„Най-важното за всеки един град са хората. Те го изграждат, те го развиват, те го пренасят напред във времето. Нашият град е това, което е, благодарение на своите прекрасни хора“.
Това заяви в интервю за DarikNews.bg заместник-кметът на Столична община доц. д-р Тодор Чобанов.
„Честит празник на всички софиянци и всички приятели на София!“, пожела той по повод 17 септември – Денят на София, който по традиция ще бъде отбелязан с редица празнични събития.
Заслужили софиянци станаха почетни граждани на столицата
„В основата на всички е културата. Най-важното нещо на обществото и цивилизацията е културният живот“, смята Чобанов.
Като историк с отличен поглед към миналото, той припомни, че нашата столица има стара, богата и много интересна история, а през времето е сменяла много имена, някои от които дори и не знаем.
В Римския период градът се казва Сердика.
„Има различни теории за това откъде произлиза това име, тъй като се спори дали местното племе, което римляните заварват, са траки или по-скоро келти. При всички случаи дискусията е любопитна, но е важно да знаем, че римляните избират едно поле за изграждането на своя град. Поселенията на местното население са били по-скоро по околните възвишения. Тези хора влизат в някакъв вид договореност, а римляните утвърждават името на племето за име на града – Сердополис или Сердика“, разказа той.
Йорданка Фандъкова: София се промени и продължава да се променя
Градът е столица на няколко римски провинции, а в периода III – IV век е един от първостепенните центрове на империята. От тук преминава и един от най-важните римски пътища, свързващ една от централните зони на Римската империя с източната ѝ граница.
През 311 година в Сердика е роден римския император Галерий, който утвърждава историческия Едикт на толерантността – документът, с който се прекратяват гоненията срещу християните. „В онази епоха е било престъпление да си християнин. Галерий прекратява гоненията, а само две години по-късно Константин Велики утвърждава същия едикт в Милан, а историята го запомня като Миланския едикт“, припомня историкът.
Въпреки че Константин Велики е роден край днешния град Ниш, той прекарва младостта си в Сердика.
„Историческата памет запазва цял един Константинов квартал, който е в района на църквата „Св. Неделя“. Той е обичал да казва, както пише един негов биограф: „Сердика е моят Рим“. Не на шега обмислял именно Сердика да стане столица, защото добре познавал града и го обмислял, но накрая надделява икономическото съображение, че Константинопол (тогава Византион) е главната митница на Източната римска империя. По тази причина е надделял за избор на столица“, подчерта още Тодор Чобанов.
Столицата отбелязва тържествено Деня на София
В Българското средновековие градът носи името Средец.
Тогава България е била много по-голяма, а нейните западни граници на моменти са достигали чак до Будапеща. По тази причина завладяният от Крум град в средата на IX в. Носи името Средец – в средата на българската земя. Това име се запазва за няколко века.
Откриха най-старото огледало от Средновековието в България?
Първото официално сведение, че градът вече се казва София, са от една грамота на Иван Шишман, а през XIV век новото име окончателно измества старото.
Това заяви в интервю за DarikNews.bg заместник-кметът на Столична община доц. д-р Тодор Чобанов.
„Честит празник на всички софиянци и всички приятели на София!“, пожела той по повод 17 септември – Денят на София, който по традиция ще бъде отбелязан с редица празнични събития.
Заслужили софиянци станаха почетни граждани на столицата
„В основата на всички е културата. Най-важното нещо на обществото и цивилизацията е културният живот“, смята Чобанов.
Като историк с отличен поглед към миналото, той припомни, че нашата столица има стара, богата и много интересна история, а през времето е сменяла много имена, някои от които дори и не знаем.
В Римския период градът се казва Сердика.
„Има различни теории за това откъде произлиза това име, тъй като се спори дали местното племе, което римляните заварват, са траки или по-скоро келти. При всички случаи дискусията е любопитна, но е важно да знаем, че римляните избират едно поле за изграждането на своя град. Поселенията на местното население са били по-скоро по околните възвишения. Тези хора влизат в някакъв вид договореност, а римляните утвърждават името на племето за име на града – Сердополис или Сердика“, разказа той.
Йорданка Фандъкова: София се промени и продължава да се променя
Градът е столица на няколко римски провинции, а в периода III – IV век е един от първостепенните центрове на империята. От тук преминава и един от най-важните римски пътища, свързващ една от централните зони на Римската империя с източната ѝ граница.
През 311 година в Сердика е роден римския император Галерий, който утвърждава историческия Едикт на толерантността – документът, с който се прекратяват гоненията срещу християните. „В онази епоха е било престъпление да си християнин. Галерий прекратява гоненията, а само две години по-късно Константин Велики утвърждава същия едикт в Милан, а историята го запомня като Миланския едикт“, припомня историкът.
Въпреки че Константин Велики е роден край днешния град Ниш, той прекарва младостта си в Сердика.
„Историческата памет запазва цял един Константинов квартал, който е в района на църквата „Св. Неделя“. Той е обичал да казва, както пише един негов биограф: „Сердика е моят Рим“. Не на шега обмислял именно Сердика да стане столица, защото добре познавал града и го обмислял, но накрая надделява икономическото съображение, че Константинопол (тогава Византион) е главната митница на Източната римска империя. По тази причина е надделял за избор на столица“, подчерта още Тодор Чобанов.
Столицата отбелязва тържествено Деня на София
В Българското средновековие градът носи името Средец.
Тогава България е била много по-голяма, а нейните западни граници на моменти са достигали чак до Будапеща. По тази причина завладяният от Крум град в средата на IX в. Носи името Средец – в средата на българската земя. Това име се запазва за няколко века.
Откриха най-старото огледало от Средновековието в България?
Първото официално сведение, че градът вече се казва София, са от една грамота на Иван Шишман, а през XIV век новото име окончателно измества старото.
