Дянков: Износът вече пети месец расте и ще издърпа икономиката нагоре

Дянков: Износът вече пети месец расте и ще издърпа икономиката нагоре
Дянков: Износът вече пети месец расте и ще издърпа икономиката нагоре / снимкa: Sofia Photo Agency, архив
Дянков: Износът вече пети месец расте и ще издърпа икономиката нагоре
28132
Дянков: Износът вече пети месец расте и ще издърпа икономиката нагоре
  • Дянков: Износът вече пети месец расте и ще издърпа икономиката нагоре

Разговор с вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, който участва в срещата на финансовите министри от Европейския съюз в Мадрид.

Стана ясно, че конвергентната ни програма е отчетена като адекватна на срещата в Мадрид. Следващата седмица предстои да чуем това и официално. Да обясним простичко какво означава това. Реалистично ли е да кандидатстваме например до Коледа за ERM II, този механизъм, за който първоначално преди дни, така, ревизирахме намерението си по отношение на нашето кандидатстване?

Това е един голям успех на нашето правителството, защото с тази оценка, положителна, на конвергентната ни програма Европейската комисия един вид казва - отлично сте се справили в края на 2009 г. с бюджета, програмата ви за 2010 г. с мерките, които предприемате, е добра, изпълнете я. И до 2013 г., защото конвергентната програма е в тригодишен срок, също мерките, които правителството на кабинета "Борисов" е начертало, Европейската комисия казва: това са точно мерките, които трябва да се изпълнят. И всъщност в този средносрочен тригодишен план, всъщност в оценката се казва, че е повече от адекватна, което... България заедно с Естония е единствената държава, която е получила такава оценка. Което пък означава, че това също е една голяма стъпка, положителна стъпка към влизането на България в еврозоната.

Преди да кандидатстваме за еврото обаче, ни остава още една стъпка - през май, когато ще дойдат експерти от Европейската комисия. Ще успеем ли да ги убедим и да избегнем пък процедурата за свръхдефицит?

Там работата ще е трудна и ние още от вчера веднага я започнахме, като докладвах на премиера Бойко Борисов за успеха по конвергентната програма. Трудно ще е, защото това излезе като изненада и за нас, и за европейските ни партньори. Пак благодарение на предизборните харчове на предишното правителство, сега ние трябваше да обясняваме откъде е излязло това и защо чак сега ние го виждаме, защото добре го бяха скрили от тройната коалиция. От друга страна пък, това, което е важно в следващите няколко седмици е хем да го обясним на експертите от Европейската комисия, хем да ги убедим, че голяма част от този дефицит е реално предизборни харчове. Ако това успеем да ги убедим и следващата стъпка ще можем да я вземем към ERM 2. Но това ще бъде много трудно, това въобще не е лесна задача.



Вие преди заминаването си за Мадрид изразихте очакване честността на българското правителство по тази тема - за дупката в бюджета, да бъде приета добре от колегите ви. Така ли беше там? И те всъщност успяха ли да ви подхвърлят някаква идея как пък да се справите с разширяването на дупката в бюджета?

Всъщност това беше, както и предполагахме, макар че това беше риск България да излезе без, без да е необходимо, на доброволно начало, и да каже - вижте, намерихме някои проблеми, оставени ни от предишното правителство, веднага ви ги казваме, веднага ви информираме и преди това да е необходимо, защото срокът е октомври чак, така че ние можехме още шест месеца да чакаме. Това и неформално, а и формално беше изразено становище от Европейската комисия, че точно това е правилният подход не само за България, а за всички държави членки. Един вид бяха подканени и други държави, ако имат такива съмнения, по-добре да извадят съмненията сега. Така че България всъщност показа пример за всички държави. И аз съм убеден, и тази сутрин имах разговори с председателя на еврозоната г-н Юнкер, че всъщност ние ще направим един прецедент, добър за цялата Европейска комисия. Но работата от това - до някаква степен повече ни вярват, а вярата е много важна във финансите, както и в живота по принцип. От друга страна, ще ни е много трудно в следващите няколко седмици да обясним защо България е харчила толкова много месеците март, април и май миналата година, предизборно.

Доверието е много важно, както казахте. С доверие ли подходиха към антикризисните ни мерки, онова, което ние предприемаме тук, на местна почва, дали имахте възможност да го коментирате там? И неведнъж и вие сте обвинявали миналите правителства, че не са извършвани реформи, но реално за съжаление започналите и от вас сега са пък стопирани. Стана ясно, че Брюксел очаква от нас реформи в администрацията, здравеопазването, образованието, пенсиите.

Да, така, но тези реформи, понеже не са правени с години, също не може да се очаква, че за седмици или няколко месеца ще бъдат направени. Преди точно да ме включите, аз имах разговор с бъдещия здравен министър г-жа Борисова и отсега вече говорим след встъпването й в офис следващата седмица какви са нещата, които тя веднага ще направи. Така че здравната реформа, там не се притеснявам, ние имаме добър нов екип, там ще се работи. Голямата тема всъщност от тазсутрешното заседание, което продължава, на финансовите министрите, е пенсионна реформа. И всъщност, понеже цяла Европа, всички финансови министри казват - на нас това ни е много важна реформа, но и много трудна политически реформа, се върви вероятно в следващите месец-два към решение това да стане, пенсионната реформа, едно от основните пера в стратегия "Европа 2020", така че да е един вид на европейско ниво и да ни се помогне на всички финансови министри по този начин да обясним на хората защо това е много необходимо. Днес холандският финансов министър съобщи, че току-що техният парламент е приел решение пенсионната възраст да се увеличи в Холандия от 65 на 67 години за мъже и жени, и французойката, г-жа Лагард, също каза, че във френския парламент има подобно предложение. Няма как това да се избегне и в България, и във всички страни от Европейския съюз. Вече на какво ниво и кога, какви стъпки ние да предприемем за пенсионната реформа, това ще стане ясно в следващия месец на тристранния съвет.

Т.е. Европа ще ни натисне и така ще ни помогне да реформираме пенсионната си система. Пред агенция "Блумбърг" вие казвате, че до дни ще подобрим тройно прогнозата си за икономиката през 2010 г. Как да го преведем това?

Вече имаме предварителни данни за първото тримесечие от гледна точка на икономически показатели. Износът вече пети месец расте, износът е този, който ще издърпа икономиката нагоре. В момента ние имаме прогноза за 0,3% положителен растеж, с последните данни смятам, че ще имаме малко по-положителна от това прогноза. Между другото Международният валутен фонд също има данни, които показват по-добра прогноза от това, икономическа. Така че до десетина дни очаквам това вече да стане факт.

Пак в контекста на всичко това, за  което говорим, ваши колеги в парламента и г-жа Менда Стоянова прогнозираха, че ще има промени в бюджета за тази година, вие кога ги виждате във времето? Трябва ли да станат преди лятната ваканция на депутатите, понеже сега ще говорим за новата пленарна сесия, или по-скоро наесен, когато се видят вече как вървят нещата през първото полугодие?

Ние още края на миналата година, като приемахме бюджета, казахме: бюджетът ще го гледаме пак в средата на годината, след 15 юни, и оставаме на тази теза. Първо, по закон това е времето, в което се гледа пак бюджет по време на криза или поне е възможно, и второ, тогава ще имаме достатъчна информация за точно какви са тенденциите и в икономиката, и в бюджета. В момента тенденциите са доста ясни в икономически план и това, което беше интересно от заседанията вчера и днес тук, в Мадрид, е, че те са всъщност много сходни с общоевропейските тенденции, в смисъл икономическият растеж е слаб по цяла Европа, но главно идва от износ и затова Европа като Европейски съюз виждаме вече, че за 3-4 месеца, говоря за европейските данни, износът се развива към трети страни, към Америка, към Азия и т.н. Вътрешното потребление в Европа, както и в България, е по-слабо, отколкото бяха прогнозите на Европейската комисия, и сега там се мисли какво да се прави, а приходната част, както и в България, всъщност изостава с поне едно 3-4 месеца и във всички останали европейски държави. Така че това, което става в България в момента като тенденции, всъщност рефлектира и в целия Европейски съюз с много малки изключения, примерно Полша.

Като чухте какво се обсъжда в Мадрид и на база тези оценки на Брюксел, може ли да се каже, че идеята за увеличаване на ДДС е изоставена поне за тази година?

В мнението на Европейската комисия, макар че като цяло те оцениха за повече от адекватна средносрочната ни рамка, напълно адекватна рамката ни за 2010 г., има и едно изречение или по-скоро един параграф, който казва: понеже могат да се очакват и някои други изненади от гледна точка на развитието на европейската икономика, там става въпрос за по-слабото вътрешно търсене, което се отчита на европейско ниво, хубаво е всички държави, и в частност това става въпрос и за България, да предприемат или по-скоро да помислят и за допълнителни мерки. Аз веднага вчера докладвах на премиера тази част и той в добър премиерски стил каза до понеделник, вторник вече да имаме идея какви евентуално допълнителни мерки са възможни. Така че е възможно и нещо друго да направим, просто да се презастраховаме, от една страна, от по-слабото вътрешно търсене в европейския континент и, от друга страна, от всичките тези зулуми, които са правени от тройната коалиция и ние тепърва ги намираме. Аз съм убеден, че от гледна на анексите поне сме изровили всичко, което има, но не знам други капани какви са ни сложени. Може би техният представител там, в студиото, може да ни подскаже нещо, за да знаем отсега.

Аз по-скоро пък се връщам заинтригувана, понеже времето ни все пак е ограничено, заинтригувана от въпроса за пенсионната реформа. Да ви попитам на база и на това, което се обсъжда там, но вашите лични очаквания в България през тази година ще я стартираме ли?  Тя тръгна като намерение, спря, така, след бурно обсъждане в общественото пространство.

България не може да избяга от голяма пенсионна реформа. Това всъщност се говори тук и вчера, и днес. Всички страни от Европа трябва много по-сериозно да реформират пенсионните си системи. Германия вече го е направила, Полша го направи в началото на тази година. В Холандия от днес е в сила, по-скоро от петък е в сила този закон. Франция, казах, това сега го прави. България това няма да го избегне и по-добре ние отсега да сме организирани, да не сме пак последни в реформите. От тази гледна точка правителството има вече програма, която до средата на май сме обещали да я представим на тристранния съвет. Там не е само темата дали да се вдига и с колко възрастта, задължителната възраст за пенсии при мъжете и жените. Има и други теми? България е една от малкото страни, която в пенсионната си част има много изключения за ранно пенсиониране, в смисъл големи групи хора, които се пенсионират на твърде ранна по европейските поне критерии възраст. Става въпрос за армия, за МВР, за някои други големи групи и това всъщност е една може би още по-голяма тема от темата за годините за всички останали. Тези изключения трябва да се намалят и с времето да се премахнат за голяма част от тези групи.

Това е факт. Въпросът е, че голяма решителност е нужна за такава една реформа. На вас ще ви стигнат ли силите като правителство?

Аз съм твърдо решен. Премиерът е твърдо решен. В парламента имаме голяма парламентарна подкрепа и се надявам, че и в тази сесия ще имаме тази подкрепа. Трябва да се направи. Много, много, много е изостанала България в някои от тези реформи. Ние говорим сега за здравеопазване и пенсионна реформа, но реформа в държавната администрация също е доста изостанала там. В следващата седмица до 10 дни, понеже аз отговарям за тази реформа, ще влезе в Министерския съвет с конкретни предложения как това да стане. И последната реформа, за която всъщност също заедно с пенсионната доста разговори се провеждат тук, това е образователната реформа, особено в системата на висшето образование - университетите. Там вчера аз докладвах на моите колеги. За мен е един огромен успех приемането от парламента на Закона за академичния състав, който е една голяма стъпка в реформата на висшето ни образование. А оттам и въобще повече висшето ни образование да е свързано с иновациите и наистина да подпомага не само хората да са добре обучени, а и тъй като влизат след това в кариерите си, в бизнеса, да са по-иновативни.

Последен въпрос с кратък отговор, ще ви бъда благодарна, ако го получим. Десните поискаха извинение от вас, сигурно сте разбрал, за онова, което казахте в началото на седмицата в парламента, че не сте платили веднага всички дължими пари на техния обръч и кръгове. Те се почувствахте засегнати за това че ги сложихте в един кюп с миналия кабинет. Ще им се извините ли? Грешка на езика ли беше или?

Аз вече бях в Мадрид, като видях тази информация. Звъннах веднага на господин Костов, казах му, че според мен става дума за неправилен синтакс, там има запетайки преди някои от коментарите, но все пак му казах, че се извинявам, ако той лично и въобще "Синята коалиция" се е почувствал по някакъв начин оскърбена. Там темата беше, разбира се, за тройната коалиция и тежкото бреме, което са ни оставили и на нас, и на българския народ като цяло.