Преди ден бе огласено изследване на Световния съвет по туризъм, според което България ще остане дестинация за туристи с по-ниски доходи до 2016 година. Потърсихме за коментар представител на Световната организация по туризъм към ООН. България притежава капацитета да развие много висококачествени туристически продукти и дестинации, които да привлекат туристи с по-високо ниво на разходите. Това каза в интервю за предаването „Портфейл” на Дарик радио Габар Дерецки от отдел „Развитие на туризма” в организацията. Страната ви притежава огромно разнообразие от културни и природни забележителности и би могла да развие туристическия си потенциал, смята Дерецки.
Какви са основните данни, с които разполага вашата организация по отношение на очакваните климатични промени и тяхното влияние върху туризма?
Свидетели сме на непрестанно повишаване на температурите - ефектът могат да бъдат бури и циклони, както и индиректни влияния , като това върху хидрологическите цикли - наличието на вода. Смятам, че що се отнася до туризма, трябва да се има предвид, че той е в много голяма степен свързан с околната среда – не само като атрактивен пейзаж, каквито в България има много, но и наличието на природни ресурси - въздух, вода, енергия. Няма специфични данни в глобален план за това, как климатичните промени ще се отразят на туризма. Защото става дума за дългосрочен процес. Нека ви дам един общ пример: трябва да имаме предвид, че за туризма климатът не е само фактор на влияние, но и ключова атракция, и ресурс. Например туристите от Северна Европа всяка година са привлечени към Средиземноморието заради топлия слънчев климат. Ако температурата там се повиши и лятото става все по-горещо - което вече е тенденция – те могат да останат на места, по-близки до домовете им, или в самите си домове.
Как очаквате да се промени туристическият поток към България, като се имат предвид климатичните промени в региона ?
Всичко е свързано с метеорологичните данни. Към момента работим в тази сфера много усилено. Тенденцията е, че има климатични сценарии или модели за прогнози, но те са в по-глобален смисъл и трябва да бъдат доразвити на локално равнище. Все още има много работа, като е трудно да се прогнозира какво ще бъде влиянието в една специфична държава. Една от ключовите сфери, в които работим, е да засилим сътрудничеството между метеорологичните служби на всяка държава и националните агенции по туризъм. Защото сме се убедили, че в много държави има добри метео-данни, които обаче не се използват адекватно в туристическия сектор.
Световния съвет по туризъм прогнозира, че България ще остане дестинация за туристи с по-ниски доходи през следващите 10 години – подкрепяте ли тази позиция?
Много е важно да се осъществява мониторинг на нивото на харчене от страна на туристите. За България смятам, че притежава огромно разнообразие от културни и природни забележителности и би могла да развие туристическия си потенциал. Тя има прекрасни крайбрежни зони и възможности за екотуризъм. България е много привлекателна дестинация не само заради атракциите, но заради цените, които предлага. Не смятам, че подобна прогноза трябва да се приема буквално. Вярвам, че България притежава капацитета да развие много висококачествени туристически продукти и дестинации, които да привлекат туристи с по-високо ниво на разходите.
Смятате ли, че имиджът на България е на дестинация за масов туризъм и може ли това да се промени?
Смятам, че този имидж вече се променя. Масовият туризъм се асоциира най-вече с крайбрежния. България трябва да даде приоритет на огромното разнообразие на своите културни и природни забележителности, като нещата не опират само до масовия крайбрежен туризъм. Много важна е разработената заедно с нашата организация стратегия за развитие на националния екотуризъм – става дума за много широкоразпространен процес.
В България се появи следният проблем – по време на проливните дъждове бяха наводнени улици в някои от най-големите крайбрежни курорти, което блокира придвижването. Как може да се реши този проблем възможно най-бързо?
След природни бедствия имиджът на една дестинация също страда и може да е изключително трудно да бъде възстановен. Смятам, че е необходима бърза и добра възстановителна работа. Важна е също комуникацията – медиите, туроператорите трябва да са напълно наясно, че щетите са отстранени възможно най-бързо и че туристическите съоръжения работят, и то добре. Нека ви дам един класически пример: мексиканското Карибско крайбрежие беше много пострадало през миналата година заради урагана Уилма. Последва много бърза ремонтна дейност и ефективни туристически комуникации чрез медиите. Дори президентът на страната посети един от островите. Поканиха туроператори, круизни кораби и направиха огромни празненства, освен това убедиха местните жители да участват във възстановителната дейност – работата е трудна, но не невъзможна. Туризмът като цяло през последните 5 години претърпя тежки времена заради политически фактори, тероризъм, епидемии. Но всички тези ефекти имаха краткотраен ефект и бяха локализирани. Туризмът има краткотраен потенциал за възстановяване. Сигурен съм, че така ще се случи и с България.
