Сергей Станишев не за първи път се извинява на българските турци - като изказ това гали ухото, но не може да превърже раните на роднините на убитите. Не могат да бъдат извинени пред хората, които бяха по лагери и затвори. Коментарът е на бившия депутат от ДПС Ахмед Юсеин. В интервю за Дарик той посочи, че за съжаление няма справедливост и наказани виновни по дълго протаканото дело за възродителния процес.
Ахмед Юсеин съобщи, че ще предложи промени в Закона за гражданска и политическа реабилитация на репресираните лица и по начина, по който гласува левицата ще стане ясно дали БСП са искрени в своето извинение към българските турци.
Той уточни, че в закона сред репресираните лица с право на добавка към пенсията са пропуснати осъдените и лежали в затвора по време на възродителния процес. Подобна поправка от ДПС са внесли в миналото Народно събрание, но тогава нито от ГЕРБ, нито от БСП са подкрепили промяната.
Винаги сте говорил с много болка за възродителния процес, много пъти това е била тема на наши разговори, на материали, които сме правили с вас. Как ви прозвуча това извинение на Сергей Станишев към българските турци - закъсняло, популизъм? Различни коментари се чуха за всичко това.
Господин Станишев се извинява вече втори път. Сигурно сте забравили, че той се извини 2006 година на нашия конгрес. След това...
Не беше сякаш така ясно артикулирано?
Да, може би се подмина така въпроса. Сега като изказ гали ухото, но не могат да се превържат раните на хората, които са роднини на убитите, не могат да бъдат извинени пред хората, които бяха по лагери и по затвори. Обаче, не знам дали сте запознати, че възродителният процес в България не започва с БСП, а води началото си от 1881 година. Още първото правителство, след Руско-турската война, започва покръстванията в Тетевенско, Ловешко, начело с ловешкия митрополит - Натанаил, на тези хора, които сега ги наричат помаци. Аз съм далеч от мисълта да ги обидя, всеки сам се самоопределя, но е имало една такава група - около 20 000, които са живеели около Тетевен, Ловешко, Троян и така нататък. Още от тогава води началото си.
Тоест и църквата трябва май да поеме своя дан?
Аз имах документ и мисля, че го пазя, от който е видно, че българската православна църква 1984 година на свое заседание приема решение да се подпомага възродителния процес в райони, където това е нужно.
Би било добре казвате някой от висшия клир...
Освен висшият клир трябва да има една правителствена политика, консенсус по въпроса. Този проблем вече да се забрави и никога, във веки веков, в България да не се случват такива неща. Сега всеки е свободен, може да си сложи българско име, да отиде и стане православен, след това да стане мюсюлманин.
Всеки сам може да избере. Като за много други неща обаче и за възродителния процес справедливост нямаше. Едно дълго размотавано дело, вас ви водиха при двама главни прокурори, но доникъде не стигна това дело.
Има около 45 човека директно убити по време тези събития. Първите са в Изворово и последните в Каолиново. Има много осакатени хора - в Дулово има много осакатени, където е участвал и бившият премиер. Така че вината на много хора...
Помня, че Доган беше казал, че не може палачът и жертвата да бъдат на един и същи подиум, когато върна онзи орден "Стара планина". В последствие обаче мнозина наблюдаваха това партньорство между БСП - наследник на комунистическата партия и ДПС. Май сте обречени на партньорство?
Вижте, от другата страна ако отидем на партньорство, ще бъде с човека, който е пазил Тодор Живков и който е участвал в тези събития в Дулово. От другата страна са хората, които са били партийни секретари. Сега подскачат: който не скача е червен. От другата страна са хора, които дълги години са работили в репресивния апарат. И ние сме в едно такова положение. Трябва да има една друга формация, която действително да бъде кристално чиста. Разбира се и ние трябва да бъдем кристално чисти, ако имаме и наши вътрешни проблеми, за да има една такава нова коалиция в бъдеще.
С по - голяма хигиена от миналото, казвате?
Да, да погледне много осторожно този етап от житейския път на българските граждани, които много пострадаха.
А водят ли се от страна на наши изселници онези дела, които те заведоха. Мисля, че сезираха Съвета на Европа. Не знам доколко успяха да задвижат и дело там?
Аз съм в близък контакт с тях, като стечение на обстоятелствата, тъй като предложих тези промени в закона, и те идваха да се консултират. Трябва първо да минат през цялата българска правосъдна система - през районен съд, окръжен, върховен, и след това да отидат в Страсбург.
Тоест изчакват още нещо?
Имаше един, който започна в Кърджали, след това дали продължи, не мога да ви кажа.
Нямате информация. Трудно ли е да обясните обаче на избирателите на ДПС това управление, в което сте неформален партньор с Атака. Слушах хора от Корница, които казват: Волен Сидеров не може да ни пали килима на джамията и после да сме заедно с него.
За мен е трудно, защото така съм устроен. Не мога да кажа, че за колегите е лесно. Обаче парламентарната конфигурация е такава, че ние се възползваме от техните гласове. Всяка сутрин всяка парламентарна група трябва да дойде на работа, да се регистрира, както и вие като служител, така и всеки български гражданин - идва, регистрира се, след това как действа, как гласува - "против", "за" правителството, това е проблем на депутата, на избраника и на ръководството на парламентарната група. Но лично мен тази ситуация малко ме тревожи, да бъда откровен. Не само мен, даже ръководството някой път е притеснено, че имиджа на това управление сега е такъв, че правителството се крепи на Атака.
Ксенофобите, крайните националисти май в момента имат златна среда за подем. Освен с ДПС и с циганите, с които се занимават от години, виждаме, че погнаха бежанците, имигрантите. Това добре ли го заработихме и как?
В тази насока трябва да имаме пълен консенсус. Дали ще спазваме конвенциите, които сме подписали, дали ще спазваме законите, които сме приели. Защото има конвенции от 1950 и 1963 година, която е влязла в сила, но ние сме я ратифицирали 1993 година. Нашият закон е приет 1999 година. И в този закон има текстове: чужденец, който е влязъл в България и се нуждае от някаква помощ, и иска някакъв статут, ние сме длъжни всичко това да го проверим по законовия ред - този човек защо идва...
Виждате обаче действителността. Държавата първо, започна с голямо закъснение да търси решение на проблема. Проба-грешка. Самият брой на влизащите имигранти е голям. Но това само е повод да се отприщи нещо, което тлее в обществото.
Аз не съм напълно съгласен с тези страхове, които витаят в българското общество, че идват само терористи, че те са някакви изроди.
Трябва да се отчита и едното, и другото. Рискове има.
Аз като мюсюлманин, а и ние мюсюлманите също живеем с някакъв страх, че действително между тях може да има някакъв човек, който да извърши някакво деяние в България и да развали това съжителство на мюсюлмани и православни в България от столетия. И затова нека органите, които отговарят по закон за това, предимно ДАНС, да провери всеки един отделен случай, тъй като, след като подпише служител на ДАНС за дадено лице, той може вече свободно да се разкарва в територията на Европа и не го знаем какъв е, какво ще свърши, как ще живее по нататък. И затова може би закъснението и бавенето на тези процедури е съвсем основателно. Аз се надявам, както е било преди, така и на този етап, в тази трудна ситуация органите на реда и тези, които имат тези правомощия по закон, да си свършат добре нещата. Но ние трябва да бъдем малко по-толерантни към тези хора. Тези хора не идват с кеф. Нима нашите български граждани - българи, мюсюлмани, турци и така нататък, когато отидоха в Швеция 1989 година, шведското общество така ги посрещна. Просто трябва да бъдем малко по... Знаем, че в Сирия се води директна междуетническа война. Там преобладаващата част от хората са сунити, а управляват шиитите. Едната част от обществото не желае вече това управление.
Онова, което коментираме по-често тези дни е, защо се докарахме до там - човек срещу човек да крещи, а омразата да ескалира в тази държава. По всички направление, не само на етническа и расова основа, на политическа и каква ли не друга?
Може би не познаваме добре хората, които живеят в Сирия. Преди не сме ги познавали добре. 74 на сто от населението са образовани. Един от най-използваните езици, след арабския е френския там. Имат някаква култура тези хора. Не можем всички да ги сложим в един кюп и да кажем: те са терористи, те са някакви убийци и така нататък.
И да ги бием, преди да ги питаме какви са.
Освен това Международният комисариат по бежанците има представителство в България. И това представителство следи как България спазва тази конвенция, как спазва закона, който е приела.
