Към 23 октомври договори за медийно отразяване са сключили 21 партии и коалиции. Те са направили разходи общо за 1 543 421 лв., показват данни на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).
Оттам уточняват, че това е увеличение с около 300 хил. лв. спрямо средата на кампанията. Тези средства обаче са доста по-малко в сравнение с кампанията за парламентарни избори от 2023 г., когато партиите бяха похарчили 2,4 млн. лв., посочват от ИРПС. Според организацията данните за средствата, отделени от формациите за реклама в медиите по време на кампанията, показват, че кандидатите не са имали голям интерес да разпространяват посланията си.
От ИРПС обясняват, че в настоящата публикация представят окончателните резултати от традиционния за института мониторинг на медийната реклама по време на предизборната кампания. Той включва официалните страници на 39 национални и регионални медии – девет телевизии, три радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. Според изискванията на Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и да се премахнат не по-рано от обявяването на изборния резултат, отбелязват от ИРПС.
Оттам посочват, че в изборите на 27 октомври участват 28 политически формации, като за голяма част от тях това е деветата кампания в последните три години.
Според ИРПС явно формациите вече разполагат със значително по-ограничени ресурси за реклама след поредицата кампании от 2021 г. насам. Вероятно в тази връзка и формациите разчитат в по-голяма степен на даренията и собствените средства на кандидатите в кампанията, като само до 21 октомври според данните на Сметната палата по този начин са набрани над 2,7 млн. лв. Така тези източници на приходи се явяват основни за формациите, посочват от организацията.
В полунощ приключва предизборната кампания
В края на кампанията отново наблюдаваме разместване сред политическите формации, извършили най-много разходи за реклама, отчитат от ИРПС. Те добавят, че на първо място вече е партия "Възраждане" с 294 225 лв. – увеличение на сумата повече от два пъти спрямо първите 20 дни на кампанията. Тя беше начело по медийни разходи и в кампанията 2 в 1 през юни с почти половин милион лв.
"Има такъв народ" вече заемат второ място с 273 674 лв. При тях има много малка промяна в сравнение с предишния период на кампанията, отбелязват от института. Трети по разходи за медии са обновената коалиция "БСП – Обединена левица" със 176 247 лв. При тях се наблюдава сравнително равномерно разпределение на разходите между различни типове медии – печатни, електронни и онлайн, отбелязват от ИРПС. Според данните на института изразходените средства от коалицията "Продължаваме промяната-Демократична България" са около 166 644 лв., следвана от "ДПС-Ново начало" - 165 522 лв., ГЕРБ-СДС - 111 566 лв.
Проследяването на средствата, които политическите субекти харчат за медии в предизборната надпревара, очертава в каква степен партии и медии спазват законовите изисквания за публичност и отчетност на финансирането на кампаниите, посочват от института. И добавят, че от своя страна избирателите пък имат възможност да направят информиран и свободен избор. Те могат ясно да се ориентират дали и доколко съдържанието в дадена медия е резултат от редакторска политика или пък е платено от политическите формации.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Оттам уточняват, че това е увеличение с около 300 хил. лв. спрямо средата на кампанията. Тези средства обаче са доста по-малко в сравнение с кампанията за парламентарни избори от 2023 г., когато партиите бяха похарчили 2,4 млн. лв., посочват от ИРПС. Според организацията данните за средствата, отделени от формациите за реклама в медиите по време на кампанията, показват, че кандидатите не са имали голям интерес да разпространяват посланията си.
От ИРПС обясняват, че в настоящата публикация представят окончателните резултати от традиционния за института мониторинг на медийната реклама по време на предизборната кампания. Той включва официалните страници на 39 национални и регионални медии – девет телевизии, три радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. Според изискванията на Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и да се премахнат не по-рано от обявяването на изборния резултат, отбелязват от ИРПС.
Оттам посочват, че в изборите на 27 октомври участват 28 политически формации, като за голяма част от тях това е деветата кампания в последните три години.
Според ИРПС явно формациите вече разполагат със значително по-ограничени ресурси за реклама след поредицата кампании от 2021 г. насам. Вероятно в тази връзка и формациите разчитат в по-голяма степен на даренията и собствените средства на кандидатите в кампанията, като само до 21 октомври според данните на Сметната палата по този начин са набрани над 2,7 млн. лв. Така тези източници на приходи се явяват основни за формациите, посочват от организацията.
В полунощ приключва предизборната кампания
В края на кампанията отново наблюдаваме разместване сред политическите формации, извършили най-много разходи за реклама, отчитат от ИРПС. Те добавят, че на първо място вече е партия "Възраждане" с 294 225 лв. – увеличение на сумата повече от два пъти спрямо първите 20 дни на кампанията. Тя беше начело по медийни разходи и в кампанията 2 в 1 през юни с почти половин милион лв.
"Има такъв народ" вече заемат второ място с 273 674 лв. При тях има много малка промяна в сравнение с предишния период на кампанията, отбелязват от института. Трети по разходи за медии са обновената коалиция "БСП – Обединена левица" със 176 247 лв. При тях се наблюдава сравнително равномерно разпределение на разходите между различни типове медии – печатни, електронни и онлайн, отбелязват от ИРПС. Според данните на института изразходените средства от коалицията "Продължаваме промяната-Демократична България" са около 166 644 лв., следвана от "ДПС-Ново начало" - 165 522 лв., ГЕРБ-СДС - 111 566 лв.
Проследяването на средствата, които политическите субекти харчат за медии в предизборната надпревара, очертава в каква степен партии и медии спазват законовите изисквания за публичност и отчетност на финансирането на кампаниите, посочват от института. И добавят, че от своя страна избирателите пък имат възможност да направят информиран и свободен избор. Те могат ясно да се ориентират дали и доколко съдържанието в дадена медия е резултат от редакторска политика или пък е платено от политическите формации.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
