Бизнесът у нас се върти в порочен кръг - има да получава, но има и да дължи много пари. Спасението обикновено е банков кредит, но той става все по-трудно достижим заради големите обезпечения, искани от банките – особено за малките и средни предприятия. И макар спасението да е отчасти в европейските програми, например ОП „Конкурентоспособност", за която обаче малките и средните предприятия твърдят, че не работи на пълни обороти и често става причина за допълнителни просрочия, от Българската стопанска камара излязоха с ново предложение – законово да се гарантира правото бизнесът да може да си връща кредитите предсрочно без наказателна такса.
Още за идеята ще научим от Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара:
Банковата система е заплашена дотолкова, доколкото расте корпоративният дълг и то в условията на стагниращ БВП. 2009 г. ръстът бе отрицателен, а 2010 г. - нищожен ръст от 0,2%. На този фон общата задлъжнялост на фирмите и през двете години расте с 6% и ефектът за банковата система се изразява основно в лошите и преструктурирани кредити, които за корпоративния сектор са от порядъка на 23% - т.е. почти всеки четвърти кредит на компания среща затруднения с погасяването и се налага преструктуриране. Каква част от тези преструктурирани кредити ще станат редовни е трудно да се каже. Но да приемем - половината ще бъдат преструктурирани, но останалите - ще станат лоши. Това създава известни притеснения относно възможността бизнесът да си плаща кредитите и проблемите идват за новопредоставени кредити. Когато една фирма кандидатства за нов кредит, знаете, че цената на обезпеченията силно паднаха и за един и същ размер на кредита, фирмата вече ще трябва да дава два-три пъти по-голям размер на обезпечението. Влошиха се и финансовите резултати на фирмите и техните проекти станаха „небанкируеми" по терминологията на банките, за съжаление голяма част от фирмите минаха и в сивата икономика, така че в резултат на укриване на обороти и печалба, естествено, това би отблъснало банките от финансирането на тези компании.
А как ще се излезе от този омагьосан кръг?
Този проблем ще се разреши чрез подобряване на договорната дисциплина в междуфирмените отношения. В момента и там има по-сериозно нарастване на междуфирмената задлъжнялост. Ако общата задлъжнялост расте с 6%, междуфирмената расте с 8-10%, така че реализацията от определена стока или услуга все още не е гарантирано постъпление. Но как ще се развърже този възел? Може би най-бързият начин е чрез ускоряване на усвояването на евросредствата, трябва да влезе външен финансов ресурс, за да може фирмите да регистрират растеж и оттам да започнат да погасяват своите задължения. Това са европейските средства, това е и подобрен достъп до банково финансиране и тук бих споменал инициативите по JEREMIE, където се споделя рискът на банките при предоставяне на кредити. Около 100 проекта има вече, които се финансират чрез гаранционния фонд, създаден по JEREMIE - при по-ниски лихви и по-ниски обезпечения да могат да се вземат кредити.
Бизнесът ще присъства ли на срещата, която се говори, че ще инициира правителството с банките и ако отговорът е да, какви предложения би дал?
Проблемът, който визирате, е по отношение на лихвите, по новите кредити. Действително, те представляват сериозен проблем за бизнеса и най-лошото е, че това възпрепятства усвояването на евросредствата, защото - за да се реализира европроект, първо трябва да се намери финансиране и когато е реализиран, тогава да се получат европейските пари. Проблемът тук е, че трябва да се създадат не административни решения или призиви към банките, а да се създадат условия за реална конкуренция между банките. Един от начините е да се премахне тази санкция за предсрочно погасяване на кредитите, което ще даде възможност за рефинансиране на кредити, което ще стане стимул на банките да подобряват непрекъснато условията по кредитите. Когато вие сте взел при по-тежки лихви и друга банка предложи в последствие по-добри, ако я няма тази санкция, може кредитът да се рефинансира от друга банка и вие да продължите да плащате по-ниските лихви. Ето, това е едно предложение, според нас, което ще стимулира банките да намаляват лихвите.
Т.е. според вас - предсрочното погасяване на кредита без наказателна такса трябва да е възможно и за бизнеса, а не само за физическите лица?
Да, някои от банките вече са го премахнали, но това трябва да стане нормативно и също така и за вече съществуващи ипотечни кредити.
Как стои въпросът с задълженията към персонала?
Към края на 2010 г. 1,8 млрд. лева нефинансовият сектор, това са 336 000 предприятия, дължи на своите служители. Това, което трябва да кажем, е, че не трябва смятаме, че тези задължения са просрочени. Все пак знаем, че когато месецът изтече, тогава работодателят плаща. От една страна, може тази цифра, която расте с темп 6-8% годишно като фирмената задлъжнялост, може и да се тълкува и като увеличени разходи на работодателите за работни заплати. Макар и в криза, знаете, че разходите на работодателите за този фонд растат с 4-5%, така че не бива тези задължения да се третират като просрочени.
Да, но все пак данните са към края на 2010 г., а ние сме в началото на 2012 г., така че може да се тълкува, че част от тези пари са просрочени?
Може да се тълкува, че част от тези 1,8 млрд. лева, които работодателите дължат на своите работници, са просрочени, но балансите и отчетите не дават информация за това каква част от задълженията са просрочени и каква част - не.
А тези работодатели, които имат просрочия към работниците си, как решават този проблем?
Тези работодатели, които пропускат плащания към персонала за един или повече месеци, трябва да се договарят със своите служители, тъй като те са в правото си да предявят иск към своя работодател. Това се случи в тези предприятия, които са в състояние на макар и не явен фалит, но във фактически фалит, поради неплатежоспособност и неплащане от страна на бюджетни институции и общините. Когато те не се разплащат и съответният работодател не може да се разплати, включително и към бюджета - данъци, осигуровки.
Колко държавата и общините дължат на бизнеса и работи ли се по схема, подобна на онази, каквато беше през банката за развитие за 660 млн. лева преди време?
През 2011 г. тези задължения, по данни на МФ, тъй като в техния сайт има такъв ред, те възлизаха на малко над 400 млн. лева. Половината бяха от бюджетни организации, другата - от общини. Към края на годината, по изявления на министър Дянков, тези задължения са разплатени, останали са малко просрочия и то по молба на самите фирми да си получат парите по изпълнените договори през 2012 г. Въпросът е да има информация във всеки един момент, а това може да стане с въвеждането на директивата за просрочените плащания. Ние сме длъжни да я въведем до края на 2012 г., но да не чакаме този период и още сега да я транспонираме и тя ще гарантира, че няма да има поръчители, които да записват срок за изплащане на обществени поръчки над един месец. Има случаи, в които сега се записват срокове за плащане 5-6 месеца след изпълнение на поръчката, което сега осигурява не бих казал просрочие, но едно законово забавяне, което обаче допълнително влошава финансовото състояние на бизнеса. И по ДДС трябва да има постоянна информация, както в НАП го наричат за салдото по ДДС. Защото в един момент, когато се разплаща една голяма сума - както беше сега 400 млн. лева, ние трябва да знаем дали това е цялата сума или образно казано, не остава още една такава сума или по-голяма за връщане.
