Ветото на президента очевидно е чисто политическо решение. Макар в доводите, с които той върна за ново обсъждане актуализацията на бюджета, да има достатъчно аргументирани основания за това, основната игра е политическа. Това е сигнал към управляващата коалиция, че президентската институция няма да подкрепя политиките на това мнозинство.
Разделителната линия обаче беше поставена още на 14 юни следобед, когато президентът обяви на извънредна пресконференция, че сваля доверието си от това правителство и от тези, които го подкрепят в Народното събрание. И от тази гледна точка социалистите и ДПС няма защо да се правят на особено изненадани. Каквото посееш - това ще пожънеш, казва народът. Да не припомням и историята около промените в закона за ДАНС, където президентът бе явно подлъган да одобри промени, които изземат негови правомощия.
Позициите и на двете страни са ясни. Но докато правителството разполага с тънката подкрепа на трите партии, които държат крехкото парламентарно мнозинство, то от страната на президента са се наредили цяла кохорта от поддръжници. ГЕРБ, реформаторският блок и най-вече протестиращите. Тази „коалиция", макар в момента да не може да оказва пряко влияние върху управлението, не е никак за пренебрегване. Тя е силна, ще става все по-силна и в един момент ще постави управляващите в партер. Тогава ще дойде моментът за нови избори.
Всъщност няма кой знае какви неизвестни и е абсолютно ясно за всички страни, че актуализацията на бюджета ще мине с гласовете на Атака.
И така Атака ще осигури необходимите два гласа или повече, за да може да бъде преодоляно президентското вето. Не трябва да си политически анализатор, за да ти е ясно, че Атака няма друг ход, освен да подкрепя сегашното крехко мнозинство. Всъщност това се вижда като ясна линия още от самото гласуване на правителството на Орешарски чрез кворума, подкрепен от Атака, а след това и с преодоляването на президентското вето по закона за СРС.
Атака всъщност е основен поддръжник на правителството по една причина. Ако сега изпадне от властта, няма как отново да влезе в нея. Дори няма да намери място в парламента след едни предсрочни парламентарни избори. И Волен Сидеров си дава ясна сметка за това. Той има един основен проблем - говори едно, а върши точно обратното и няма как това да не се види в кръга на най-твърдите му поддръжници. С всеки изминал ден Атака ще губи подкрепа и когато депутатите й гласуват срещу президентското вето, те ще загубят нова порция поддръжници и ще се доближат с още една стъпка към оставането си извън следващия парламент.
Така че нещата са ясни, ветото ще бъде преодоляно, правителството ще продължи самоубийствената си политика на повече необосновани разходи и рано или късно заложената икономическа бомба ще гръмне в лицето на Орешарски. Тогава ще тръгнем на нови избори, но в значително по-неблагоприятна икономическа обстановка. И тъй като безплатен обяд няма, всички ще трябва да си платим за това, че на последните избори направихме своя избор.
Още текстове от автора можете да прочетете тук
