Музикантът Теодосий Спасов, наричан кавалджията на света, получи най-високото отличие на Министерство на културата "Златен век". Наградата му е присъдена за големия принос в развитието и популяризирането на българската култура и традиционния фолклор и е по повод неговата 50-а годишнина. Теодосий Спасов завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. През 1995 година списание "Нюзуик" го определя като един от най-талантливите източноевропейски творци. През годините свири в различни фолклорни и джаз състави, както и в световноизвестното ирландско музикално-танцово шоу Riverdance. Има издадени над 20 солови и съвместни компактдиска. Пише музика за театрални постановки, документални и игрални филми.
Седмицата през погледа на Теодосий Спасов.
Министърът на околната среда каза, че всички българи се гордеят с вас, дано направим така, че и Вие да се гордеете с нас. Какво трябва да направят политиците, за да се гордеете с тях?
Ако става дума за околната среда, трябва да си уважаваме природата и да си почистим доста замърсената държава. Това може да се отнася и за политиката.
Защо е мръсно в България?
Много слоеве, много наслоено, много влияние, много недоизкусуреност, незавършеност, нещо започва, не се завършва, оставя се - може да потрябва някой ден.
Тези натрупвания, разнообразия - не са ли добре за музиката, за културата?
Ако става дума за политиката, не са, но, ако става дума за културните пластове - са.
Как гледате на наградите? "Златен век" от министъра на културата?
На 4 март навърших 50 години и вместо да получа Златен полувек, получих "Златен век". Като стана на 100 години, ще получа Златен двоен век сигурно... Тази награда е една признателност. Това е най-високото отличие на Министерството на културата и ме прави по-отговорен.
Някои артисти странят от тези награди, от допира с политиката, не ги искат.
Мога да им кажа, че не е страшно.
Къде свирите повече - в България или в чужбина?
Където имат нужда от мен.
Тази седмица какво Ви впечатли най-много? Следите ли новините, политиката?
Вълнувам се, ако нещо агресивно ме нападне от медиите и тогава виждам, че не съм безпричастен.
Какво Ви нападна агресивно тази седмица?
Сега например бяха нападнат от една огромна демонстрация и ми беше трудно да дойда при Вас.
Какво мислите за този протест (протестът на БСП срещу управлението на ГЕРБ - бел. ред.)?
Смешно е, защото протестират пред празните сгради, по-добре в някой парк, за да не пречат на движението. Или да се срещнат с факторите и да си направят протеста пряко. Искат да протестират, времето е хубаво, вместо да има панаир, може да се протестира по улиците и да се спре цялото движение в столицата. Никога не съм участвал в подобни сборища и мразя да бъда в стадни прояви. Не сте ме виждали да свиря по трибуните...
Защо?
Защото не е красиво. Има по-хуманни начини за решаване на човешките проблеми. Даже вие, хората, които се занимават с политика, медиите, трябва да ги измислите. Като при нас в музиката - те са измислени от хиляди години, имаме стандарти, които работят навсякъде.
Никой ли не ви спечелва от българската политика?
Аз съм на такова разстояние, на каквото е необходимо да бъда. Доверието, което се дава на нашите ръководители е много скъпо. Необходим е много здрав морал, ако си решил да тръгнеш в посока да защитаваш интересите на държавата си, на своя народ. Аз съм за честното разпределение на благата, симетричното - на всекиго според труда, таланта, възможностите. Има хора, които работят много активно и честно, това обаче не е правопропорционално на заплащането им. Има други, които не работят, правят машинации и трикове, а са добре облагодетелствани. Ако има сива икономика, има и сива политика. В музиката няма такова понятие - излизаш на сцената и или те харесват, или не. Има от нашето музикантско семейство хора, приближени до политиците и така си изкарват хляба, те са много зависими от политиката.
Какво мислите за случая в Сливен? Интересно ми е как се появиха куп оправдателни тези за Стефан Петров, бил беден, сирак, скъсали го на шофьорския изпит.
Ами ние утре с вас можем да си хванем по една банка и да го направим същото. Но не само аз и Вие. Може 100-200 юнаци хайдути да се съберем и да влезем в по една банка с пистолет и така ще оправим нещата.
Странно, че обществото се опитва да го оправдае. Опитвах се да си представя как ще се държи австрийското общество.
Не, аз се опитвам да си представя как ще се държи руското или израелското общество. Изобщо няма да стане дума дали е влюбен, или не е влюбен.
Другата голяма тема е Либия или по-скоро Кадафи. Авантюра ли е това или правилно и навременно решение.
Аз пътувам по света и виждам тенденциите, гледал съм научнофантастични филми и книги съм чел, тенденцията за света е за едно централно управление, което отдавна се конструира и преследва. Натам отива целият свят и може би е по-добре да се управлява от едно място...
Трябва ли да се махне Кадафи?
Колко години е на този престол?
42 години мисля.
Липсва му скромност. Представяте ли си, ако аз от сутрин до вечер да Ви свиря с моя инструмент и не давам достъп на никой друг да прозвучи в ефира.
За 40 години сигурно ще ми втръснете, независимо колко добре свирите.
Това са естествените неща. Ако имате въпроси, обърнете се към музиката - там всичко е наредено и оформено. Ако свиря, не означава, че спирам пътя на останалите, отварям нови пътища и давам възможност на другите да се движат по тях, но когато има тоталитаризъм, каквото е в случая, не е честно.
Япония. Там сте свирил.
Три турнета съм имал. Много се вълнувам с това, което се случва.
Видяхте ли нещо по-различно в тази публика там, което сега да обяснява това влизане на хора, жертвайки себе си, за да загасят реакторите във Фукушима?
Това са японците, те могат да го направят - в името на народа си, в името на държавата си. Това са страшно възпитани и внимателни хора, които уважават различното, своето, обмяната на информацията. При тях всичко е много точно, искат всичко да бъде по учебник.
Очаквате ли нещо повече от държавата заради наградата, която получихте?
Не очаквам нищо. Аз съм артист на България и никога не очаквам илюзорни неща, познавам българския народ и държава много добре.
От колко време свирите на кавал?
От 41 години.
Защо избрахте този инструмент.
Израснал съм в село Белица, Силистренско. Баща ми навремето създаде детска музикална школа за народни инструменти и аз трябваше да се включа в нея. Избрах кавала заради звука, той ми харесваше. Тогава бях дете и си представях как кавалджиите ходят из гората, полетата, птиците край тях пеят и никой не ги закача.
Как се появи стилът Ви, в който набърквате джаза?
Появи се в резултат на много детайли, които съм си пожелавал и съм достигал до тях чрез труд - да мога да се науча като моя селски учител Бай Митьо. Той свиреше с радиоточката мелодиите, които звучаха по нея. След това си пожелах този инструмент да ми е средство за общуване с всички музиканти от различните жанрове по света. След това повярвах на един мой приятел и колега от Пловдив, че това, което свиря, съдържа елементи от джаза. Дарин Бърнев се казва, той ме спечели за джаза. На 21 години бях, когато изгря моята звезда.
Кой първи Ви призна?
Първи ме признаха моите родители, след това моите учители, след това циганите. Доста по-късно ме признаха Вашите колеги, журналисти от медиите, които питаха Милчо Левиев какво е това, което правя - дали има стойност. Милчо Левиев им каза чак 90-та година, той свири хубава музика, тогава те ме признаха, защото някой фактор ги убеди в това.
Вие сега какво готвите - албум, концерт, турне?
Аз мисля да сготвя днес една чорба леща.
