Борим се за всяка стотинка, за да бъде балансиран бюджетът и това между другото са усилия, които вече се оценяват много високо от международната финансова общност. Това каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в първото си интервю откакто е на поста. От изборите досега рисковата премия, която се слага към цената на кредитиране на България, е намаляла над три пъти. Това е феноменално постижение, допълни той. Ето какво още каза Трайчо Трайков пред Дарик за големите енергийни проекти с българско участие, Българския енергиен холдинг, казуса Кремиковци, ситуацията с „Топлофикация-София", за „Булгартабак", както и за ролята и развитието на туризма:
Вие бяхте една от най-неочакваните кандидатури за поста, спрягаха се други имена до последния момент. Кога господин Бойко Борисов Ви предложи този пост. Как мотивира избора си.
Това се разви в дните между изборите и номинацията на кабинета. Господин Борисов беше запознат с професионалната ми биография и с уменията ми и е преценил, че ще съм полезен във функцията, която заемам сега.
Той откъде познава работата Ви? От колко време познава работата Ви?
Господин Борисов е човек с много информация.
Кажете за тежкото наследство, което заварихте. Откъде започвате и кои са най-спорните проекти на министерството, с които реално трябва да се започне.
Това е министерство, което обхваща определянето на политиките за цялата икономика на страната, включително на два изключително важни отрасъла - енергетика и туризъм. Дори само за тези два отрасъла е ясно какви са наследените проблеми и какви са въпросите, на които трябва да се търсят отговори. Затова без да фаворизирам енергетиката като част от дейността на министерството, бих започнал с належащите въпроси, които стояха по отношение на големи енергийни проекти и големи енергийни предприятия в България.
Вече съобщихте на първата си пресконференция, че сметката за проекта „Белене" ще излезе на българския данъкоплатец около 10 млрд. евро. Откъде дойдоха тези 10 млрд. евро.
Те могат да са и повече от 10 млрд. евро. 4 млрд. евро е само договорът за строителство, като е допуснато цената му да бъде увеличена с до 50 процента, значи стават 6 млрд. евро.
Допуснато е в договора?
Предвидена е такава възможност. Към това се добавят разходите за изграждане на инфраструктура, разходите за лихви по време на строителството, говоря само по време до завършване на строителството на централата и по този начин сметката става близо 10 млрд. евро.
Да предположим, че проектът продължи и България реши да стои „Белене", какво обаче трябва да се промени в държавната политика, за да бъде проектът рентабилен?
Като казвате държавна политика аз искам да ви отговоря възможно най-принципно за това какво трябва да се промени в отношението на държавата във връзка с този проект, а то е, че решенията трябва да се вземат прозрачно, обосновано и осъзнато от гледна точка на обществения интерес, а не на частни или корпоративни интереси.
Ще има ли промяна в държаните гаранции, в държавния дял?
Това са все още въпроси, които са отворени. И ние в момента сме в процес на изясняването им и съответно на договарянето им с въвлечените партньори в този проект.
Според Вас какви са рисковете пред „Белене" от гледна точка на финансирането, от гледна точка на цената на електроенергията и пазара в последствие на тази електроенергия.
Въпросът за рисковете е много добър и бих казал основен. Те могат да бъдат рискове в строителството, в експлоатацията, пазарни рискове - това е, което ме питахте за цената на електроенергията и от това кой в каква степен ще поеме тези рискове зависи много каква е очакваната възвръщаемост и съответно полза на участниците в проекта.
Вие сте малко по-предпазлив и по-умерен в оценката си от колегата си Дянков, който заяви, че най-вероятно проектът ще се спре. В какъв срок да очакваме решението на кабинета, дали ще се строи АЕЦ „Белене"?
Не мога да се ангажирам със срок, но при всички положения това ще се случи преди да се вземат решения за допълнително влагане на средства по проекта.
Нека тогава поговорим и за другите два големи енергийни проекта - „Южен поток" и „Набуко". Каква е позицията ви, как може да се обоснове участието и в двата проекта?
Участието и в двата проекта би могло да се обоснове с желанието ни за осигуряване на максимална сигурност на доставките и диверсифициране на източниците. В момента България получава газ по една тръба от един източник. По „Набуко" вече процесът е достатъчно напреднал, там имаме до голяма степен сигурност какво се е случило и какво следва. С „Южен поток" още не е започнало нищо.
Изключвате ли възможността да спрем участието си в „Южен поток"?
Не изключвам никаква възможност априори.
Целесъобразно ли е България да участва в три такива големи проекта - два газови и един за атомна централа. Доколко малката ни България има нужда три такива проекта, защото са много скъпи. И като добавим и Бургас-Александруполис. Евентуалните неустойки ясни ли са, ако се откажем от някой от проектите
Да, ето вие казахте скъпи. В крайна сметка всичко опира до това, когато купуваш нещо, първо, дали можеш да си го позволиш и ако можеш да си го позволиш, когато това е инвестиционно решение, дали то е икономически оправдано, тоест дали възвръщаемостта оправдава инвестицията.
Преди встъпването Ви в длъжност и преди сформирането на кабинета Бойко Борисов изпрати писмо да предшественика ви Петър Димитров с указание действията по тези проекти и действията на Българския енергиен холдинг да бъдат прекратени. Какво заварихте Вие тук, като дойдохте като министър. Беше ли спазено това указание? И оттук нататък как ще подновите преговорите с „Газпром" за нови договори за доставка? Какво ще включват българските изисквания? Ще продължаваме ли да настояваме за отпадане на посредниците?
По принцип в министерството нещата са се случвали доста бавно, но не заради писмото на Бойко Борисов, а защото това е бил стилът на работа. Доколкото ми е известно в последния период не е имало значимо развитие по отношение на преговорите с „Газпром". Това е тема, която предстои да обсъдим допълнително.
Отпадането на посредниците в лицето на „Овергаз", за което настояваха предходните управляващи, включително и президентът Първанов, поддържате ли тази позиция?
Важното е какво условия получаваме. Ако те са възможно най-добрите, останалото са технически детайли. Един вариант, при който получаваме два пъти по-скъп газ без нито един посредник, дали бихме го предпочели за два пъти по-евтин газ с пет посредника? И нашата страна защитава българския национален интерес и стратегическия интерес на българската икономика.
Включително „Булгаргаз".
Естествено.
„Топлофикация-София": задържани цени и загуба от 60 млн. лв. Какво правим оттук нататък с „Топлофикация-София"?
В „Топлофикация" трябва да се свършат няколко неща. Едното е запушването на пробойните в разходната структура на дружеството. Второто е оптимизиране на процесите. Третото е една реалистична и необходима инвестиционна програма, защото например ресурсът на ТЕЦ-София вече е почти изчерпан. Трябва да се прецени как компанията може да стане жизнеспособна в перспектива. За тази цел трябва да се повиши събираемостта и би помогнало, ако се изгради когенерационна мощност. Второто нещо струва много пари, които в момента не са по джоба на собственика на дружеството.
Кога в „Топлофикация - София" ще влезе частен инвеститор? Вие сте привърженик на идеята тя да бъде раздържавена и приватизирана. Откъде има интерес, проявен до момента, защото съобщихте, че такъв интерес съществува и под каква форма ще бъде влизането на инвеститора?
Ако се отиде към приватизация на „Топлофикация - София", предстои да започне от самото начало. Там не са правени никакви стъпки актуални. Това ще е процес, който ще отнеме немалко време, като се започне с консултант по сделката и всички стъпки нататък. Приватизацията не е единственият вариант, който се обсъжда. Има привърженици и на варианта да влезе опитен мениджър на „Топлофикация". Аз лично смятам, че резултатите са най-добри тогава, когато компанията е управлявана от собственик, който плаща от джоба си харчовете на компанията. Никой инвеститор на първо място не би дал стотици милиони, за да купи компания, която знае, че ще фалира.
Кажете една ли е компанията, проявила интерес към „Топлофикация-София" и една ли е?
Повече от една, не са български. Никой не е искал компенсации за това, което се случва в дружеството. Това, което предстои да се направи, е при следващото ценово решение на регулатора есента да се вземат предвид разчетите на дружеството.
Кога ще решите каква част от Българския енергиен холдинг ще бъде листвана на борсата? Вече заявихте, че подкрепяте това решение като добро за българската енергетика. Ще се запази ли структурата в сегашния й вид като директорски състав?
Процедурата по листване на една компания на борсата е дълъг и сложен процес, особено когато става дума за компания с размера и комплексността на Българския енергиен холдинг. Така че в този смисъл не могат да се очакват светкавични решения. По отношение на структурата на ръководството, това също е обект на внимателен анализ и не е изключено да има оптимизация.
Оптимизация. Ако уволните тези директори, трябва да им платите по 60 000 лв. обезщетения, които са записани в договорите им. Страхувате ли се от това, че трябва да се отделят тези средства?
Принципно взимането на решения за смяна на мениджмънта на която и да е компания не може да бъде мотивирано от това каква компенсация се плаща на заминаващите си мениджъри. При всички положения ефектът от взимането на решенията в този орган на управление е толкова голям, че другото бледнее.
Какво е мнението ви за тези договори, подписани непосредствено преди старата власт да си отиде?
Може да се дискутира какъв е моралът в подписването на договори, обвързващи следващото правителство. Това, което е предвидено в договорите, не е най-големият проблем. Проблем беше моментът, в който те бяха сключени и начинът, по който бяха сключени.
Нека поговорим и за източването на „Мини Марица-Изток" и НЕК. Започнаха ли проверки по сигналите, които се появиха, и евентуално докъде са стигнали тези проверки? Ще доведат ли до промяна в съставите на ръководствата на тези предприятия?
Започнали сме проверки и в други дружества. Естествено, когато се е действало незаконосъобразно или не в интерес на дружествата, ерго на държавния интерес, виновните ще понесат отговорността за това.
Защо смятате, че Българският енергиен холдинг има толкова загуби? Те скоро изкараха консолидирания си отчет с близо 100 млн. лв. загуба за НЕК, Електроенергийния системен оператор и „Мини Марица-Изток". Откъде идват тези загуби?
Финансовите резултати и в консолидирания отчет на БЕХ, и в отделните дружества са изключително незадоволителни. Никой частен инвеститор не би приел с капитала му да се случва това, което се случва с държавния капитал в БЕХ.
Една голяма част от загубите на компаниите, които са в БЕХ, се дължи на „Кремиковци". Вие казахте, че държавата трябва да се дистанцира, но предстои среща на вас и на премиера Бойко Борисов с облигационерите.
Вижте, когато една компания е стигнала до състоянието, в което се намира „Кремиковци", принципно има два варианта - оздравяване или ликвидация. Ако кредиторите на „Кремиковци", основно облигационерите имат желание и възможност да финансират оздравителен план, ние с интерес ще чуем това предложение. Бихме го подкрепили дотолкова доколкото не се ангажират допълнителни обществени средства. Другият вариант е ликвидация, при който се осребряват активите на дружеството и всеки от кредиторите се удовлетворява, доколкото е възможно.
За Вас ликвидацията съществува като вариант, защото поне предишното правителство правеше всичко възможно официално поне да не се стигне дотам.
Ако под всичко възможно разбирате безсмислени разговори, хвърляне на фалшиви надежди и забавяне на истинските необходими процеси в дружеството, то ние тогава няма да направим всичко възможно по начина, по който го е направи предишното правителство.
Смятате ли, че заради няколко хиляди служители държавата трябва да понася щети?
Смятам, че общественият интерес трябва да бъде защитен. Борим се за всяка стотинка, за да бъде балансиран бюджетът и това между другото са усилия, които вече се оценяват много високо от международната финансова общност. От изборите досега рисковата премия, която се слага към цената на кредитиране на България, е намаляла над три пъти. Това е феноменално постижение.
Да се върнем към предприятията. Според вас защо не тръгна приватизацията на „Булгартабак"? Малко преди изборите се заговори тя дали е спряна, не е ли спряна, управляващите си противоречаха. Възможно ли е дружеството да бъде продадено на безценица след като на първата си пресконференция съобщихте, че най-удобният и най-подходящият момент за приватизация вече е изпуснат?
Това, че най-удобният момент е изпуснат е факт. Няма да се продаде на безценица, ще се продаде на най-добрата цена, която отразява реалния икономически потенциал на дружеството.
Имате ли информация защо не е тръгнала приватизацията на дружеството?
Знам единствено, че не са направени никакви реални стъпки към приватизацията. Ако у медиите и обществото се е създало впечатление, че се прави нещо за приватизацията на „Булгартабак", значи е било погрешно.
Казахте, че към „Топлофикация-София" има инвеститорки интерес, към „Булгартабак Холдинг" има ли все още заявки?
Пазарната конюнктура е много различна от тази преди 1, 2, 3, 4 или 5 години, както по отношение на тютюневия пазар, така и по отношение на интереса на големите международни тютюневи компании. Ние все пак сме оптимисти, че ще бъде постигната цена, която да отразява по възможно най-добрия начин реалния икономически потенциал на дружеството и която ще бъде добре дошла в държавния бюджет.
По силите на кабинета е до края на годината да успее да осъществи тази приватизация?
Това не е невъзможно.
Нека се върнем към бюджета и парите, предвидени за индустриалните зони. Имаше много критики, че не е моментът за индустриални зони по време на криза и всъщност е трябвало да бъдат построени много отдавна. Какво ще направите с тях?
Знаете, че са заделени средства в национална компания „Индустриални зони". Въпросът дали сега е най-подходящият момент тези средства да се наливат на калпак във всички определи локации наистина заслужава по-специално внимание. Един възможен среден вариант би бил започването като пилотен проект с една или две локации, които да бъдат развити по възможно най-добрия начин, може би под формата на публично-частно партньорство с партньор, който има ноухау и експертизата да ги развие и да привлече инвеститори. Целта не е просто да се дадат едни пари.
Тоест oт тези 100 млн. лева, предвидени за индустриалните зони, националната компания ще бъде лишена или поне от голямата част от тях.
Ще преценим дали и каква част от тези 100 млн. лева могат да бъдат използвани за проекта.
Нека си поговорим като цяло за конкурентноспособността на българската икономика в момента. Какви ще бъдат първите стъпки към нейното подобряване?
Най-доброто, което може да направи едно правителство, е да подобри условията за правене на бизнес в страната, така че фирмите да могат да разгърнат своя потенциал, да правят печалба и да разкрият работни места. Що се отнася до конкурентноспособността на фирмите, които вече са в България, тогава до голяма степен важи същата логика, в допълнение има и конкретни инструменти, които могат да се използват, като един от тях е много по-ефективното използване на фондовете от оперативна програма „Конкурентноспособност". Друга възможност е облекчаването на разрешителния и лицензионен режим и в областта му опростяване на процедурата и в частта, която касае министерствата, включени в различните процеси. При предишното правителство това взаимодействие е било ужасно, като във всяко министерство някой си е бил завардил прохода и през него е пускал по свое усмотрение и беше кошмар да се мине от единия до другия край на процеса. Сега вече имаме организацията, взаимоотношенията и волята всичко това да бъде изчистено като проблем и като процедури и мисля, че това ще е голям фактор в повишаване на конкуретноспособността на фирмите така, че особено в условията на криза те да използват ресурсите си по най-ефективен начин, а не за смазваме на зъбните колела на бюрократичната машина.
А ще има ли наказани, като казвате кошмарно поведение от страна на предишните управляващи?
При всяка констатирана нередност, нарушаване на законите или друг вид неправилни действия, отговорност ще бъде търсена. Това вече се случва в държавата.
Да поговорим за туризма - най-новият ресор на вашето ведомство. Какви ще бъдат първите стъпки? От бранша казаха, че не са окачвали да бъде закрита агенцията.
Факт е, че туризмът вече е равноправна част от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тоест в това отношение има повдигане на нивото и на профила на институционалната представеност на отрасъла. В други страни с развита туристическа индустрия също има практика туризмът да се комбинира с промишлеността, икономиката или индустрията. Примерът, за който се сещам сега, е Испания. В правителство всички разбират каква е неговата роля и какви възможности дава туризмът за икономиката на сраната като цяло.
И предишното правителство твърдеше, че разбира ролята на туризма, но не отделяше достатъчно пари за реклама. Вие ще промените ли това?
Парите за реклама наистина са много малко. Целият бюджет на Държавната агенция по туризъм за миналата година беше 5 700 000 лева, включително парите за реклама. Разбира се, ако сравним това с бюджетите на други страни от региона като Турция и Гърция, разликите са в десетки пъти. Важно е обаче не само каква е стойността на средствата, които се влагат в реклама, а и какво е качеството на продукта, който представят фирмите, заети в туристическия отрасъл. В крайна сметка, резерви за повишаване на тази сума има и ние сме уверени, че ще намерим начин да отделим повече средства, но нека нещата да бъдат поставени на реципрочна основа. Туристическите фирми също трябва да поемат своята част от отговорността, да излязат на светло, да са добри корпоративни граждани по отношение на финансите, на екологията, на качеството на услугите, които предлагат.
Информирахте ли се вече какво е състоянието на летния туристически сезон. Говореше се, че той е изгубен, така ли е?
Мисля, че в условията, в които се намират всички туристически нации и райони, на всички е ясно какво е положението заради кризата. Бих искал само да добавя, че ако се абстрахираме от сегашния момент, в дългосрочен план имаме нужда от туристически сектор и индустрия, които залагат на устойчивото развитие. В тази връзка един от първите ни приоритети по отношение на сектора е решаването на наследените проблеми - недостатъчният брой пречиствателни станции, лошата инфраструктура поради прескачането или неспазването на всички процедури. Знаете какво представлява масовият български туризъм. Освен традиционните морски и планински туризъм, които България развива, ние отдаваме много голямо значение на развитието на алтернативни видове туризъм - културен, спа и т.н. Фискалните стимули също са важни и те нито трябва да бъдат отхвърляни, нито да бъдат разглеждани сами за себе си като самоцел. Това, което би било вариант, например, е да се направи за български туристи, които почиват в България повече от 5-6 дни, разходите за нощувка и изхранване да бъдат извадени от данъчната основа на доходите, на данъка върху доходите си, които плащат. Но важното е помощта на държавата да не се възприема като пускане на пари в протегната ръка. То трябва да е част от една обща система от мерки, в която фирмите от бранша трябва да поемат своята отговорност.
Тъй като идвате от частния бизнес, досега бяхте мениджър в едно от електроразпределителните дружества, какъв е рискът в това министерство да се настани електроенергийното лоби, за което се говори отдавана и така да бъдат пренебрегвани останалите сектори не само на енергетиката, но и на икономиката.
Няма такъв риск, а и вие ще следите работата ми от близо.
Как избрахте заместник-министрите си?
Избрах ги лично аз изцяло въз основа на личностните им и експертни качества.
Много голяма е отговорността, която поемате. Не са ли много три големи дини под една мишница?
Основното не е в тежестта, а в това как ги носим и какви принципи спазваме.
