Банките трудно да оперират с натрупаните пари от депозити, затова все по-явно ще наблюдаваме „кредитен туризъм" и „ухажване на добри клиенти". Това прогнозира пред Дарик икономистът от БАН доц. Григор Сарийски. По думите му до края на годината можем да очакваме задържане на лихвените равнища при кредитите, но от догодина - ще започне плавен ръст. При депозитите обаче доходността ще бъде изцяло надолу.
Доц. Сарийски прогнозира и да продължи тенденцията на концентрация на банките, което няма да е в полза на потребителите. Чуйте какво е състоянието на банковата ни система и какво може да очакваме при лихвените равнища.
Като говорим за банковия сектор, трябва да направим уговорката, че той далеч не е хомогенен както по отношение на печалбите, така и по отношение на развиването на бизнеса. Ако погледнете увеличенията на корпоративните кредити, ще видите, че има четири-пет банки, които кредитират по-активно, докато при повечето от останалите има понижение на кредитния портфейл за предприятия. Единствената насока, в която може да се каже, че банките са по-равнопоставени, това е привличането на ресурс. Девет или десет банки са тези, при които имат запазване на нивото на ресурса и леки понижения през 2013 година, докато при останалите непрекъснато се налива ресурс. Депозитите на домакинствата непрекъснато се увеличават - те вече достигнаха 40 млрд. лв. Неприятното е обаче, че това е ресурс, който не върти националната икономика, не се насочва към реален бизнес.
Именно там е големият проблем с банковата система, тоест състоянието, в което тя се намира, е далеч от онова, което бихме нарекли финансово посредничество. Ролята на търговските банки е да събират свободния ресурс и да го насочват към бизнес, който има необходимост от този ресурс, за да носи добавена стойност. Това обаче не се получава така. През 2013 година банките просто си предоставят пари една на друга, а това е нещо, което не носи добавена стойност. Също така продължават да се купуват ценни книжа, наистина с доста по-ниски темпове, отколкото беше това през предходната година. Към реалната икономика няма насочени свободни средства и това е и големият проблем. Очаквам през 2014 година този процес да продължи, тъй като някакво съществено подобряване на икономическата конюнктура няма, а това е ролята на банките - да се отнасят отговорно към депозитите на своите вложители и те, при положение че нямат достатъчно надеждни проекти, в които да отпуснат кредити, единственото, което могат да направят, е чисто и просто да продължават да съхраняват тези пари и колкото и да е в техен ущърб да продължават да изплащат лихвата на техните депозанти.
Как целият този процес ще се отрази на физическите лица?
В тази ситуация никой не е доволен. Депозантите не са доволни от ниските лихви, които им предоставят търговските банки. Банките не са доволни от това, че получават един ресурс, който нямат къде да пласират реално и това е съвсем видно от финансовите резултати на банките. Виждате, че от 600 млн. печалба, отчетени преди данъци, огромната част е съсредоточена в три-четири банки. Докато за останалите участници в този сектор резултатите са или нулеви, или отрицателни. До голяма степен влияние върху негавните финансови резултати има влошаването на качеството на портфейла - тенденция, която върви от няколко години, вече с все по-бавни темпове.
А как ще се отрази на лихвите по кредитите, като добавим и промените в закона? Защото от една страна, сега всеки ще може да отиде в друга банка, ще се стимулира "кредитен туризъм", както го нарекохте, а от друга страна, банките трябва по някакъв начин да си набавят таксите, които отпадат.
Права сте. По отношение на лихвите по кредити, ако направите съпоставка между това, което е изплатено като лихви по кредити през 2012-а и това, което е изплатено като лихви по кредити през 2013 година, ще видите че има 3-4 пункта понижение на средната норма на прихода от лихви по кредити. Това вероятно ще продължи, защото банките са склонни на всякакви отстъпки с цел да предоставят кредити на надеждни клиенти. Вече от две години тече този процес на ухажване на надеждните кредитополучатели, тъй като банките нямат голям избор от алтернативи за инвестиране на свободните ресурси и това, което могат да направят, е да предложат по-изгодни условия на своите кредитополучатели, на онези от тях, които са надеждни и могат да дадат достатъчно добри гаранции и съответно лихвата за тези кредитополучатели пада. Така че що се отнася до този тесен кръг от предприятия, тъй като са малко предприятията, които могат да бъдат характеризирани като надеждни в тази неблагоприятна конюнктура, та за този тесен кръг от предприятия тези промени имат благоприятен ефект, но за останалите - не.
А за физическите лица?
Кредитите за физическите лица никога не са били нещо, което е подпомагало икономиката. Помните по време на кредитния бум от 2007-2008 година имаше много бързо увеличение на потребителските кредити, но реално тези потребителски кредити въртяха чуждите икономики - онези, от които се внасяха стоки за дълготрайна употреба, но в никакъв случай не и българската икономика. При положение че имате един огромен дял на вноса както при стоките за дълготрайна употреба, така и все по-нарастващ дял на вноса при стоките от първа необходимост като например храни и други, в никакъв случай увеличаването на потребителските кредити не би могло да подпомогне икономиката, тъй като това няма да е реален оборот, който да донесе бизнес на българските предприятия. Това между другото е един от големите проблеми на кредитирането.
И все пак лихвите при кредитите за домакинствата - и потребителските, и ипотечните, как ще се отрази този процес?
При потребителските кредити дълбоко се съмнявам, че ще има някаква промяна, тъй като повече от лицата, които в момента теглят потребителски кредити, го правят за запушване на дупки, тоест за погасяване на някакви стари задължения било към данъчната система, било към доставчици на комунални услуги, тоест това са хора, които са притиснати по някакъв начин да теглят кредити. И поради тази причина не очаквам, че при потребителските кредити ще има съществено изменение на лихвения процент.
Тоест не можем да очакваме понижение за търсене на хубави клиенти?
Определено не.
А повишение?
Повишение е възможно да има, но едва след края на 2014 година, тъй като в момента ситуацията е такава, че официално се отчита дефлация - потребителските цени се понижиха с около 2 на сто на годишна база, лихвените проценти са на абсолютен минимум от началото на кризата. Просто няма основа, която да позволи повишаване на лихвените проценти при потребителските кредити. Още повече, както ви споменах, има банки, които имат проблеми с привличането на нов бизнес и това са банки, които ще бъдат склонни да направят известна отстъпка, но в никакъв случай това няма да бъде масово явление. Така че очаквам задържане до края на годината и леко увеличение след края на 2014 година.
Какво можем да очакваме при депозитните и спестовните продукти, имайки предвид, че бавно и полека данъкът върху лихвата ще отпадне до 2017 година? Ще се променят ли поради тази причина продуктите, които предлагат банките?
Определено ще се променят. Вие видяхте как се промениха през 2013 година, когато беше наложен данъкът. Имаше тиха революция по отношение на депозитните продукти, като бързо станаха популярни тези, които са без фиксиран матуритет, които обаче предлагат сходна лихва с тези, които са с фиксиран матуритет. Така че при положение, че този данък отпадне, вече няма да има стимул, които да кара банките да продължават с политиката на високи лихвени равнища по разплащателните сметки. Според мен чисто и просто ще има преструктуриране и подобряване на матуритетната структура на привлечения ресурс.
При лихвите какво ще се случи?
За обикновения потребител ще продължат да се понижават поне до края на тази година, защото лихвата зависи от предлагането на депозити. А предлагането на депозити ще остане високо дотогава, докато нямате достатъчно добра алтернатива да насочите свободния ресурс. Такава алтернатива със сигурност няма на има поне до края на първото тримесечие на 2015 година.
