С празнична молитва /намаз/ и с жертвоприношения тази сутрин мюсюлманите в България отбелязват началото на празника Курбан Байрам /Аид ал Адха/.
Веднъж на 36 години се случва съвпадението в отбелязването на мюсюлманския празник Курбан Байрам и посрещането на Новата година. За последователите на исляма Новата година настъпва на друга дата, но в нощта срещу 1 януари мюсюлманите у нас ще съчетаят религиозния си празник със светските тържества за
началото на 2007 г. и встъпването на България в ЕС.
Празникът Курбан Байрам е един от най-големите в ислямската религия, продължава четири дни и с него се почита паметта на мъртвите.
Според традицията и принципите на исляма всеки може да даде курбан на този празник, а за по-заможните това е задължително. Жертвеното животно /овен, теле или крава/ се дели на три части – с едната се посрещат гости, втората задължително се раздава на бедни съседи и познати, а третата остава за семейството.
Мюсюлманите се подготвят за Курбан Байрама ден по-рано, като избират виторог овен, който къносват и окичват с панделки или с цветна прежда, за да се разбере, че е предназначен за курбана.
Преди да се заколи животното, касапинът произнася благословия, наречена текбир. Според поверието, ако посеченото животно продължи да рита дълго време, човекът, за когото е предназначен курбанът, има много грехове.
Религиозният празник повелява след сутрешната молитва близките на починалите да посетят гробовете им. Според Корана те трябва да прочетат там молитва за душите на умрелите, наречена фатиха.
Първият ден на Курбан Байрама се празнува с най-близките. На този ден по-младите искат прошка от по-възрастните.
Веднъж на 36 години се случва съвпадението в отбелязването на мюсюлманския празник Курбан Байрам и посрещането на Новата година. За последователите на исляма Новата година настъпва на друга дата, но в нощта срещу 1 януари мюсюлманите у нас ще съчетаят религиозния си празник със светските тържества за
началото на 2007 г. и встъпването на България в ЕС.
Празникът Курбан Байрам е един от най-големите в ислямската религия, продължава четири дни и с него се почита паметта на мъртвите.
Според традицията и принципите на исляма всеки може да даде курбан на този празник, а за по-заможните това е задължително. Жертвеното животно /овен, теле или крава/ се дели на три части – с едната се посрещат гости, втората задължително се раздава на бедни съседи и познати, а третата остава за семейството.
Мюсюлманите се подготвят за Курбан Байрама ден по-рано, като избират виторог овен, който къносват и окичват с панделки или с цветна прежда, за да се разбере, че е предназначен за курбана.
Преди да се заколи животното, касапинът произнася благословия, наречена текбир. Според поверието, ако посеченото животно продължи да рита дълго време, човекът, за когото е предназначен курбанът, има много грехове.
Религиозният празник повелява след сутрешната молитва близките на починалите да посетят гробовете им. Според Корана те трябва да прочетат там молитва за душите на умрелите, наречена фатиха.
Първият ден на Курбан Байрама се празнува с най-близките. На този ден по-младите искат прошка от по-възрастните.
