за този сезон, човекът, който е проправил пъртината до тези 8125 метра?
Дойчин Боянов: Аз не искам никой да остава с впечатлението, че аз съм човекът, който е проправял пъртината до върха. Просто в последната част на изкачването така се стекоха обстоятелствата, че аз бях отпред. Другото, което може да остане като някакво грешно впечатление е, че ние бием в някакво равно място пъртина. Върхът в горната си част наближава на места 60 градуса наклон, снегът е пърхав като захар и когато нагазиш в него стига до колене, когато котките ти срещнат твърдата скала отдолу и драскат, ти оставаш като без опора. Един много особен момент, в който ти не чувстваш сигурност. Това беше 20 часа от нашето пребиваване на върховата пирамида на Нанга Парбат. Разчиташ на собствените си възможности.
Как се чувствах на върха или какво заварих там, тъй като пристигнах първи? Това беше в 1.30 на обяд. Малко преди върха намерих една Ледена ръка – съоръжение, което се използва в алпинизма. Имаше може би около 80 или 100 метра едно скатано въже, от него отрязах. За един фирнов клин завързах българското знаме. Освен него на върха оставих една икона на светите братя Кирил и Методий. Направих снимки във всички посоки, имахме чудесно време, страхотен късмет. Чудесна видимост имаше, както Николай каза, наблюдаваш от една точка 3 релефни карти на трите най-високи планини на света. Много особен момент, аз трудно бих го описал с думи.
Какво ви предстои в следващите дни? Експедицията не приключва с този успех. Май ви предстои по-трудната част?
Дойчин Боянов: Това беше един много важен етап и аз не мога да преценя дали това беше по-трудната или по-лесната част. Само ще кажа, че върхът беше изключително труден. И аз, и Николай го оценяваме маршрута като технически и донякъде, не донякъде ами направо зависи от психологическата устойчивост на катерача. Какво ни предстои? Утре рано сутринта поемаме от базов лагер към Чилас, където ще се разделим с доктор Станева. Тя беше изключително важна за тази част на експедицията и ние с Николай осъществихме една много пълноценна аклиматизация, на която ще разчитаме във втората част на експедицията.
Сега ни предстои една седмица възстановяване в град Скарду, който е административната столица на Балтистан. Там ще се срещнем с трекинг група от България, която ще пристигне, около 6 човека наши приятели, с които ще стигнем заедно след 7-дневен преход до така нареченото място Конкордия, едно уникално място, което се намира в Каракорум. Там се свързват три големи ледника, от което се виждат четири осемхилядника, където се намира и втората ни цел връх Хидън Пик. Разчитайки на тази аклиматизация, която добихме на Нанга Парбат, с Николай сме си поставили за цел да прокараме български маршрут на този връх. Както е известно този връх не е изкачван от българи досега, няма дори и български опит. С Николай ще имаме между 2 и 3 дни, в които ще наблюдаваме бъдещия маршрут, ще следим за опасните места по него, за пътя на лавините.
Очакваме на Хидън Пик да бъдем не повече от 10 дни, когато да си пожелаем живот и здраве да имаме успех и да се върнем живи и здрави.
Цялото интервю чуйте в DarikNews Audio
