В единия от двата входа на блок 79 в Перник след силния трус от 22 май живеят повече котки, отколкото хора. Трима души са останали във входа, в който и до ден днешен продължават да падат парчета мазилка. Обитатели има само на първия етаж в този вход. Врата до врата живеят един бивш клошар и дядо Петрушин, който гони 90-те години. Вратата на дядо Петрушин е метална, тази на съседа му дори няма брава.
Взехте ли обезщетения след земетресението?
Дядо Петрушин: Не. Аз живея в апартамент на името на дъщеря ми и такъв бил редът. Ако живее собственикът, има право... Ние не сме давали никаква молба.
Тук ли ви завари земетресението?
Дядо Петрушин: Да, тук. Аз съм изживял бомбардировките в София, изживял съм бомбардировките в Пловдив и затова малко по-леко понесох земетресението. Другите около мен се изплашиха много. Всичко беше навън, всичко трепери...
В другия вход е малко по-населено. Там първият етаж наскоро е саниран, в апартамента живее ромски лихвар. Над него е баба Дамянка Иванова, която твърди, че след земетресението развила „страхова невроза".
„Уплашени сме и живеем в страх. Таванчето ни тече, като вали дъжд. Правихме временен покрив, дадохме по 70 лв., но вятърът го носи", разказа баба Дамянка.
Чухте ли за обезщетенията?
Баба Дамянка: Идваха тук и комисии, гледаха, но...
Някакви пари взехте ли?
Баба Дамянка: Не, не, не. Нищо не знаем, никой нищо не казва. Седим и живеем в страх. Идваха, снимаха, но никой нищо не ни казва. Нищо не става.
В съседния вход е падала мазилка.
Баба Дамянка: Да, непрекъснато пада. Като мине някоя по-голяма кола, блокът се тресе. Той е залепен за магистралата. Страшна работа е! Не знам. Зима идва, но нито имаме покрив, нито комини, нито пък ти казва някой нещо. Блокът ще се укрепва ли, ще го бутат ли, никой не ни казва.
Чакате да се отпуснат пари?
Баба Дамянка: Поне да ни кажат, ние сами ще си го оправим, но никой нищо не ни казва.
Казват ви да не пипате засега, така ли?
Баба Дамянка: Да. Когато домоуправителят ходи, са му казали да не пипа. Кметицата казва,че няма пари и това е.
Вярно ли е, че вашият блок е най-пострадалият?
Баба Дамянка: Да. Всичко се срути, напука - стени, тавани... От София дойде комисия и обясни, че блокът е застрашен и опасен за живущите, но никой нищо не прави.
Не ви ли предложиха да отидете да живеете някъде другаде?
Баба Дамянка: Не. Нямало къде. Нямало квартири. И палатки няма. Страх - не страх, ние сме тук. Поне да ни кажат какво ще става, а идва есен, зима, ще започнат дъждове, снегове...Какво ще правим, не знам?! Нямаме комини, нямаме печки, нито можем да докараме дърва, защото няма къде да ги сложим.
А с каква смелост влизате във входа, пък и стоите вътре?
Баба Дамянка: Какво да правим?! Ние повече седим навън, на пейката, а зимата можеш ли да излезеш тук?! Като стане земетресение, бягаме тук и седим на пейките по цяла нощ, но зимата не може, студено е. Аз се уплаших и получих страхова невроза, ходя всеки месец да се лекувам, не съм добре и съм оперирана.
Любопитен да разговаряме, макар и през прозореца, е болният съсед на дядо Петрушин, който гледа на живота философски и иска по-лека смърт.
Не ви ли е страх да стоите вътре, в този порутен блок?
Имам ли избор?! Нямам избор, нямам. Умирам бавно и мъчително. От смъртта не ме е страх, но страдам и ми е много мъчително.
Сега като пада мазилка през ден, при вас как е положението?
Като минават по-тежки и големи коли, се тресе и също пада, така че съм свикнал.
Ако стане по-силно земетресение?
Аз мога да се движа трудно, но колкото да изляза...Аз бих искал да стана земетресение, но колкото да убие мен, само мен...Не ми се живее по този начин.
Пътят към Перник минава тъкмо през тези най-пострадали блокчета, където след проверките на десетки комисии, продължават да чакат не помощ, а знак, че могат и сами да ремонтират порутения си покрив. А зимата наистина ще дойде, нищо, че още е август!
