Трябва да уважаваш противника си, казва футболната легенда от ЦСКА Георги Илиев-Майкъла. Защото когато ЦСКА и Левски са били добре, и българският футбол, и националният отбор са били добре. За предстоящите мачове и за прехода от игрището към реалния живот Георги Илиев разказа в "Ники Кънчев Шоу".
Добре дошъл в Дарик радио! Какво те посрещна тук?
Синя вълна ме посрещна още от входа, доказано синьо присъствие има тук...
Никой не е съвършен, така да се каже, но ние сме разнообразни.
Нормално е да дойде и малко Европа при тях (смее се).
53 минути до финала на Шампионската лига или тогава се казваше Купата на европейските шампиони. Това се случи първо заради мача тук ЦСКА-Байерн 4:3, след това отивате в Германия. Първите 40 минути нещата са ОК, но после какво става, кой вкара гол?
Мачът беше ОК, това беше шансът на нашето поколение. За мен една треньорска или тактическа грешка доведе до този обрат в мача, ние на 20-та минута водехме 3:0. Мачът не ни беше тежък. В тези четири години, в които бяхме шампиони, ЦСКА беше подготвен да играе срещу европейски отбори, а не за нашето първенство. За да биеш тези отбори в Европа, които в момента играят в тази лига, играеха само шампионите. Трябва да си подготвен и да тичаш поне колкото тях. Сега това го няма и отборите ни смачкват, когато ни хванат в тези първенства.
Освен днешните срещи поводът да си тук е, че се видяхме на представянето на Купата на Шампионската лига в България. Много хубаво тържество пред Народния театър, нашите приятели Дюзев и Райчев бяха водещи. След това 10 хиляди души са имали възможност да се снимат с Купата...
Така е. Жалко, че не дойдоха много футболни хора, а Купата идва за първи път в България. Просто липсваха, не знам защо беше така.
Защо е трудно да се направи преходът от игрището към реалния живот?
Това е ад.
Не сте готови за това нещо - не ви подготвят или?
Ние нищо друго не знаем освен футбол. Ние бяхме само на лагери, с режими. Дойде един смешен мач с Левски, след два-три дни ни уволниха и останахме на улицата. Това е спорт, който се играе десет години, максимум 12. След това всички те оставят на улицата и не знаеш какво да правиш. Нито един футболист не е ориентиран да оцелява в т.нар. "блато" живот след футбола. Докато си футболист, живееш един добър живот, ти си на върха, имаш пари, имаш всичко. Но точно след шест месеца, след като си приключил и някоя контузия те извади, освен роднините, жената и децата никой не остава. Тежко е.
Цялото интервю четете в zar.bg
Част от интервюто гледайте ТУК
